Историята помни: Как Путин окраде "Газпром" и чрез него създаде своята олигархия

Съвместно разследване на изданието "Проект“* и Фондацията за борба с корупцията** на Алексей Навални разказва как "Газпром" постепенно губи активите си, на кого принадлежат сега, как техните номинални и реални собственици са свързани с Алексей Милер и Владимир Путин.

В стари бележки за Владимир Путин често се среща такъв анекдот. През 1999 г., когато семейството на пиещия, болен и по същество недееспособен тогавашен руски президент Борис Елцин заедно с шепа олигарси избира Путин за приемник, той първоначално отказва. Цял живот е бил дребен чиновник, а сега най-после е на една крачка от най-високия политически пост в държавата – от какво може да е недоволен? Какво повече може да иска? Отговор дава неговият най-близък съратник от онова време, основателят на партия "Единна Русия" и човекът, който убеждава Путин да стане президент: Борис Березовски. Березовски е намерен почти десетилетие и половина по-късно мъртъв в жилището си край Лондон, след като отдавна е станал един от най-големите врагове на Путин.

"Отново се връщам към зимата на 1999 г., когато започнаха разговори дали трябва да мисли за президентството. Тогава бях във вилата му и той спря и каза: "Слушай, знаеш ли какво искам повече от всичко на света? Искам да бъда Березовски." Тогава той направи такава пауза и каза: "Дайте ми "Газпром", казва Березовски в интервю с Дмитро Гордон през 2007 г. 

Тогава, през 1999 г., тази фраза просто няма никакъв смисъл. Какво означава "дайте ми "Газпром"? Какъв "Газпром" още, ти си директор на ФСБ! "Газпром" е държавна компания, също и държавна служба, как може да се даде? Защо, къде и как се пресичат интересите на офицера от КГБ и държавния газов монополист?

Но сега годината не е 1999-а, а 2022-ра. За Путин е известно толкова много, че историята на Березовски не се нуждае от допълнително разясняване или контекст. Още през 1999 г., преди първия президентски мандат, приоритетите на Путин са напълно оформени. Той ясно знае какво иска – пари. Той е готов моментално, без колебание, да размени най-високия правителствен пост за възможността "да стане Березовски".

Не се налага обаче нищо да се разменя. "Газпром" и така се превръща в лична собственост, любима играчка на Путин. Той го заграбва и го поделя между себе си, своите приятели и роднини. Прави го бездънна кесия, от която може да взема пари – било за дворци и забавления, било за война. "Газпром" не е просто газов монополист. Това е лично, специално отглеждано корупционно чудовище, върху което се крепи властта на Путин.

Вече 20+ години това чудовище се управлява от един и същи, най-доверен и най-предан човек, на когото е възложена мръсната работа: да бръкне в джоба на всеки руснак със собствените си ръце, да извади пари оттам и да ги сложи на масата на собственика.

Алексей Милер. Снимка: Council.gov.ru / CC BY 4.0

Алексей Борисович Милер. Ръководител на "Газпром" от 2001 г. Милиардер. Герой на труда. Един от най-незабележимите и непублични руски чиновници. Пазителят на една от най-големите тайни на страната – как беше окрадена държавната фирма, която по телевизията е наричана руското национално богатство.

"Газпром" е нещо повече от акционерно дружество. Цялата икономика на страната до голяма степен се основава на газовата индустрия." Тези думи президентът Владимир Путин произнася година след първото си избиране, през май 2001 г., обявявайки пред екипа на газовия монополист назначаването на своя упълномощен представител Алексей Милер за ръководител на компанията.

Тази фраза е вярна във всеки смисъл, дори в тези, които Путин вероятно би предпочел да скрие. От първия ден на неговото президентство "Газпром" се превръща в нещо повече от държавна компания - той става източник на лично богатство за самия Путин и неговото обкръжение, включително за хора от спецслужбите.

Откъде се взе Милер?

