Диагнозата е: тук всички слушат

28.04.2013 09:58 11763

Вече го написах, но се налага да повторя: послушните не се вълнуват от подслушванията по върха върховете на държавата. Това е диагноза.

Ако гражданите в България не бяха приспани преди 12 години с обещания да ги оправят за 800 дни щяха сега да реагират болезнено на демонстративната гавра с тях. Защото от тях се иска да гласуват в тайната стаичка с уверения, че от тях зависи нещо в държавата, макар да се вижда и чува, че тук няма тайни.

Ако демокрацията с нейните правила и процедури имаха някакво значение за гражданите, трябваше да има в момента априлска революция, в сравнение с която февруарските бунтове да изглеждат като мълчалив и мирен поход на шепа пацифисти.

Ако гражданите не бяха тровени систематично с демонстрации на безнаказаност при всичките скандали с участието на най-овластените хора в държавата, днес нямаше да приемат за нормално „онези горе”да се подслушват най-долно един друг. Защото гражданите са се убедили от опит, че мачкането на законността е естественото състояние на нещата за онези, които са изпратили в съответните институции уж да я охраняват.

Ако не бяхме научени да приемаме за нормално да казваме „това не е за телефона” щяхме да сме масово възмутени от факта, че срещу подслушване практически никой не е защитен. При това- без да е известно кой е именно злодеят. Защото злодеите май са навсякъде и това внушение е най-важната част от внушението, което изключва да има добри и почтени герои в България.

В лабораторията на демократичния анализ всичкото това „ако” показва остро хронично разстройство на имунната система на гражданите за европейско развитие на България с тенденция от това да се възползват онези тук, които работят за евразийското й отклоняване от европейския път.

Хората в България реагират болезнено на високите сметки за ток с основание, но практически не реагират на ниския праг на задръжките при мачкането на законността по най-високите етажи на властта. Дали това е въпрос на неразбиране на връзката между единия и другия проблем? Или е глуха самоотбрана чрез пасивна съпротива срещу враговете, които дори и след като напуснат крепостите си продължават да се движат с бронирани коли и преториански охранителни гвардии?

Ако смятате, че моите разсъждения са прекалено „отвлечени” и теоретизиращи проблематиката на злободневието, ето ви малко примери от продължаващия абсурд, при който властелинът в оставка продължава да се държи като „народен любимец”, медиен робовладелец и най-вече като непукист, пазен от многобройна полиция от същата тази предполагаема обич на хората.

В държава, населена от хора с усет за демократичните ценности, биха посрещнали такъв рушител ( на демокрацията) в съвременна България на публично място с развалени яйца, домати или камъни.

Организирали са му обаче сцена със сценки от платена еднопратийна любов и той наистина си вярва, че от нея ще зачене нов етап на неговото всевластие.

„Бившият премиер Бойко Борисов категорично отказа да разговаря с репортерите, които го чакаха пред сцената на предизборния митинг на ГЕРБ в Стара Загора, предаде кореспондентът на БГНЕС.

Той се обърна към журналистите с думите: “Демокрацията ми дава право да говоря и да не говоря. Не съм ви викал тук”. По подобен начин той се отнесе вчера към въпрос на БГНЕС в Смолян за незаконните подслушвания: “Не ви чувам. Нямам работа с вас”. При изключителни мерки за сигурност се проведе предизборният концерт в Стара Загора. Десетки полицаи охраняваха сцената, която беше заградена от плътни метални решетки като в зоопарк.

Явно ГЕРБ предприема предпазни мерки, които да пазят експремиера от народната любов.

Знаеш ли колко им е мъчно, като гледат как хората ни обичат, обърна се той към един от гражданите на площада, дошъл за автограф. “Искат да се обесят от мъка, като гледат как ни обичат, как се бутат. Те мислят, че днес няма да дойде никой”, каза Борисов, видимо афектиран. Днес мислеха, че са ни убили, добави после той.

Бившият премиер беше видимо ядосан и непрекъснато повтаряше пред гражданите как другите партии им завиждат заради любовта на народа. Борисов влезе и в ролята на режисьор, като започна да нарежда на хората как да се подредят, за да се снимат с него. По традиция той раздаваше автографи наляво и надясно, сякаш е звезда от Холивудски филм.

Автор: Иво Инджев