Къде е отговорността?

Докога? Докога ще трябва аз и моите колеги, работещи в медиите, да отразяваме такива трагедии? Няма да се спирам на многобройните статистики, които показват колко сме зле по отношение на пътища, на качеството на автомобилите, на броя на хората, които загиват в тази своеобразна война. Спомням си дори, че имаше една статистика преди няколко години, в която се виждаше, че страни, които са във война, са дали по-малко човешки жертви, отколкото България във „войната по пътищата”.

Такси се вряза в спирка на "Цариградско шосе", 8 души са пострадали тежко

Осем души са пострадали в катастрофата на бул. „Цариградско шосе”, съобщиха полицаи по време на протестното шествие, съобщи...

Прочети повече

Какво трябва да се направи, за да може това нещо най-после да спре? Ясно е, че напълно едва ли някога ще се отърсим от този бич. Но можем да го направим несравнимо по-малко жилещ.

Всичко се побира в една думичка – отговорност. Просто е и е много сложно. Отговорност да не шофираш пиян. Отговорност да държиш колата си в пълна изправност. Отговорност след като спреш неизряден шофьор – пиян, превишил скорост, с неработещ фар, с повреден някакъв друг уред, да не го пуснеш след като си станал „по-богат” с 5 лева с думичките „Айде и внимателно”. Отговорност да направиш проверка какви служители наемаш, нищо че по закон самите ти служители са еднолични търговци и ти не си им работодател в пълния смисъл на думата. Отговорност да не пуснеш някой кютук само защото е син на едикой си или защото на веществена снимка номер 252 едното ъгълче е прегънато и смачкано и това е невалидно доказателство.

Отговорност. Липсва ни обаче. Затова и в творчеството ни сакрални са думите „не сме народ, а мърша”.