Родопският драматичен театър излиза с комедия в абсурдния жанр

„Правим вариация – импровизация, по една от най-поставяните български пиеси в чужбина на Христо Бойчев. Той е сред малкото живи класици в българската драматургия. Аз лично и целият театър сме му страшно признателни, че ни даде текста си и ни остави да го преобърнем с хастара навън, за да извадим някои неща, които на нас са ни много интересни“, заяви режисьорът Делян Илиев.

Пиесата била планирана да излезе преди около година, но поради първия локдаун трябвало да спре подготовката му. После няколко пъти продължавали и спирали.

Това, по думите на Илиев, от една страна попречило на процеса, а от друга - помогнало да узрее във вид, в който иначе нямаше да го видим.

„Надявам се зрителите да присъстват на безкомпромисен театър, който не обслужва някакви евтини и дребни теми. Въпреки, че салонът е намален на 30%, се надявам спектакълът да има дълъг живот“, посочи той.  

Става въпрос за една история, разказана от клошари, бездомници, пияници - хора от най-ниския ешелон на живота. Хора, от които никой нищо не очаква, съответно това ги прави абсолютно свободни. Четиримата разказват една и съща история, но по своя си начин, от четири коренно различни гледни точки.   

В оригиналната пиеса са петима клошари, които доживяват живота си на една изоставена гара. Те започват да фантазират и сънуват нещата около тях.

„Пиесата е комедия. Оригиналната е в абсурдния жанр, седи се на ръба, на който нещо е (не)възможно да се случи, но е допустимо, ако си го представим. Очакваме един забавен спектакъл. За да бъде един спектакъл наистина комедия обаче, той трябва да има своята публика. Комедия за малко хора, колкото и да е смешна, няма своето огледало, няма своя въздух от залата“, опасява се режисьорът.

Драматургичните намеси в спектакъла и режисурата се негови. Сценограф и костюмограф е Анна Шопова, музиката и аранжиментите ги прави Мира Искърова. Актьори са директорът на театъра Румен Бечев, Емилия Ованесян, Асен Левов, Димитър Мартинов и с малко участие на Илиев.

„Пиесата на Христо Бойчев е абсурдна сатира. Ние минахме към един колонаден изказ на тази сатира, но това, което мен ме вълнува, е, че пиесата е за изчезващата нация българска. За това, че когато се качихме на един влак, на който всички мечтаехме да се качим, тази нация почна да се стапя и да изчезва. Според мен Христо Бойчев е бил камбана за нещо такова. Ние, разбира се, не го правим по сериозен начин. Винаги колонадният жанр е бил остро сатиричен спрямо настоящите социални условия и политически също. Още откак се е зародил този жанр с Комедия дел арте по площадите на Италия и Франция. Те са осмивали управляващите. Това ме вълнува мен и затова приех да участвам“, каза актрисата Емилия Ованесян.

Тя е категорична, че Родопският драматичен театър не е предал естетиката си в годините.

„Той беше един от най-добрите театри в България и независимо, че го закриха, той се възстанови и започна да прави отново качествени спектакли, без да слугува на комерсията и на материалното“, обобщи тя.