Вашата кожа
4231
Още от автора
Госпожо, палтото Ви е изцапано с кръв, a “храбрият” ловец в леглото ви не е истински мъж...
Едни от най-ужасяващите неща, които прави съвременният човек, са безразличието, пренебрежението и жестокостта му към животните. Ако в миналото убиването на животни за изхранване и използване на кожите им е било за оцеляване, то в наши дни това е въпрос на каприз, но най-вече на невежество и бизнес. Все пак бизнесът с месо като хранителен продукт е един от най-развитите в целия свят, a зомбираните от модата са стотици милиони.
Всички знаем, често си мислим или измънкваме, че е лошо да се убиват животни за храна, но пък се оправдаваме, че месото е вкусно и съдържа почти всички необходими вещества. Затова и повечето хора с удоволствие си ядем месо, а и са малко хората, които постят преди религиозните празници. Някои познати ми казват: „То животните в кланниците и птицефермите не са като кучетата и котките, те се развъждат за храна”. Нима тези животни, които се развъждат за храна и прекарват целия си кратък живот в месокомбинатите, угоявани по oткачени начини и живеещи в откачени условия, нямат също душа и съзнание, каквато носят и тези, които гледаме като домашни любимци? Слагам и себе си в кюпа с озверелите хора, които ядат месо. Много хора сме свикнали с месото от малки, защото родителите са искали на всяка цена да бъдем здрави и да растем, получавайки всичките необходими вещества за това. Дори и повечето вегетарианци дават месо на децата си.
Още по-жестоко е това, че за нуждите на модната индустрия се дерат животни докато са още живи, за да не се развали качеството на кожата им. Кожи, за да бъдем модерни, се взимат от крави, прасета, кози и овце; От екзотични животни като алигаторите и кенгурутата, че даже и от кучета и котки, които се убиват за месо и кожа в Китай, откъдето кожите се продават по целия свят. Понеже кожата се доставя на фабриките без етикет, никога не може да се знае от къде и идва тя и от кожата на какво животно е.
Жените виждат, харесват и купуват палтото от топлия и уютен магазин, а ужасът, който е изпитало животното докато някое човешко същество е свличало кожата му докато е било още живо, не е останал просто в миналото, далеч от тях в китайските ферми за кожа, в Индия или необятна Австралия. Те наричат кървавите си палта „норката ми” или „лисицата ми”. Всяко тяхна „норка”, „лисица”, кожено яке, палто, шапка, колани и прочие, носят в себе си страданието на животното. Ако е трудно да откажем месото като храна, което не е невъзможно, то можем поне да не купуваме кожени изделия, нали? С всеки един чифт кожени обувки, които купуваме, ние обричаме живота на някое създание и стимулираме модната индустрия да произвежда още.
В България, вероятно всеки трети или четвърти мъж около и над 50-те е ловец и се гордее с това. Намират ловуването за някакво изключително хоби, за свръх мъжествено занимание. Но според мен има нещо генерално сбъркано в ценностната им система. Ако преди 10 000 години, когато хората са живеели в пещери, мъжете смело са ловували, за да изхранват семействата си, то ловът в наши дни е просто едно лигаво занимание за помпане на самочувствието на възрастни лигльовци, които още наричат майка си „мамо”, оженили са се само за да има кой да им готви, пере и чисти, както мама ги е научила. Мъжествено е да защитаваш по-слабите, да се грижиш за семейството си, както са се грижили неандерталците, като са излизали на лов с риск за живота си, с лъкове, а понякога и с голи ръце. А не както и баба знае - с пушка, скрит на безопасно разстояние и зад някой храст, да стреляш по мечки и сърнички, за да напомпаш егото си и да задоволиш свирепата си злоба, породена от комплекси. Това е все едно да играеш Counter Strike. Когато „смелите” и „храбри” чичковци се приберат вкъщи, всяват респект в семейството и приятелите си във Фейсбук със снимки на тях до убитото животно, на които се усмихват мазно. Видиш ли, застрелял е сърна или мечка и вече е „голЕмиот мъШ”.
Има още много начини, по които ние хората мъчим и унищожаваме животните. Плащаме скъпи билети за цирк, като вярваме, че слонът ходи по въже, защото за всяко постижение са му давали захарче за наградка, а не защото е ял бой. Oбичаме папагалите си, но ги обичаме през решетките на клетката. Обичаме кучетата, но повечето от тях прекарват живота си завързани в радиус от 2-3 метра. При заснемането на „Неподедимите” близо до София през изминалата зима, много животни умряха от стреса от звуковите ефекти. Изброените в този текст са само нещата, за които аз съм се сетил. Кой знае още какво се случва по този свят, за което ние си нямаме и представа, защото сме като зобирани от масмедиите, най-вече от телевизията.
