X
 
 

Путин търгува със страх: Скорошната кончина на Европа от студ е преждевременен слух

23936
Путин търгува със страх: Скорошната кончина на Европа от студ е преждевременен слух
Снимка: iStock

В своята почти четвъртвековна история режимът на руския президент Владимир Путин не се е научил да прави нищо – нито в политиката, нито в обществените отношения, нито в икономиката. Впрочем той все пак се е научил на едно в отношенията със Запада – да се пазари. В същото време путиновият режим разбира търговията по много особен начин, тъй като това е търговия с откраднато, пише Борис Аронщайн* в коментар за "Новая газета. Европа".

Путинският режим първо краде (територии, хора, идеи и технологии), а след това предлага на Запада да купи от него част от откраднатото в замяна на признаването на останалото за законно придобито. Като мотив за тази търговия режимът на руския диктатор използва такова естествено човешко чувство като чувството на страх – страх, че ако не могат да се постигнат споразумения по неговите условия, ще бъде още по-лошо. Както в известната фраза на Жванецки (руски писател – бел. ред.), в която доброто може да бъде заменено с лошо: ние не ви обещахме, че ще живеете добре. Обещахме ви, че ще живеете още по-добре.

В търговията със страха за своя живот режимът все още не е успял много – Швеция и Финландия, съхранили неутралитет в продължение на много десетилетия (ако не и векове), станаха членове на НАТО, а Украйна успешно се съпротивлява на инвазията му.

Търговията със страх от глад под формата на откраднато от Украйна зърно в замяна на облекчаване на санкциите също не проработи – и сега министърът на отбраната Шойгу (който пое функцията на министър на външната търговия) летя до Истанбул за подписването на споразумение за износ на украинско зърно от окупираните територии.

ОЩЕ: На Путин не може да се разчита: САЩ подготвя план "Б" за износ на украинското зърно

Един коз остана в ръкава му – страхът от студ, чрез шантажа с който може да се опита да легитимира по-рано откраднатото. Става дума за доставките на природен газ за Европа.

И тук следва да оставим емоциите и да преминем към сухи цифри. Трябва да се каже, че грешните сметки на европейските лидери през последните 15 години (като се започне със знаменитата мюнхенска реч на Путин през 2007 г.) вече струват скъпо не само на европейската, но и на световната икономика като цяло. Тези грешни сметки са особено видими с примера на правителството на Ангела Меркел, която, "залагайки" в дългосрочен план на "зелена енергия" и възобновяеми енергийни източници, напълно ограничи ядрената си енергия и прехвърли почти всичките си електроцентрали от въглища към по-екологично чистия природен газ, правейки го основен енергоносител на преходния период.

От икономическа и екологична гледна точка подобна стратегия беше напълно оправдана, но тя имаше съществен политически недостатък – за източник на евтин природен газ беше обявена путинска Русия. Путин с удоволствие остави тази "стръв" да бъде захапана, като първо пусна "Северен поток", а след това подготви за пускане "Северен поток 2".

Редица други европейски държави (Италия, Холандия и Чехия например) също се озоваха в капана на Путин. Така по данни на Евростат в момента най-малко четири европейски държави (Унгария, Молдова, Латвия и Северна Македония) са напълно зависими от руския газ. А още десетина (включително споменатите по-рано Германия и Италия) зависят от тези доставки в голяма степен. Още повече че заплахата от "енергиен студ" стана една от причините за правителствената криза в Италия, която доведе до оставката на министър-председателя Марио Драги.

Заплахите Европа да бъде оставена "на студено" усилено се подгряват от Кремъл и по-специално от последните събития с рестартирането на "Северен поток" след планиран ремонт на фона на първоначалния отказ на Канада да върне на Русия основната турбина Siemens, която се намираше там за техническо обслужване, и последните изявления на Путин, че газопроводът ще заработи, но далеч не с капацитета отпреди спирането.

Но наистина ли е толкова страшен дяволът, или така ни го рисуват?

Примерът с Нидерландия показва, че отказът от руския газ е не само възможен, но и напълно реалистичен. От началото на тази година страната наполовина намали потреблението си на природен газ, което е много повече от германското снижение (с 14%) и изглежда като икономическо чудо на фона на Италия, която намали потреблението на газ само с 2% през същия период.

В същото време потреблението на природен газ в Нидерландия остана практически на предвоенно ниво (около 40% от общото потребление на енергоносители) – липсващите количества руски газ бяха заменени с доставки от САЩ и Катар. Тези източници обаче са близо до насищане, поради което страната вижда бъдеща икономия на енергия в създаването на допълнителни стимули за топлоизолация на жилищния фонд и закупуване на по-енергийно ефективно оборудване.

Може да се възрази, че успехът на Нидерландия в противопоставянето на руския газов шантаж е локален – страната е малка, гамата от възобновяеми енергийни източници е голяма, включително вятърна енергия и енергия от морските приливи. Но изглежда, че и други европейски страни са осъзнали опасността от евтината (а сега вече и скъпа) газова игла.

