"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свиднта.
"Мечтател"
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
"Тъй, както и моята младост"
Как силно те любя, самичка ти виждаш,
ти чувствуваш моята слабост. -
Обичам те ази, защото приличаш
тъй много на моята младост.
Прибулена с нежна и тиха тъга,
таяща и скърби, и радост
и пълна с мечтателна нега и свян
тъй, както и моята младост.
Кат древна весталка в антична Елада -
величествена в своята старост,
ти си тъй горда и с чиста душа
тъй, както и моята младост.
И днес пак ти шепна с надежди огрен,
че любя те, моя единствена радост,
а ти отминаваш безшумно край мен
тъй, както и моята младост.
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
Безпомощните електрики
пак симулират тържество.
"Вик"
Във тази стая – тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.
А искам само, само да обичам,
жадувам и
"Ревност"
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Настроение"
Когато здрач кафявоален
засипе този чезнещ град,
той се превръща в нереален,
за миг забравил своя глад.
Навлиза в улицата главна,
напук на свойта нищета
и всеки опит е сподавен
за малко женска красота.
Безпомощните електрики
пак симулират тържество.
"Ревност"
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
"Заклинание"
Обричам ти се. Днеска и завинаги.
Без ум и разум. И с душа и с плът.
И знай, че всичко светло в моя път
частица е от теб - за мен най-свиднта.
"Мечтател"
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
"Тъй, както и моята младост"
Как силно те любя, самичка ти виждаш,
ти чувствуваш моята слабост. -
Обичам те ази, защото приличаш
тъй много на моята младост.
Прибулена с нежна и тиха тъга,
таяща и скърби, и радост
и пълна с мечтателна нега и свян
тъй, както и моята младост.
Кат древна весталка в антична Елада -
величествена в своята старост,
ти си тъй горда и с чиста душа
тъй, както и моята младост.
И днес пак ти шепна с надежди огрен,
че любя те, моя единствена радост,
а ти отминаваш безшумно край мен
тъй, както и моята младост.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
Искрометните копита
кой ще последи?
"Вик"
Във тази стая – тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.
А искам само, само да обичам,
жадувам и
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
"Непримирима" Плашиш ме, велико Мироздание, като разпъваш мисълта ми до своята неизмеримост!
"Аз ще го запазя - първото писмо" Аз ще го запазя - първото писмо, що за тебе писах - китка от лъчи, преди ощ сърце ми есен да смрази!
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи. Душата ми се мъчи в глад и жажда, но твоята душа се не обажда, душата ти, дете и божество… Мълчание в очите ти царува: душата ти се може би срамува за своето вълшебно тържество.
"Среща" С тебе ни събра случайността, А можеше нима да се разминем ? От пътища кръстосан е света и всеки път е дълъг със години.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
"Заклинание" Обричам ти се. Днеска и завинаги. Без ум и разум. И с душа и с плът. И знай, че всичко светло в моя път частица е от теб - за мен най-свиднта.
"Колко си хубава" Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави.
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!" Аз си подсвирквам безгрижно с уста и дори го не чувам.
"Тъй, както и моята младост" Как силно те любя, самичка ти виждаш, ти чувствуваш моята слабост. - Обичам те ази, защото приличаш тъй много на моята младост. Прибулена с нежна и тиха тъга, таяща и скърби, и радост и пълна с мечтателна нега и свян тъй, както и моята младост. Кат древна весталка в антична Елада - величествена в своята старост, ти си тъй горда и с чиста душа тъй, както и моята младост. И днес пак ти шепна с надежди огрен, че любя те, моя единствена радост, а ти отминаваш безшумно край мен тъй, както и моята младост.
"Непримирима" Плашиш ме, велико Мироздание, като разпъваш мисълта ми до своята неизмеримост!
"Аз ще го запазя - първото писмо" Аз ще го запазя - първото писмо, що за тебе писах - китка от лъчи, преди ощ сърце ми есен да смрази!
"Настроение" Когато здрач кафявоален засипе този чезнещ град, той се превръща в нереален, за миг забравил своя глад. Навлиза в улицата главна, напук на свойта нищета и всеки опит е сподавен за малко женска красота. Безпомощните електрики пак симулират тържество.
"Вик" Във тази стая – тясна, тъмна, ниска умирам от неизцерима рана, че аз не съм възлюбена и близка, ни чакана от някого, ни звана. А искам само, само да обичам, жадувам и
"Аз ще го запазя - първото писмо" Аз ще го запазя - първото писмо, що за тебе писах - китка от лъчи, преди ощ сърце ми есен да смрази!
"Ревност" Прости, до днес не те обичах, тъй както заслужаваш ти. Съвсем ми беше безразлично дали съм ти любим, прости Дори не те и забелязвах, че съществуваш покрай мен.
"Непримира" Плашиш ме, велико Мироздание, като разпъваш мисълта ми до своята неизмеримост!
"Ще бъдеш в бяло" Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло… А мисля днес; света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина.
"Колко си хубава!" Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир. Искрометните копита кой ще последи?
"Аз ще го запазя - първото писмо" Аз ще го запазя - първото писмо, що за тебе писах - китка от лъчи, преди ощ сърце ми есен да смрази!