В периода от 1972 до 2006 пчелите в САЩ драстично намаляват, а днес вече почти липсват. Този проблем се споменава чат-пат някъде в медиите, но не се разглежда сериозно. Версиите за това са няколко, като най-популярните са, че причината е вирус или лъченията от мобилните комуникации. Как си представяте ние да ходим и да опрашваме ръчно всяко едно растение? Като най-разумните същества, наш дълг е да разберем защо това се случва и да го предотвратим.
Благодарение на това, че сме по-съвършенни от животните, ние сме завладели цялото земно кълбо. Но нашите действия нарушават спокойствието и правото на спокоен живот на „кореняк” земляните, а в наши дни това вече може и да не бъде така. Йордан Йовков още през 1936г. пише „Ако можеха да говорят”, където разкрива мъката на животните. Мисля, че е крайно време да се водим по думите на хора като Йовков, а не по тези на алчните и кръвожадните. Замислете се колко много са ни помагали животните през цялото ни съществуване на Земята, че чак и до днес. Ако в миналото кучетата са пазили домовете ни, носили са плячките на ловците, а в древен Египет котките са ловили мишките в складовете за жито по поречието на река Нил, то днес, в света на технологиите, когато всичко е „перфектно”, те ни дават нещо, което все по-малко хора биха могли да дадат на друг човек. Именно любов.
Хората трябва да осъзнаем и да вземем присърце това, че нашето съществуване на Земята е невъзможно без животните, че тя е и техен дом. Toва не бива да са само обичайните клишета, които използваме пред приятели и познати, за да им покажем колко сме добри. Нека спрем да ги третираме като „животни” и да започнем да им даряваме любовта, която заслужават. Може да нямат разум, но те имат сетива, каквито ние нямаме. Или поне нашите не са толкова силни, колкото са техните. Те също имат съвършенства и предимства пред нас.
Убеден съм, че най-доброто живо същество на планетата е някой човек. Само ние имаме разум, интелект и мощ, за да правим градивно добро, добро с перспектива. Най-лошото живо същество на планетата Земя също ще е някой човек. Защото страхът, чувството за несигурност и невежеството пораждат злоба и завист. Ние може да сме създадени по божие подобие, но също живеем тук, следователно сме създадени и по подобие на животните. Комбинация сме между извънземен, божествен разум и животински, земни инстинкти, както за самосъхранение, така и за разруха. Разумът, който на Земята имаме само хората, ни приближава до Боговете, а страхът ни приближава до животните. Като единствените разумни на Земята, наш дълг е не просто да спрем да ги тормозим, а да „осиновим” всички животни на планетата. В противен случай бихме унищожили както тях, така и себе си.
Едни от най-ужасяващите неща, които прави съвременният човек, са безразличието, пренебрежението и жестокостта му към животните. Ако в миналото убиването на животни за изхранване и използване на кожите им е било за оцеляване, то в наши дни това е въпрос на каприз, но най-вече на невежество и бизнес. Все пак бизнесът с месо като хранителен продукт е един от най-развитите в целия свят, a зомбираните от модата са стотици милиони.
Всички знаем, често си мислим или измънкваме, че е лошо да се убиват животни за храна, но пък се оправдаваме, че месото е вкусно и съдържа почти всички необходими вещества. Затова и повечето хора с удоволствие си ядем месо, а и са малко хората, които постят преди религиозните празници. Някои познати ми казват: „То животните в кланниците и птицефермите не са като кучетата и котките, те се развъждат за храна”. Нима тези животни, които се развъждат за храна и прекарват целия си кратък живот в месокомбинатите, угоявани по oткачени начини и живеещи в откачени условия, нямат също душа и съзнание, каквато носят и тези, които гледаме като домашни любимци? Слагам и себе си в кюпа с озверелите хора, които ядат месо. Много хора сме свикнали с месото от малки, защото родителите са искали на всяка цена да бъдем здрави и да растем, получавайки всичките необходими вещества за това. Дори и повечето вегетарианци дават месо на децата си.
Още по-жестоко е това, че за нуждите на модната индустрия се дерат животни докато са още живи, за да не се развали качеството на кожата им. Кожи, за да бъдем модерни, се взимат от крави, прасета, кози и овце; От екзотични животни като алигаторите и кенгурутата, че даже и от кучета и котки, които се убиват за месо и кожа в Китай, откъдето кожите се продават по целия свят. Понеже кожата се доставя на фабриките без етикет, никога не може да се знае от къде и идва тя и от кожата на какво животно е.
Жените виждат, харесват и купуват палтото от топлия и уютен магазин, а ужасът, който е изпитало животното докато някое човешко същество е свличало кожата му докато е било още живо, не е останал просто в миналото, далеч от тях в китайските ферми за кожа, в Индия или необятна Австралия. Те наричат кървавите си палта „норката ми” или „лисицата ми”. Всяко тяхна „норка”, „лисица”, кожено яке, палто, шапка, колани и прочие, носят в себе си страданието на животното. Ако е трудно да откажем месото като храна, което не е невъзможно, то можем поне да не купуваме кожени изделия, нали? С всеки един чифт кожени обувки, които купуваме, ние обричаме живота на някое създание и стимулираме модната индустрия да произвежда още.
