За кризата с боклука иде реч. За политическия и съдебния. Защото създалото се усещане за координирани институционални действия срещу неудобната опозиция по всички фронтове постепенно става норма - местна власт в столицата, Прокуратурата към партийни ръководства, Антикорупционна комисия и кметът на Варна, общински съвет в Пазарджик и т.н. Очеизвадно натрупване.
На този фон като противовес видяхме силата на гражданското общество - как хората се обединяват, за да спрат "рекета и да защитят достойнството си", по думи на организаторите, защото темата с боклука не е нова нито за София през годините, нито за мнозинството от големите европейски столици. Та тази гражданска енергия в момента, макар и разпокъсана по отношение антикорупционни протести, акции по събиране на боклук, протести срещу нелегитимните центрове на влияние във властта, социално недоволство и т.н., има потенциал за произвеждане на реална политическа алтернатива.
Впрочем видно е и напрежението у властта по тази тема. Неслучайно в последната седмица изпадат в нелепи ситуации и поредица от фундаментални комуникационни грешки - едни поискаха президентът да си починел две години след края на мандата, други поискаха директно затвор за журналисти, докато се подиграват в лицето на младите лекари и медици. Още: Затвор за журналисти: ИТН си измисли закон за изчегъртване на медии
За политическия боклук и миризливия боклук
Покрай сагата с боклука на столицата остана да виси един въпрос по отношение опита на властта да прибере кмета Васил Терзиев под грижовното си крило и да се докаже като добрата майка, която практически е най-голямата мащеха. Та въпросът бе породен от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който спекулира, че Терзиев е "плащал на мафията за боклука в първите две години от мандата си, а сега вече е спрял" и затова е възникнала кризата. А къде беше кризата с боклука от 2009 до 2023 г.? Кой на кого е плащал тогава? А самият Борисов като кмет как се справи с боклука?
Все по-често се наблюдава и страх от самия Терзиев, който
- не се огъна пред синдикалния и политически натиск по време на транспортната стачка и политически мотивираните протести;
- не се огъва и сега пред т.нар. "боклукчийска мафия";
- отделно властта спешно започва да предлага помощи, законодателства, техника, дори затворници, които да помагат;
- всички са изумени от силата на гражданското общество, което застава до кмета си - впрочем не само гласували за него, а и граждани по кварталите, които знаят кои са хората с прякори, и знаят за какво става въпрос;
- преди време името му се спекулираше за кандидат президент - никак не е късно, макар той самият да отрича.
Още: Когато и да изхвърлим боклука, все ще е късно
На този фон Столична община все така е с изключително проблемна комуникация - вътрешнопартийна (сред флуидния и често сменящ се екип на кмета), междукоалиционна (между ПП и ДБ от една страна, между тях и "Спаси София" и "Синя София", които подкрепят) и външнополитическа (към гражданите и обществеността), което носи все по-големи щети и на авторитета на местната власт, и на реалните резултати, които остават невидими за столичани. Въпреки това обаче кризите раждат лидери и е добре, че гражданите на София разбират Терзиев и го подкрепят. Още по-добре е, че има чувствителност и подкрепа извън столичния град, съзнание, че проблемът с боклука може да е софийски, но този с организираната престъпност е национален.
Пропагандата
От друга страна, все по-често се наблюдава и опит за налагане на властовата пропаганда – хората имали усещания за корупция, имали усещания за напрежение и нестабилност, имали усещане за липса на свобода в медиите, имали усещане за беззаконие и съдебна вакханалия, но за властта всичко това са само усещания, които са субективни. За сметка на това ни се представят данни за повишеното богатство на българите, от което излезе, че сме дали 1 милиард лева повече за полицейски заплати за десет месеца, вместо за младите лекари, за детската болница, за нов национален стадион... Та това си е направо похвално.
Чухме и призива на премиера Росен Желязков към министрите вече да не се оправдават със стари проблеми и заварени положения - сякаш се появи разумът, който най-после каза: "Ами не, Асен Василев вече не е виновен, Кирил Петков не е виновен, Христо Иванов не е виновен, Иван Костов и той не е".
За финал на този коментар оставяме и думите на студентите по медицина, които коментираха, че държавата им сервира "свинщина", защото толкова си може - трудно бихме могли да не се съгласим. Още: "Може да поискат и слънцето да изгрява от запад": Здравният министър за исканията за достойни заплати на младите лекари
Автор: Ивайло Илиев
