"Убедена съм, че може да съществува приятелство между гражданите на Република Северна Македония и България. Ние сме един народ в две държави, ние сме наследници на едни и същи родове, на една и съща дейност. Цял живот работя за тази кауза - за това, което ни сближава, а не за това, което ни разделя". Това каза пред Actualno.com Елисавета Шапкарева след като в навечерието на Деня на народните будители тя беше отличена с наградата "Будител за 2026 г." в македонската столица Скопие.
Шапкарева не може да бъде описана с едно изречение - тя е общественик, поетеса, председател на Българското сдружение на родовете от Македония и член на Македонския научен институт.
Снимки: Елисавета Шапкарева/личен архив
Мост между София и Скопие, но не от камък
Наградата "Будител за 2026 г." тя получава за цялостната си обществена дейност и принос в създаването на мостове на приятелство между хората от Република България и Република Северна Македония. Наградата е на посолството на България в Скопие и на Българския културно-информационен център в македонската столица. Отличието ѝ беше връчено лично от посланик Желязко Радуков.
"Всички ме поздравяваха за това, което правя и съм много щастлива и благодарна на посолството в лицето на Н. Пр. Желязко Радуков и на директорката на Българския културен център Антония Велева", каза Шапкарева. Тя благодари още на децата от българското неделно училище в Скопие, както и на певицата Десислава Христова от Държавния музикален театър, които са й отправили музикален поздрав, както и на всички хора, които са я поздравявали сърдечно в Скопие.
Шапкарева е благодарна на Македонския научен институт в лицето на неговия председател доц. Милен Михов, на научния секретар на института Владимир Митов и на Костадин Филипов от Лектория "Македония", който е дългогодишен кореспондент на БНР в Скопие.
"Мостовете, които г-жа Шапкарева строи между България и Северна Македония, не са от камък. Те са невидими, но който реши да тръгне по тях, избира пътя на доброто, културата, образованито, историческата истина и взаимното уважение", се казва в поздравителен адрес от името на доц. Милен Михов и Валери Митов от МНИ.
"Възпитана в здравите семейни традиции на Шапкаревия род, вдъхновена от идеята за запазване на българщината по македонските земи, днес ти си един от най-ревностните будители на новото време", пише Костадин Филипов в своя поздравителен адрес.
Корените на Шапкарева
Думите на Филипов са във връзка с корените на Шапкарева, която произлиза от два рода от историко-географската област Македония.
"Единият ми дядо е от Охрид – Кузман Шапкарев, той е просветител, културен деец, книжовник, а другият ми дядо е от Щип и е бил касиер на ВМРО по времето на Тодор Александров", добави още Шапкарева.
В македонската столица има паметник на нейния дядо Кузман Шапкарев. "Обещала съм си всеки път като ходя в Скопие да се снимам на този паметник. За мен е много вълнуващо. Те казват, че това е македонски преродбеник (възрожденец), но той самият си е казвал, че е българин. И букварчето му е българско, и читанката му е българска. Той е написал "За възраждането на българщината в Македония", уточнява още Шапкарева.
Кое най-много ни сближава и как се разбираме на един и същи език?
През годините и до днес Шапкарева дарява книги в Северна Македония, участва в общи чествания и културни събития, като споделя, че с книгите и поезията си се стреми да сближава хората от двете страни на границата.
"Смятам, че културата е тази, която ни сближава. Политическата граница не би трябвало да е пречка за това наше сътрудничество", каза Шапкарева. Досега тя не е срещала пречки в югозападната ни съседка и хората, с които общува според нея са били много добронамерени.
Тя разказа една история отпреди няколко години, когато е била на път за Охридското езеро в населба (бел. ред. - квартал) Рача на Охрид.
"В тази населба тръгваме да търсим път към езерото. Минаваме през градини и в една от тях един възрастен мъж си подрязваше дръвчета. Аз го попитах: Извинявайте, от тук можем ли да стигнем до езерото?. Той ми отговори на македонски диалект, че от тук не може и ни упъти. Като ни обясни - ни попита от къде сме, аз му казах, че сме от България, от София. А той каза: "Я, вашиот язик същиот като нашиот". Това е – езикът ни и всичко ни е общо", коментира още Шапкарева. ОЩЕ: Правнучката на Кузман Шапкарев: Личности като него могат да ни обединяват със Северна Македония
