Още от миналото лято в Ливан се говореше за това. Мнозина очакваха бракът по сметка между министър-председателя Саад ал Харири и президента Мишел Аун да приключи – но никой не очакваше това да се случи толкова внезапно, колкото в събота, 3 ноември.
Харири обяви оставката си по време на излъчено изявление от Рияд. Аун не бе нито консултиран, нито информиран преди това, което предизвика шок в Ливан. Да не би самата Саудитска Арабия да е поискала той да подаде оставка, а тя от дълго време го подкрепяше, финансирайки и неговата кариера и тази на неговия баща и предшественик Рафик ал Харири.
По време на предишния си мандат като министър-председател той бе заставен да напусне поста по време на среща в Овалния кабинет с президента на САЩ Барак Обама. Тогава правителството на Харири падна, след като министрите шиитските движения „Хизбулла“ и „Харакат Амал“ излязоха от него, посрамвайки го в Белия дом. Неговата нова оставка може да има елементи на отмъщение.
Седмици, след като саудитския министър за въпросите, свързани с Персийския залив Тамер ал Сабхан призова за унищожаване на „Хизбулла“, обещавайки „зашеметяващо развитие“ в следващите дни, ливанският политик оправда своята оставка именно с „Хизбулла“ и с Иран.
Харири никога не е харесвал „Хизбулла“, обвинявайки нейните главни командири, че стоят зад убийството на баща му през 2005 г. През 2009 г. той за известно време постави настрана политическите различия с нейния генерален секретар Хасан Насрала, създавайки правителство, което обеща да „защити“ оръжието на шиитската групировка. По-наскоро през ноември 2016 г. той постигна ново споразумение с групата, съгласявайки се да приеме техния съюзник Мишел Аун като президент, при условие, че Аун му върне министър-председателкия пост. Тази формула за поделяне на властта бе приета като пробно примирие между Иран и Саудитска Арабия, но основите му бяха нестабилни и твърде добри, за да бъде трайно.
Харири оставаше критичен към военната намеса на „Хизбулла“ в сирийския конфликт, твърдейки, че е така на ливанска територия се привличат „Ислямска държава“ и други джихадистки групировки. Поставяйки цялата си тежест зад сирийската опозиция, той на няколко пъти призова Хасан Насрала да изтегли частите си от Сирия и заяви, че ще посети Сирия, единствено ако режимът на Башар Асад бъде свален.
През август двама от неговите министри, членове на „Хизбулла“ и на нейния парламентарен съюзник „Харакат Амал“ посетиха Сирия против волята му. Двамата ядосаха министър-председателя като изстреляха заявления от Дамаск в позициите си на членове на правителството. След това през септември, външният министър на Харири Гебран Басил също му се опълчи, провеждайки среща със своя сирийски колега Уалид ал Муалем в кулоарите на Общото събрание на ООН. Няколко седмици след това „Хизбулла“ започна пълномащабна офанзива срещу изолираните позиции на „Ислямска държава“ край ливанската граница без одобрението на ливанското правителство.
Друг въпрос, който разделяше бяха сирийските бежанци в Ливан. „Хизбулла“ настояваше за тяхното завръщане по родните места, твърдейки, че родните им градове са безопасни. Харири настояваше, че техните животи са все още под опасност и искаше те да се завърнат. Медиите, свързани с шиитската групировка го обвиниха, че иска да ги запази в Ливан, защото те са предимно сунитски мюсюлмани, които са против правителството на Дамаск.
В речта си, по време на която подаде оставка, Харири разкритикува „Хизбулла“, заявявайки, че нейните оръжия са насочени срещу „гърдите на либийци и сирийци“. Той повтори отново искането всичките ѝ оръжия да се предадат в ръцете на ливанското правителство и да не остават в ръцете на недържавни актьори – били те шиити или сунити.
Той също така се нахвърли на иранците, подкрепящи „Хизбулла“, заявявайки, че „злото, което Иран разпространява в региона, ще му се върне“. „Действията на „Хизбулла“ са поставили Ливан в окото на бурята“, смята той.
Харири намекна, че се страхува за живота си, заявявайки, че Ливан живее в климат „подобен на атмосферата“ по време на убийството на баща му. „Усетих това, което се планираше тайно срещу живота ми“, заяви той и добави, че „ръцете на Иран в региона, трябва да бъдат отрязани“.
Президентът Аун заяви, че ще обсъди въпроса с министър-председателя, след като се завърне от Саудитска Арабия. Някои подозират, че Харири няма да се връща скоро в Бейрут.
Според конституцията Аун може да отхвърли оставката, но едва ли ще стане така, след като и той, и „Хизбулла“ биха се зарадвали да видят края на Харири. Те най-вероятно ще призоват някой приятелски настроен независим сунит да заеме поста, след като според основния закон нито шиит, нито християнин може да заеме поста. Оставката на Харири им дава възможност да оформят ливанската политика както те желаят преди парламентарните избори, които ще се проведат през май 2018 г.
Asia Times
