Изстреляният през 2008 г. апарат Interstellar Boundary Explorer на НАСА обикаля около Земята, за да картографира хелиопаузата – границата между нашата Слънчева система и междузвездната среда.
Извършването на измервания в Космоса не е лесна задача. Не можете просто да вземете дълга линия, за да изчислявате разстояния, когато става дума за обекти, които са на милиони и милиарди километри един от друг, пише The Grunge.
Астрофизици от САЩ, Русия и Гърция, водени от Мерав Офер от Бостънския университет, успяха да обяснят защо хелиосферата, която заобикаля Слънчевата система, прилича по форма на кроасан.
Извършването на измервания в Космоса не е лесна задача. Не можете просто да вземете дълга линия, за да изчислявате разстояния, когато става дума за обекти, които са на милиони и милиарди километри един от друг, пише The Grunge.
Астрофизици от САЩ, Русия и Гърция, водени от Мерав Офер от Бостънския университет, успяха да обяснят защо хелиосферата, която заобикаля Слънчевата система, прилича по форма на кроасан.
Изстреляният през 2008 г. апарат Interstellar Boundary Explorer на НАСА обикаля около Земята, за да картографира хелиопаузата – границата между нашата Слънчева система и междузвездната среда.
Вече 50 години, след изстрелването на „Пионер 10“ през 1972 г., хората изпращат космически кораби в Дълбокия космос.
Изстреляният през 2008 г. апарат Interstellar Boundary Explorer на НАСА обикаля около Земята, за да картографира хелиопаузата – границата между нашата Слънчева система и междузвездната среда.
Извършването на измервания в Космоса не е лесна задача. Не можете просто да вземете дълга линия, за да изчислявате разстояния, когато става дума за обекти, които са на милиони и милиарди километри един от друг, пише The Grunge.
Астрофизици от САЩ, Русия и Гърция, водени от Мерав Офер от Бостънския университет, успяха да обяснят защо хелиосферата, която заобикаля Слънчевата система, прилича по форма на кроасан.
