България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
7 май 1876 г.: Дряновският манастир пада по време на Априлското въстание
На този ден през 1876 година, в хода на Априлското въстание, Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, пада. Манастирът е разрушен от турската войска. В продължение на 9 дни въстаниците водят тежки сражения с врага. При падането на манастира по-голямата част от тях загиват. Тези, които са заловени, са изправени по-късно пред съда.
Прочетете също: 3 май в историята: Княз Фердинад е признат за монарх. Създадена е Беломорска област
Търновският революционен окръг е в изключително тежко положение, когато го заварва вестта за избухването на въстанието. По това време част от ръководителите на революционните му комитети са заловени. Но въпреки това успява да се събере голяма въстаническа чета от околните села. Поп Харитон застава начело на четата, за чийто военен ръководител е назначен Петко Пармаков. Бачо Киро също е част от четата. Когато тя тръгва към Балкана, по нейните следи тръгват многобройни потери. На 29 април четата се установява в Дряновския манастир, който пада на 7 април след неравна битка и множество жертви.
7 май 927 г.: Умира цар Симеон Велики
На този ден по стар стил, (27 май по нов стил), през 927 година по време на приготовления за война с Византия умира от сърдечен удар цар Симеон I Велики.
По време на неговото царуване България достига своето най-голямо териториално, политическо, военно и културно могъщество. След Карл Велики, той е вторият владетел, който придобива титла със значимост на тази на византийския император. По време на управлението на Симеон Велики българската църква си извоюва автокефалност, а страната ни става духовен център на славянския свят.
Велики Преслав - втората българска столица, става един от основните културни центрове на Югоизточна Европа. По своето великолепие по онова време градът съперничи на Цариград.
Симеон Велики се възкачва на престола през 893 г. и още тогава отношенията с Византия се изострят заради решението на византийския император Лъв VI Философ да измести тържището на български стоки от Цариград в Солун.
За да защити българските търговци, Симеон I навлиза в Източна Тракия. Там той разбива византийците при Одрин. Тогава император Лъв VI се съюзява с маджарите, които нахлуват в българските земи. Те разбиват войската на княз Симеон на територията на днешна Добруджа. Симеон успява да се съюзи с печенегите и с тяхна помощ разгромява маджарите. След това през 896 г. разгромява ромеите при Булгарофигон и възстановява статуквото отпреди 894 г.
До 913 г. отношенията между България и Византия са мирни. През този период българите трайно завладяват земите, намиращи се на територията на днешна Западна Македония и Албания.
През 913 г. Симеон I стига до стените на Цариград, с което Византия е принудена да го признае за цар на българите. На 20 август 917 г. при Ахелой той разгромява византийската войска.
През 918 г. войските му достигат Пелопонес и Егейските острови. През 921 г. те достигат до Дарданелите, завладяват Галиполския полуостров и правят опит за преминаване на малоазийския бряг. Цар Симеон I отново стига до стените на Цариград през 923 г.
Прочетете също: 2 май в историята: Умира княз Борис І. Перущица пада по време на Априлското въстание
