Парламентарна мрежа за бъдещето на ядрената енергетика в Европа стартира по инициатива на евродепутата Кристоф Грудлер (Обнови Европа) и със сътрудничеството на евродепутатите Цветелина Пенкова (България, Група на прогресивния алианс на социалистите и демократите - СиД), Томас Тобе (Швеция, Европейска народна партия - ЕНП), Франсоа-Ксавие Белами (Франция, Европейска народна партия - ЕНП), Карин Карлсбро (Швеция, Обнови Европа) и Александър Вондра (Чехия, Европейски алианс на консерваторите и реформистите - ЕКР).
Дискусията между партиите Продължаваме промяната, БСП, ИТН и ДБ в сферата на енергетиката продължава повече от 6 часа. Тя бе водена от съпредседателят на "Продължаваме промяната" (ПП) Асен Василев
Всяка една от партиите първоначално представи програмите и приоритетите си за развитие на енергетиката.
16 политици от 8 европейски държави поискаха от Европейската комисия (ЕК) да не включва ядрената енергия в класификацията на стоки и услуги на Европейския съюз, част от европейската зелена сделка, насочена към развитието на устойчиво финансиране и нисковъглеродна икономика в Европа.
Френският президент Еманюел Макрон обяви днес, че Франция ще предприеме инициатива за изграждане на нови атомни енергийни централи, за да отговори по-добре на нарастващите енергийни и екологични предизвикателства, предаде БГНЕС.
„За да гарантираме енергийната независимост на Франция и да постигнем нашите цели, по-специално въглероден неутралитет през 2050 г., за първи път от десетилетия ще подновим строителството на ядрени реактори в нашата страна“, каза Макрон в обръщение към нацията.
Европейската комисия ще подкрепи държавите от ЕС в развитието на атомната енергетика, ако те направят този избор, заяви в интервю за вестник La Stampa заместник-председателят на ЕК по „зелената сделка” Франс Тимерманс.
„Ние сме наясно, че атомната енергетика е избор на всяка държава поотделно.
Бе прието настояването на 10 държави, сред които и България, ядрената енергия и производството на енергия от природен газ да бъдат признати като "зелени" енергии.
Правителството на Обединеното кралство може да обяви финансиране за нова атомна електроцентрала, за да изпълни своите цели за намаляване на въглеродните емисии като част от стратегията си „Net Zero”.
В момента Европа е в ситуация, в която дава абсолютната свобода всяка държава сама да решава за ядрената си политика. Ядрената енергия е сигурен, устойчив, беземисионен източник на електроенергия.
Проектът за изграждане на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ достигна важен етап, свързан с внедряването на мрежа за мониторинг на околната среда.
Правителствени служители от десет държави от Европейския съюз (ЕС) смятат, че е важно да се засили използването на ядрената енергия, за да се защитят европейските потребители от колебанията в цените на горивата.
Ядрената енергетика е и ще продължи да бъде значим фактор при изпълнението на амбициозните цели на ЕС, свързани с процеса на декарбонизация и постигане на нулеви въглеродни емисии.
Първата браншова организация за електрическа мобилност в България - ИКЕМ (Индустриален клъстер „Електромобили“) и Българско ядрено дружество декларираха подкрепата си за развитието на ядрената енергетика в България.
Първата национално представена браншова организация за електрическа мобилност у нас излезе с позиция относно развитието на ядрената енергетика в България.
В нея се казва, че членовете на организацията, наброяващи 65 бизнес компании, организации, университети и професионални училища, застават зад резултатите на първия проведен национален референдум през 2013 г. В него над 61% от българските граждани подкрепиха развитието на ядрената енергетика у нас.
Европейската комисия е отложила взимането на решение дали да включи енергията от АЕЦ и природен газ в списъка си с допустими зелени инвестиции, съобщи АФП.
Проектът за електроцентралата Akkuyu е най-голямата инвестиция в Турция на стойност 20 млрд долара. Той ще осигури на страната 4800 мегавата електроенергия и ще отговори на всички съвременни изисквания на световната ядрена общност, предвидени в стандартите за безопасност на Международната агенция за атомна енергия.
Вчерашното решение на правителството за новата хибридна ядрена мощност в АЕЦ Козлодуй с реактор от Белене е съсипващо за българската енергетика и за международния авторитет на България.
До 10 години България може да има изградена нова ядрена мощност. В тази връзка днес правителството одобри доклад на министъра на енергетиката Теменужка Петкова за предприетите действия и за резултатите от направеното проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в АЕЦ "Козлодуй".