Преди 21 години, на 31 май 2001 г., на среща с предприемачи в Кремъл, Владимир Путин обявява назначаването на новия ръководител на „Газпром“ Алексей Милер. Не само зрителите на новинарските сюжети, а най-вероятно дори хората, присъстващи на тази среща, го виждат за първи път. Откъде изобщо се е появил?

За Алексей Милер руснаците трябва да благодарят на добре познатия им Анатолий Чубайс, който сега живее или в Кипър, или в Израел. През последните години на съветската власт той работи в Ленинградския изпълнителен комитет и взема на работа младши научен сътрудник, 28-годишния Алексей Милер. До този момент Милер е работил няколко години в "ЛенНИИпроект". Това е съветско конструкторско бюро, занимаващо се и до днес с градско строителство – панелки, жилищни райони и обществени пространства.

През 1991 г., когато "Ленгорисполком" се превръща в кметство на Санкт Петербург, Чубайс заминава за Москва, а Милер остава да работи с новия кмет Анатолий Собчак. В стари публикации може да се прочете, че Милер просто не е бил взет в Москва, в отбора на Чубайс, като най-слабия и най-неквалифициран. Но ето че в петербургското кметство Милер попада в Комитета по външни връзки и там се случва най-важното събитие в живота му: той се запознава с Путин.

Ако си спомняте, комисията на Марина Сале (известното и скандално разследване на депутатите от градския съвет на Санкт Петербург) установява, че в началото на 90-те години лично Путин и неговите съучастници от Комитета по външни връзки са крали от хранителни доставки за града и други покупки и програми. Путин лично работи по тези схеми, но подписите основно поставя неговият заместник Александър Аникин. Във всички обвинения те вървят в двойка. Препоръката на разследването е подобаваща: "Да се отстранят Путин и Аникин от заеманите длъжности". Кметът Собчак покрива протежето си Путин, но заместникът Аникин е принесен в жертва и уволнен. Вместо него на овакантеното място е назначен Милер.

През следващите пет години в кметството Милер, независимо че не заема много висока позиция, е ключов човек за Путин. Той е отговорен за подкупите. През 2014 г. петербургският бизнесмен от 90-те години Максим Фрейдзон съди Милер в Ню Йорк и след това дава доста сензационни интервюта. Той разказва как през 1993 г. се опитал да създаде компания за производство на полицейско оръжие в Русия. Трябвала му виза от кметството и с него преговарял Путин. За помощта и административната подкрепа Путин поискал подкуп. В този конкретен случай – 10 000 долара. Путин написал тази сума на лист хартия и след това казал на глас: "С оформлението ще се заеме Алексей Милер", става ясно от интервю на Фрейдзон с "Радио Свобода". Всички допълнителни въпроси, плащането на на парите, подписите, документите – всичко било организирано чрез Милер. И така по всеки въпрос, където се изисквало участието на кметството.

През 1996 г., когато Собчак губи изборите, Путин остава без длъжност и заминава за Москва да управлява делата на президента. За разлика от Сечин, той не кани Милер със себе си. Милер остава в Санкт Петербург и отива да "работи" на Морското пристанище. Ако се съди по материалите по делото в нюйоркския съд, задачите на Милер по това време включват подпомагане на престъпния бос Иля Трабер, който контролира част от пристанището. Като директор по развитие и инвестиции Милер докладва именно на този "икономист от тамбовската организирана престъпна група". Милер е изпратен да работи в пристанището по-скоро като надзирател и като връзка между Путин и организираните престъпни групи, с които не е много желателно директорът на ФСБ да се занимава лично. Освен това там Милер получава неофициално заплащане, скъпоценна надбавка – 2000 долара на месец в плик. Парите не били толкова големи, но и Милер не решавал нищо в това пристанище.

Тези, които го познавали лично по това време, като цяло го описват като доста посредствен човек. Не много надарен, сив, незапомнящ се с нищо. "Лишен от инициатива". "Не вземаше никакви решения". "Беше напълно невидим". "Главното му достойнство – кланяше се умело".

