С апломб и фанфари ИТН внесе закон, който получи скоростно одобрение в парламентарната комисия. Законът има мишена -насочен е срещу медиите. А най-важната му разпоредба гласи:
"Който чрез печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин разпространява материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на другиго без негово съгласие, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди лева до пет хиляди лева".
Впрочем, малко е трудно да се изчете чисто юридически, без човек да си представи самодоволната физиономия на Тошко Йорданов и да се абстрахира от интуицията си. Която ясно говори каква е причината за този закон.
Но нека се опитаме да вникнем в предложението. Да си представим, че то няма нищо общо с политиката, а само с медиите и жертвите на трагедии. Знаем отлично, че да се бомбардират с персонални въпроси обикновени хора, съкрушени от голямо нещастие, да се питат как се чувстват в самия шоков момент на загубата, не е журналистика, а пошлост. Известно ни е също, че в телевизионния свят репортерът е системно поощряван да подсигури на ефира сълзи в камерите, защото болката и рейтингът се хранят взаимно. Никой например не може да ни убеди, че дузината телевизионни разговори с майката на Иван - детето, изгубило живота си при скока в Несебър заради безобразно протрити въжета - не бяха провеждани с рейтингово задоволство от телевизиите, които хищнически се възползваха от нейната абсолютна обърканост. Тук няма спор, че евентуални законови промени (но не и тези, предложени от ИТН) биха повишили медийната хигиена.
Определено обаче не става дума за това. Медийният лов за трагедии ще се използва от ИТН и парламента като псевдомотив, за да защити самата власт от всяко дълбоко разравяне в собствените й мизерии. Защото те лъщят от най-интимната тайна: корупцията. Очевидният случай е къщата в Барселона, кюлчетата злато също. Нима те не поставиха на преден план не толкова личен, а именно политически въпрос? И не се ли превърнаха в заплетен възел, който бе една от основните причини за протестите през 2020-та? Ако личният живот на депутат или министър нескрито говори за любовни назначения, калинки, пеперудки, трансфер на пари; ако по следите на някаква интимна връзка се стигне до шокиращи данни за злоупотреба, кражба, значи не политикът е за затвор, а журналистиката, която му е изтипосала схемите - ето новото правило! Разследването е просто углавно престъпление. Горкият човек - не стига че няма нищо на негово име и родата му през месец ходи при нотариуса, за да изповяда ново имущество, ами и журналистиката да посяга на тази неприкосновена церемония. Синът е на 16 и има "Ламборджини"? Остави тая работа. Внимавай по улиците иначе.
Законът изобщо изглежда като част от един процес, който би могъл да се нарече така: "последните издихания на ИТН". Това обикновено е крайната и летална фаза (навремето в нея бяха например "Атака", "ВМРО", НФСБ) и други златни пръсти, за които бе ясно, че завинаги ще слизат от сцената. Но на слизане всички имаха за задача да свършат някоя финална мизерия - така и така вече не са останали кошмарни наивници, които да гласуват за тях, ами да осребят фиаското си до последно. Впрочем истината за политическите любовници на Трифонов и Йорданов е широко известна и даже не е необходимо жълто ровене около тях. Две са. Обикновено притискат много плътно. Но ако тъй или иначе си безгръбначен - няма проблем.
Автор: Райко Байчев