Проектът за електроцентралата Akkuyu е най-голямата инвестиция в Турция на стойност 20 млрд долара. Той ще осигури на страната 4800 мегавата електроенергия и ще отговори на всички съвременни изисквания на световната ядрена общност, предвидени в стандартите за безопасност на Международната агенция за атомна енергия.
Бе прието настояването на 10 държави, сред които и България, ядрената енергия и производството на енергия от природен газ да бъдат признати като "зелени" енергии.
Парламентарна мрежа за бъдещето на ядрената енергетика в Европа стартира по инициатива на евродепутата Кристоф Грудлер (Обнови Европа) и със сътрудничеството на евродепутатите Цветелина Пенкова (България, Група на прогресивния алианс на социалистите и демократите - СиД), Томас Тобе (Швеция, Европейска народна партия - ЕНП), Франсоа-Ксавие Белами (Франция, Европейска народна партия - ЕНП), Карин Карлсбро (Швеция, Обнови Европа) и Александър Вондра (Чехия, Европейски алианс на консерваторите и реформистите - ЕКР).
Дискусията между партиите Продължаваме промяната, БСП, ИТН и ДБ в сферата на енергетиката продължава повече от 6 часа. Тя бе водена от съпредседателят на "Продължаваме промяната" (ПП) Асен Василев
Всяка една от партиите първоначално представи програмите и приоритетите си за развитие на енергетиката.
В момента Европа е в ситуация, в която дава абсолютната свобода всяка държава сама да решава за ядрената си политика. Ядрената енергия е сигурен, устойчив, беземисионен източник на електроенергия.
До 10 години България може да има изградена нова ядрена мощност. В тази връзка днес правителството одобри доклад на министъра на енергетиката Теменужка Петкова за предприетите действия и за резултатите от направеното проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в АЕЦ "Козлодуй".
Проектът за изграждане на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ достигна важен етап, свързан с внедряването на мрежа за мониторинг на околната среда.
Правителствени служители от десет държави от Европейския съюз (ЕС) смятат, че е важно да се засили използването на ядрената енергия, за да се защитят европейските потребители от колебанията в цените на горивата.
Правителството на Обединеното кралство може да обяви финансиране за нова атомна електроцентрала, за да изпълни своите цели за намаляване на въглеродните емисии като част от стратегията си „Net Zero”.
Френският президент Еманюел Макрон обяви днес, че Франция ще предприеме инициатива за изграждане на нови атомни енергийни централи, за да отговори по-добре на нарастващите енергийни и екологични предизвикателства, предаде БГНЕС.
„За да гарантираме енергийната независимост на Франция и да постигнем нашите цели, по-специално въглероден неутралитет през 2050 г., за първи път от десетилетия ще подновим строителството на ядрени реактори в нашата страна“, каза Макрон в обръщение към нацията.
Първата браншова организация за електрическа мобилност в България - ИКЕМ (Индустриален клъстер „Електромобили“) и Българско ядрено дружество декларираха подкрепата си за развитието на ядрената енергетика в България.
Ядрената енергетика е и ще продължи да бъде значим фактор при изпълнението на амбициозните цели на ЕС, свързани с процеса на декарбонизация и постигане на нулеви въглеродни емисии.
Вчерашното решение на правителството за новата хибридна ядрена мощност в АЕЦ Козлодуй с реактор от Белене е съсипващо за българската енергетика и за международния авторитет на България.
Европейската комисия ще подкрепи държавите от ЕС в развитието на атомната енергетика, ако те направят този избор, заяви в интервю за вестник La Stampa заместник-председателят на ЕК по „зелената сделка” Франс Тимерманс.
„Ние сме наясно, че атомната енергетика е избор на всяка държава поотделно.
Европейската комисия е отложила взимането на решение дали да включи енергията от АЕЦ и природен газ в списъка си с допустими зелени инвестиции, съобщи АФП.
Първата национално представена браншова организация за електрическа мобилност у нас излезе с позиция относно развитието на ядрената енергетика в България.
В нея се казва, че членовете на организацията, наброяващи 65 бизнес компании, организации, университети и професионални училища, застават зад резултатите на първия проведен национален референдум през 2013 г. В него над 61% от българските граждани подкрепиха развитието на ядрената енергетика у нас.
16 политици от 8 европейски държави поискаха от Европейската комисия (ЕК) да не включва ядрената енергия в класификацията на стоки и услуги на Европейския съюз, част от европейската зелена сделка, насочена към развитието на устойчиво финансиране и нисковъглеродна икономика в Европа.