В България, вероятно всеки трети или четвърти мъж около и над 50-те е ловец и се гордее с това. Намират ловуването за някакво изключително хоби, за свръх мъжествено занимание. Но според мен има нещо генерално сбъркано в ценностната им система. Ако преди 10 000 години, когато хората са живеели в пещери, мъжете смело са ловували, за да изхранват семействата си, то ловът в наши дни е просто едно лигаво занимание за помпане на самочувствието на възрастни лигльовци, които още наричат майка си „мамо”, оженили са се само за да има кой да им готви, пере и чисти, както мама ги е научила. Мъжествено е да защитаваш по-слабите, да се грижиш за семейството си, както са се грижили неандерталците, като са излизали на лов с риск за живота си, с лъкове, а понякога и с голи ръце. А не както и баба знае - с пушка, скрит на безопасно разстояние и зад някой храст, да стреляш по мечки и сърнички, за да напомпаш егото си и да задоволиш свирепата си злоба, породена от комплекси. Това е все едно да играеш Counter Strike. Когато „смелите” и „храбри” чичковци се приберат вкъщи, всяват респект в семейството и приятелите си във Фейсбук със снимки на тях до убитото животно, на които се усмихват мазно. Видиш ли, застрелял е сърна или мечка и вече е „голЕмиот мъШ”.
Има още много начини, по които ние хората мъчим и унищожаваме животните. Плащаме скъпи билети за цирк, като вярваме, че слонът ходи по въже, защото за всяко постижение са му давали захарче за наградка, а не защото е ял бой. Oбичаме папагалите си, но ги обичаме през решетките на клетката. Обичаме кучетата, но повечето от тях прекарват живота си завързани в радиус от 2-3 метра. При заснемането на „Неподедимите” близо до София през изминалата зима, много животни умряха от стреса от звуковите ефекти. Изброените в този текст са само нещата, за които аз съм се сетил. Кой знае още какво се случва по този свят, за което ние си нямаме и представа, защото сме като зобирани от масмедиите, най-вече от телевизията.
В периода от 1972 до 2006 пчелите в САЩ драстично намаляват, а днес вече почти липсват. Този проблем се споменава чат-пат някъде в медиите, но не се разглежда сериозно. Версиите за това са няколко, като най-популярните са, че причината е вирус или лъченията от мобилните комуникации. Как си представяте ние да ходим и да опрашваме ръчно всяко едно растение? Като най-разумните същества, наш дълг е да разберем защо това се случва и да го предотвратим.
Благодарение на това, че сме по-съвършенни от животните, ние сме завладели цялото земно кълбо. Но нашите действия нарушават спокойствието и правото на спокоен живот на „кореняк” земляните, а в наши дни това вече може и да не бъде така. Йордан Йовков още през 1936г. пише „Ако можеха да говорят”, където разкрива мъката на животните. Мисля, че е крайно време да се водим по думите на хора като Йовков, а не по тези на алчните и кръвожадните. Замислете се колко много са ни помагали животните през цялото ни съществуване на Земята, че чак и до днес. Ако в миналото кучетата са пазили домовете ни, носили са плячките на ловците, а в древен Египет котките са ловили мишките в складовете за жито по поречието на река Нил, то днес, в света на технологиите, когато всичко е „перфектно”, те ни дават нещо, което все по-малко хора биха могли да дадат на друг човек. Именно любов.
Хората трябва да осъзнаем и да вземем присърце това, че нашето съществуване на Земята е невъзможно без животните, че тя е и техен дом. Toва не бива да са само обичайните клишета, които използваме пред приятели и познати, за да им покажем колко сме добри. Нека спрем да ги третираме като „животни” и да започнем да им даряваме любовта, която заслужават. Може да нямат разум, но те имат сетива, каквито ние нямаме. Или поне нашите не са толкова силни, колкото са техните. Те също имат съвършенства и предимства пред нас.
Убеден съм, че най-доброто живо същество на планетата е някой човек. Само ние имаме разум, интелект и мощ, за да правим градивно добро, добро с перспектива. Най-лошото живо същество на планетата Земя също ще е някой човек. Защото страхът, чувството за несигурност и невежеството пораждат злоба и завист. Ние може да сме създадени по божие подобие, но също живеем тук, следователно сме създадени и по подобие на животните. Комбинация сме между извънземен, божествен разум и животински, земни инстинкти, както за самосъхранение, така и за разруха. Разумът, който на Земята имаме само хората, ни приближава до Боговете, а страхът ни приближава до животните. Като единствените разумни на Земята, наш дълг е не просто да спрем да ги тормозим, а да „осиновим” всички животни на планетата. В противен случай бихме унищожили както тях, така и себе си.
коментара
