"Когато си на дъното"
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
"Нова година"
Нова година при нас долетя,
радости нови донесе ни тя.
Книжки, играчки,
пъстри сурвачки,
блокче, тетрадки,
лакомства сладки
и за закалка —
ледна пързалка!
"Тъй, както и моята младост"
Как силно те любя, самичка ти виждаш,
ти чувствуваш моята слабост. -
Обичам те ази, защото приличаш
тъй много на моята младост.
"Рождество"
Млада Бога се роди,
грейте сребърни звезди,
пейте, румени деца,
пейте с весели сърца!
Бог е светъл като ден,
Бог отново е роден –
Той роди се във нощта
сред бездомните в света.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Среднощна молитва"
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
На 4 декември 2025 г. се навършват 46 години от смъртта на Петя Дубарова. 17-годишната поетеса избира да напусне този свят, оставяйки загадъчно послание.
"Нова година"
Нова година при нас долетя,
радости нови донесе ни тя.
Книжки, играчки,
пъстри сурвачки,
блокче, тетрадки,
лакомства сладки
и за закалка —
ледна пързалка!
"Тъй, както и моята младост"
Как силно те любя, самичка ти виждаш,
ти чувствуваш моята слабост. -
Обичам те ази, защото приличаш
тъй много на моята младост.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
На 4 декември 2025 г. се навършват 46 години от смъртта на Петя Дубарова. 17-годишната поетеса избира да напусне този свят, оставяйки загадъчно послание.
"Среднощна молитва"
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
"Рождество"
Млада Бога се роди,
грейте сребърни звезди,
пейте, румени деца,
пейте с весели сърца!
Бог е светъл като ден,
Бог отново е роден –
Той роди се във нощта
сред бездомните в света.
"Когато си на дъното"
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.
"Когато си на дъното" Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнява в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите Създай си стълба и по нея се качи Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища премазани Нов път си направи и сам тръгни Трънлив и зъл е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си Единствено така ще го решиш.
"Нова година" Нова година при нас долетя, радости нови донесе ни тя. Книжки, играчки, пъстри сурвачки, блокче, тетрадки, лакомства сладки и за закалка — ледна пързалка!
"Настроение" Когато здрач кафявоален засипе този чезнещ град, той се превръща в нереален, за миг забравил своя глад.
"Тъй, както и моята младост" Как силно те любя, самичка ти виждаш, ти чувствуваш моята слабост. - Обичам те ази, защото приличаш тъй много на моята младост.
"Приказка" Заспиваш ли, аз май че те събудих, прости ми, че дойдох при теб сега. Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на свойта самота.
"Рождество" Млада Бога се роди, грейте сребърни звезди, пейте, румени деца, пейте с весели сърца! Бог е светъл като ден, Бог отново е роден – Той роди се във нощта сред бездомните в света.
"Рождество Христово" Полунощ. Камбани бият, звън в студена нощ ехти, Ангел с радост от небето: „Бог роди се!“ – възвести.
"Две хубави очи" Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
"Аз ще го запазя - първото писмо" Аз ще го запазя - първото писмо, що за тебе писах - китка от лъчи, преди ощ сърце ми есен да смрази!
"Всичко" Имаш младост и хубост. Цялата си една усмивка. Даже дърветата те харесват и те прегръщат със сенките си. Рамото ти изгрява като новолуние.
"Време" Да жаля ли детството, не знам? Отмина то безрадостно, разплакано. Животът ни е глуха равнина, годините са пътнически влакове.
"Завръщане" Ти се връщаш сломен и стареещ след години пак в родния град. Продължава ли той да живее от предишната вяра съгрят?
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи.
"Върхът" Тази нощ е жестока и хладна - остър вятър в тревите звъни. А луната - потопена ладия - се клатушка в беззвездните вълни.
"Обичам те" Обичам те. Надявам се, ти - мене. Но - вжеглени във общия хомот, да си го кажем просто няма време... ...И си отива нашият живот.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир.
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!
"Среднощна молитва" Събличай се, полека се събличай със грацията дивна на русалка! От себе си едно след друго свличай прикритията нежни, ала малки на свойта плът свенлива, но греховна.
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!
На 4 декември 2025 г. се навършват 46 години от смъртта на Петя Дубарова. 17-годишната поетеса избира да напусне този свят, оставяйки загадъчно послание.
