Да разсеем мъглата...

20 ноември 2026, 8:38 часа 431 прочитания 0 коментара

Първо

За да се разбере привидно пълната сложност на македоно-българските отношения, термините “Македония“ и “македонски“, с всички прилагателни, произлизащи от тези термини, трябва да се разглеждат в контекста на актуални, но и исторически понятия и условията на времето, в което са се случили. А именно, за гърците терминът македонец означава етнически грък от географската област Македония, за сръбската историография означава сърбин „от стара Македония“, а за българската историография означава етнически българин, останал под турско робство. Така започва дискусията, с нотки на “многоперспективност“, така желана във възгледите, интерпретациите и мненията на македонската научна, предимно историческа, област. Погледната по този начин, Македония е Южна Сърбия, за гърците е гръцка (тази може да е нашата, но може да е и тази от Одрин), а за българите е част от двете български империи. За всички тях ние тук сме сърби, гърци, българи или албанци, роми, но всички ние, заедно с турците, сме македонци. Тази обща концепция за македонски език, наложена от 1945 г. насам като задължителна само за българите, е проблемът на нашето етническо самоопределение и оцеляване в тези ветровити пространства. Правото на всички тук, в Македония (дори Северна Македония), да се самоопределят като албанци, турци, сърби, роми, власи и египтяни, а само тези, които се самоопределят като българи, нямат право на това, е и източникът на държавните, етническите и езиковите проблеми на младата македонска държава.

Второ

Още: Пребит, защото е българин: Защо македонският съд първо осъди, а сега оправда нападателите на Християн Пендиков

Неофициално (но някъде в учебниците се среща) гръцката наука говори за корените на гръцката държава и нация, която произхожда от древноелинските времена, но съвременната е съставена от амалгама от три етнически групи – древните гърци, потомци на елините, влашкият елемент и арванитите (албанците) като конструкт на съвременната държава и нация. Интересно е да се каже, че през петте века турско владичество гърците винаги са били признавани за римляни, албанците също са били признавани от османското правителство със собствена идентичност, а влашкият елемент, със собствено искане към султана, е признат за отделна етническа група на Империята през 1905 г. От всички народи на Балканите под турско владичество, никога и никъде никой, който се е наричал македонци, не е поискал каквото и да е признание за тази етническа група... и е имало “македонци“ на служба в султанския двор. За етническата принадлежност на сърбите и борбата им за свобода, тяхната идентичност и средновековна държава всичко е ясно, за албанците - тяхната нация и държава също, а за черногорците, които имат своя държава, тепърва ще се обсъжда от коя и каква нация са и какъв език, сръбски или хърватски, говорят. Също така тепърва ще се обсъжда дали има черногорци, които говорят и албански (мирдити и кучи) като майчин език.

Трето

България се освобождава сравнително късно от османците (1878 и 1885 г.) и там нещата са по-ясни. Има три основни групи, които съставляват българското племе. Това са мизийците от областта Мизия, траките от Тракия и македонците от Македония. С образуването на българската държава части от тези народи и територии, останали под чужда власт, получават своите “робски“ имена – тракийски българи, добруджански българи (част от Мизия) и македонски българи. Това са неосвободените българи, които дори след турското владичество попадат под друга власт – Източна Тракия остава под Турция, Добруджа под Румъния, а Македония под Османската империя, а след това под Сърбия и Гърция. Въпросът и историята около освобождението на Добруджа (Северна и Южна) никога не са били обект на никакви изследвания, особено в Македония, така че малко хора знаят, че Гоце Делчев някога се е готвил военно, със своята рота, за да участва в боевете за освобождението на Добруджа. Това не беше просто “добруджански въпрос“, а всебългарска дейност и организация.

Четвърто

Снимка БГНЕС

Още: Прегръдката на Вучич задушава Скопие: Проф. Ана Кочева в Студио Actualno Балкани (ВИДЕО)

Въпросът за освобождението на Македония от турско владичество не е бил само “македонски“ въпрос, но преди всичко е бил общобългарска дейност и организация, винаги от активисти, организирани извън територията на днешна Северна Македония и винаги подкрепяни от българската държава или от отделни български високопоставени военни или политически служители. Това е факт и в това се крие силата на тяхната организация и действие. Така стигаме до ТМОРО/ВМОРО или ВМРО, като потомство на тази синергия и това съвместно действие. Но ТМОРО и Солун не са началото. През 1885 г. в гр.Пловдив е основан Българският таен централен революционен комитет, сред членовете на който са Андрей Ляпчев и Пере Тошев, както и други македонци от пловдивската гимназия. Дейността му приключва със Съединението през септември 1885 г., но революционната и освободителна искра е запалена.