Германия планира в краткосрочна перспектива да отслаби някои от своите много строги екологични стандарти и да превключи някои от електроцентралите си обратно на европейски (полски и германски) въглища и дори да се върне към идеята за разконсервиране в средносрочен план на една или две атомни централи.

ОЩЕ: Грешният избор: Как Германия попадна в капана на руския газ

Италия, за разлика от Германия, по-скоро върви по пътя на общественото пестене на електроенергия. Така ECCO (Италианският център за изследване на изменението на климата) описва как намаляването на температурата на въздуха в помещенията само с два градуса, съчетано с други мерки за пестене на енергия, може да доведе до икономии на електроенергия (а следователно – до потреблението на природен газ като основен енергоносител) с 15 % от съществуващото ниво. В същото време се използват и икономически мерки – италианското правителство удължи снижаването на ДДС върху природния газ от 22% на 5%, въведено през октомври 2021 г., до четвъртото тримесечие на тази година.

Сега нека погледнем "газовия проблем" от другата страна. Кремъл активно пропагандира в европейските медии идеята за необходимостта от потребление на руски газ от европейските страни, като умишлено премълчава обратната му страна – необходимостта от добив на природен газ от самата Русия. Дори да оставим настрана икономическия компонент (много по-малки валутни постъпления в страната на фона на значително снижаване на износа), съществуват и технически аспекти. През 2013 г. компанията ExxonMobil (която тогава имаше стратегическо споразумение с "Роснефт" да влезе във всички руски петролни и газови проекти на "Роснефт" в размер на една трета от стойността на всеки от проектите) проби кладенеца "Университетская" в Карско море, в който бяха открити големи запаси от нефт и газ.

Във връзка с "кримските" санкции през 2014 г. ExxonMobil беше принудена да консервира кладенеца и да напусне Русия. "Роснефт" нееднократно е потвърждавал в неофициални разговори факта, че не разполага с технологията нито да разконсервира този кладенец, нито да пробие нов до него.

Такава съдба очаква почти всички законсервирани газови кладенци в Русия, а ще се наложи те да бъдат консервирани – при значителен спад на износа произведеният газ няма къде да се съхранява, а Русия не разполага с адекватни мощности за втечняването му. Една от последните жертви на настоящите санкции стана проект за изграждане на огромен газохимически комплекс в района на Уст-Луга (Ленинградска област), който, наред с другите, беше изоставен и от лицензираната в областта на втечняването на природен газ германската компания Linde.

Всичко казано по-горе дава основание да се смята, че слуховете за скорошната кончина на Европа от "газов студ" са преждевременни.

---------

* Борис Аронщайн е президент на групата компании "ТехИнпут" – партньор на "Нефтегазконсулт“ (съвместно предприятие с международния одитор на запаси от нефт и газ Miller and Lents, Ltd.). Професор в катедра "Енергетика и стокови пазари“, Висше училище по икономика. Кандидат на биологичните науки със степен по агрохимия. Работи в научни, изследователски и производствени компании в Русия и САЩ: Московски държавен университет, Институт за опазване на природата (Москва), Cornell University (Ithaca, NY, USA), Institute of Gas Technology (Chicago, IL, USA), ExxonMobil (Houston, TX, USA), Unocal (Houston, TX, USA), Miller and Lents, Ltd. (Houston, TX, USA). Публикувал е повече от 30 статии в международни списания (Environmental Science and Technology, Environmental Toxicology and Chemistry, Applied Microbiology Biotechnology, Journal of Chemical Technology and Biotechnology, Journal of Industrial Microbiology). Води лекции по одит на запаси от нефт и газ, оценка на риска от геоложки проучвания, оценка на справедливата пазарна стойност на нефтени и газови съоръжения (FMA), оценка на риска за околната среда и екологично застраховане, инженерна екология, екологично и петролно-газово право. Също така ръководи голяма компания за езикови преводи.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Как Путин окраде "Газпром" и чрез него създаде своята олигархия

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

Анализ: Защо кризите на световните суперсили са добро нещо?

Според британското разузнаване Путин губи информационната война

Британска прогноза: Ще има ли оцелели държави след ядрена война?

САЩ се провалиха в Афганистан и заради корупцията. Ще се поучат ли в Украйна?

Украйна с интересна стратегия за контраатака в Херсон, но ще успее ли преди референдума?

Самоубийствени мисии и заплахи срещу войници: Скандал разклати Международния легион в Украйна

Силвио Берлускони се завръща - радва ли се Владимир Путин?

Анализ: Големите сметки могат да пропукат западната подкрепа за Украйна

По-страшното за Украйна от снарядите на руската артилерия - липсата на пари

Бъдещето на Украйна зависи от изхода на битките в Донбас и Черноморието

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Анализи и коментари