Спорни са твърденията на д-р Христо Татарчев, в мемоарите, отбелязани от Л. Милетич, че не помни първото име на организацията и тогава тя се е наричала МРО (без обозначението българска), но не знае дали се е наричала организация или комитет. Но Уставът от 1896 до 1902 г. е ясен: Уставът на бълг. македон.-одр. револ. комитети. Тук, във втора глава, ясно и недвусмислено се вижда, че става дума изключително за един народ - българите и където всеки българин може да бъде член на комитета. Всъщност позициите на този Устав са останали и до днес в паметта на македонските българи или дори на всички македонци от по-старите поколения - терминът Организация, който широко използваме като съкратена форма на ВМРО, беше до известна степен непознат в моята младост. Старите хора в Прилепско, Велешко, Охридско и Битолско са имали само термина “Комитето“ за ВМРО, без “т“-то накрая, което е обичайно в този регион, и начина, по който самият Татарчев го нарича в мемоарите си. Това е Комитетът на българите от Македония и Тракия и това, поне в този момент, е било факт. Нямаше други националности. Нямаше гърци, сърби, албанци, едва по-късно се присъедини част от влашкия етнос, а подкрепа имаше и от албанците и арменците.

От самото начало, до ден днешен, независимо в каква държава или идеология са живели, сърбите смятат ВМРО за българска и враждебна организация. Те имат свой Годжевац и четническа организация, която е трябвало да “освободи“ Македония и за която твърдят и до днес, че е била патриотична. Но това е право на победителите, победената България не е имала (питам доскоро) тези права. Лазар Колишевски също е имал такава оценка и не се е въздържал да я каже, както е направил и за Делчев, че е “български революционер“. Така ТМОРО/ВМОРО е монолитна българска организация на българи (и само) българи от Тракия и Македония. Националността “македонски“ не се споменава никъде в съвременния смисъл на думата, защото не е съществувала. По-късно нещата се променят, за даденото географско местоположение тя се превръща в националност.

Пето

Още: "Позорно е, насилието срещу българи в РСМ остава ненаказано": Християн Пендиков след оправдателната присъда

Интересни са свидетелствата на Димитър Влахов, известният политически и национален новопокръстен, деец на ВМРО, български околийски управител в Прищина (тогава южно и източно Косово са под българско управление), царски консул в Одеса през 1918 г., приятел на Лазо Колишевски и Йосип Броз. Той дава интересни показания за промяната в българския национален възглед за ВМРО и трансформацията към общия термин “македонски“. Във Виена, през 1925 г., той пише:

Първоначално револ. организация почна да работи всред българското население в Македония и то не всред целото бълг. население, а само всред тая част от него, която се числеше към Бълг. екзархия. Ръководството се отнасяше с недоверие към българите неекзархисти – патриаршистите, католиците, протестантите… По-късно те (ръководството) измениха устава на организацията в смисъл, че член на организацията може да бъде всеки македонец, от която народност и да е той и каквито и да са неговите политически разбирания, стига да приема нейните принципи и се бори за политическата автономия на Македония.

След това, в Скопие, в своите „Мемоари“ около 1950 г., той ще каже:

Когато говоря за македонския народ, имам предвид преди всичко македонските славяни. Под името македонски народ по това време македонските дейци са разбирали цялото население на Македония, т.е. думата македонци е имала по-скоро географски характер… Когато революционната организация е основана и започва да работи, тя започва своята работа първо сред онези македонци, които се наричат ​​българи.

Още: Македонският език бил в немилост: Скопие измисли нова тема за напрежение със София

Шесто

На Балканите понятията за държава, нация и етническа принадлежност имат различни форми на приемане. В Сърбия, освен многобройни националности като унгарци, албанци, българи или хървати, съществуват понятията за сърбин и сръбиянец, които разделят единния етнос географски, но и исторически – сърбите са на север от Дунав и в Краина и Херцеговина (тези, които са били под Австро-Унгария), а сърбиянците са на юг от Дунав, до Македония (които са били под Турция). В тази класификация ние, македонците, сме южносърбиянци. Но всички са сърби, въпреки че говорят два диалекта и имат две писмености, кирилица и латиница. С хърватите ситуацията е още по-различна. Разделени на далматинци, загорци, славяни, кордунаши, с няколко различни диалекта, които са трудни за разбиране от по-малко образованите хора, всички те се чувстват като хървати. Те имат и друга категория. Това са градищанските хървати, тези, които след играта на историята и загубените войни останаха в рамките на Австрия, но все още са хървати и се представят като такива – градищански хървати. Ние, след играта на историята, останахме в рамките и на двете Югославии и като българи имаме право да се наричаме македонски българи. Да не говорим дори за албанците. Бих искал някой да каже на Али Ахмети, че операцията на АОК през 1991 г. е била операция на косовски албанци, следователно не е дело на всички албанци и че другите албанци са по-малко албанци от косовските албанци... или да каже, че терминът “косовари“ не означава албанци.

Седмо

Няма правилна и грешна страна на историята, има само спечелени и загубени войни. След това има последствия от войните, най-често икономически, а онези, по-страшните – исторически. Но това се променя на всеки петдесет години, така че е невъзможно да се твърди кой е бил на коя страна, грешната или правилната. Дали Германия е била на грешната страна и в двете световни войни? И дали Русия е била на правилната страна? На коя страна е била Япония? Какво се е случило с Испания, която не е била във войната, коя е била правилната страна там? Македония до 2 август 1944 г. никога не е била тема на историята и никой не се е интересувал на коя страна на историята ще бъде този народ. Македонските българи са били на страната, където е била България в историята, сърбите и сърбоманите от Македония са били с Кралство Сърбия, албанците са били с пътепоказателите на Тирана, а гъркоманите с андартските чети. Това бяхме ние, “македонците“, и всички възможни армии са минали оттук, всички като поробители и интересното е, че всички като освободители. Всеки от нас е бил с тези, към които е чувствал и е знаел, че етнически принадлежи. Само върху институциите на българската държава, в София, никога не се е развявало знамето на окупационна армия и войните са били загубени. Ирония на историята…

Още: "България може да се превърне в убежище за престъпници": Мицкоски се обръща към НАТО за Ива Михайлова

Осмо

Снимка БГНЕС

Съвременната македонска държава не иска да се изправи пред историята си. Не искаме да гледаме документите в архивите, искаме историята ни да бъде преразказана като история от полето на художествената литература, със собствена интерпретация на събития и личности. Тази държава отказва да признае заслугите на македонските българи (подвеждайки ги под общия термин “македонци“) за своето формиране и свобода и експлоатира термините „братство и единство“, “югославски народи“ и други подобни. Тези термини са валидни за НОБ и АСНОМ, когато държавата е окончателно формирана, но нямат нищо общо с историческата борба и жертвите на онези, които днес наричаме с общия термин “македонци“. ВМРО е изначалният носител на борбата за свобода и е изключително българска организация, организация на македонските българи, но и на българите от всички краища на Балканите, където живеят. Тази организация включва траки, мизийци и добруджанци, а малко по-късно са включени и власи и арменци, но тя си остава организация с български оттенък.

Съвременната македонска нация, ако включим албанци, роми и сърби, няма нищо общо с тази организация и нейната борба. Най-малкото, което има общо с тази борба, е сърбизираната, югославизирана общност от македонската тъкан. Твърдението, че партията ВМРО ДПМНЕ е наследник на старата ВМРО, е просто погрешно схващане и манипулация на чувствата на хората. Това е партия, в която всички са членове, в нея има сърби и роми, имаме и африканци, вероятно ще има и непалци, но всички те нямат нищо общо с Организацията, или по-скоро с Комитета. Тази организация е българска, нейните лидери, независимо от коя част на Македония или България са дошли или в коя част са родени, са етнически българи, комити и войводи с българско самосъзнание. Това ги обединява в борбата, на живот и смърт. Ние, македонските българи, сме истинските и единствени наследници на Организацията, Комитета, ВМРО или както и да се нарича...

Девето

Въпросът за националния и езиков сепаратизъм е съществувал и съществува сред всички велики народи. Някои са успели да се отделят и да спечелят собствена идентичност, като например австрийците, но други, като Бретан, Каталуния, Прованс, Тексас и други, са останали само в опит за собствена държава и (някои) с частично призната езикова отличителност. Българската държава не е изключение тук. Винаги е имало усилия за някаква отличителност – добруджанска, тракийска или македонска. Факт е, че от времето на Лозарите (които въпреки това се отдръпнаха от идеите си), чрез Мисирков, има прояви на македонски езиков сепаратизъм, та дори и на националност. Езиковият сепаратизъм е ясен. Виновни за това са българските езиковеди, особено Марин Дринов, които, обзети от русофилията си, игнорират езиковите особености на българския език, говорен в Македония. Тези езикови проблеми са най-добре описани от Кузман Шапкарев, но усилията му за всебългарско езиково споразумение остават безплодни. След това се появява Мисирков с безумните си мисли и обидни тиради за сърбите като “свинари“, на всичко това в наше време е даден епитетът на държавност и уникалност. Това е заслуга на болшевишките придворни на властта от 1945 г. нататък и е дълбоко погрешно и едностранчиво, без никакво международно признание. Трябва да се знае, че има огромна разлика между термините “държавност“ и “държава“, “езикова уникалност“ и „признат език“, неща, които умишлено се отъждествяват и пренебрегват у нас. Нашата мания по неправилно тълкуване на термини доведе до “световна интервенция“, която изискваше от нас да сменим знамето, след това да сменим името и накрая да се сблъскаме с интервенция в тълкуването на името на езика. На всичкото отгоре, МПЦ - ОА, която е може би най-добре информирана за проблема, не решава (въпреки официалната промяна на името на държавата) да приеме име, посочено от Вселенската патриаршия, която е единствената компетентна да издаде валиден томос за автокефалия. Някои чужди сили (Сърбия, Русия...), сякаш умишлено ни поставят в ситуация, в която съществуваме в междинното пространство между не-бъдеще и бъдеще, жертвайки ни в името на своите интереси.

Още: Скопие мира няма: И външният им министър скочи срещу България, каза има ли политическа договорка за Ива Михайлова

Десето

Не искам да бъда разбиран като неканен адвокат на София, но да се каже “сеене на мъгла от София“ е изключително неправилно. Напротив, София трябва да бъде директно обвинена, защото не е положила никакви усилия да “разсее мъглата“ в отношенията ни, така упорито раздухвана от югославски, сръбски и македонски националисти. Толерантната десетилетна позиция на София към нарушаването на правата на македонските българи трябва да бъде осъдена... и това, преди всичко, от македонските политици и историци. “Обединените комунисти на целия свят“ успяха да направят само за няколко години това, за което “обединените фашисти“ никога не са се сещали – да разделят българското племе и да обезценят господството на българския език в териториите, първоначално населени с българи. Времето на национално разделение създаде и идеологически различия, често извън здравия разум. Македонските българи са предимно ванчомихаиловци и близки до монархическото разбиране за държавата. Техният идеал беше единна държава, водена от Кобургите, същите, които са виновни за всички български национални бедствия. Всички македонски българи са строго определени от проевропейски и западни държавно-строителни идеали и с изключително антируски/антисъветски настроения в мислите си. В техните очи Русия е виновникът за всички национални бедствия на целия български народ. В България обаче ситуацията е малко по-различна. Силното руско влияние и митът за „дядо Иван“, който ще донесе свобода, видимо противоречат на позициите на техните братя от същата раса от Македония. Това е общата трагедия на българското племе днес.

Интересно е да се каже, че “етническите“ македонци, небългарите, стоят най-вече на позициите на българите от България, на русофилски позиции. Македонските политици, социолози и историци (от Севера) са длъжни да се примирят с тези различия и да ги покажат на света, преди всичко на ЕС, за да ускорят пътя ни към Европа. Македонските имигранти в България, които днес са повече от един милион, заедно с техните потомци, са длъжни да подкрепят усилията ни по този път, знаейки, че сме един народ, исторически разделен на две държави и с, най-често, различни идеологически възгледи. Това са различия, които не бива да засягат единството на нацията и хората, както тук, така и от другата страна на границата.

Единадесето

Отново за “мъглата“! Тя ще се разсее, когато пътят към Европейския съюз се разчисти. За да се случи това, са необходими няколко стъпки: 1. Включване на българите в конституцията на РСМ, 2. Спиране на речта на омразата и стигматизацията, 3. Предоставяне на подходящи права на македонските българи, както и на всички други националности /или малцинства, както щете/ в страната, 4. Укрепване на икономическите, транспортните и сигурностните връзки между двете страни, в съответствие с насоките на ЕС, 5. Отваряне на македонското медийно пространство.

Още: "Най-добрата гаранция е изпълнението": Велислава Петрова отговори на Скопие за ЕС и им напомни за македонските българи

Тогава работата на наистина необходимата Историческа комисия ще получи своята валоризация, истинския си смисъл... по-малко измислица, повече документи и тогава няма да има “мъгла“ на демократичния живот и в двете страни. Така Македония ще отвори ясно и чисто пътя си към ценностите на Европа, за които толкова мечтаем... 

Автор: Владимир Перев

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Новините днес