И се получава! През 1999 г. Путин е назначен за премиер и той препоръчва Милер за поста генерален директор на "Балтийска тръбопроводна система". Те строят тръбопровод за износ на петрол за Северна Европа.

Само след година, може би и по-малко, Путин става президент, а Милер също е повишен. Назначен е за заместник-министър на енергетиката и накрая е поканен в Москва. Но и на поста заместник-министър Милер прекарва по-малко от година. След 10 месеца, за изненада на всички, Путин назначава Милер за шеф на "Газпром" вместо изглеждащия вечен Рем Вяхирев.

"В заключение бих искал да ви представя Алексей Борисович Милер, който вчера беше назначен от борда на директорите на длъжността ръководител на "Газпром". Неслучайно тук присъства Рем Иванович [Вяхирев] – той остава в отбора, ще работи. Надявам се, че ще се получи добър тандем между доста младия, съвременен и опитен човек и Рем Иванович“, казва Путин на среща с представителите на Руския съюз на индустриалците и предприемачите на 31 май 2001 г.

За какъв тандем става дума: Вяхирев и целият му екип буквално са изметени от "Газпром". Почти мигновено.

"Новият "цар" започна да ми задава въпроси, които бяха доста интересни. Е, казвам: щом не съм си на мястото, значи веднага си тръгвам. Путин, когато чу, че си тръгвам, така се зарадва, че пред мен започна да звъни […] с инструкции да ми дадат орден", спомня си предишният ръководител на "Газпром" Рем Вяхирев.

Преди Вяхирев е разпитан и бившият премиер Виктор Черномирдин, който заема там поста ръководител на борда на директорите. През 2000 г. Путин го заменя с малко известния тогава петербургски юрист Дмитрий Медведев. В рамките на една година след назначаването на Милер девет от единадесетте хора от ерата на Елцин са изхвърлени от ръководството на "Газпром", един дори престоява известно време в следствен изолатор. Освободените места са заети от познати на Путин и Милер от Санкт Петербург и спецслужбите, на тях е поверено и ръководството на най-важните дъщерни дружества на газовия гигант.

Как окрадоха "Газпром"

Алексей Милер е назначен за шеф на "Газпром" ден преди официалното обявяване. Малцина знаят за това. Милер е доведен в офиса на "Газпром", правят му фотосесия, за да покажат колко е великолепен, и е представен на борда на директорите, където за него се гласува единодушно. За Милер не се знае нищо, освен че е близък приятел на Путин.

Ето фрагмент от сатиричното предаване от онова време "Кукли". В него се шегуват с Милер, а именно за това, че никой не знае и не може да запомни кой е той и как му е името.

Старият "Газпром" се крепи на два слона. На Черномирдин – от 1985 г. той оглавява "Газпром", който тогава е министерство. И на Рем Вяхирев, неговия съратник – той застава начело на "Газпром", когато Черномирдин отива в правителството. Разказва се, че Вяхирев познавал всеки сантиметър от компанията и целият му живот се въртял около "Газпром". Ако се погледне паметникът на неговия гроб, много е лесно да се повярва в това.

През 1992 г. Министерството на газовата промишленост на Руската федерация е преобразувано в държавна корпорация, но не следва известната схема за приватизация през 90-те години. "Газпром" не е нарязан на парчета и даден на някой олигарх на търг. Но е вярно също, че е трудно да се нарече и държавна собственост – "Газпром" де факто се контролира от Вяхирев и неговия екип. А това е огромен проблем за властта. "Газпром" не само произволно се разпорежда с огромни суми пари, но и ги харчи за политика, за телевизия и, разбира се, за себе си. Има известна история за Борис Немцов, който през 1997 г., като първи вицепремиер и министър на горивата и енергетиката, открива, че Рем Вяхирев, държавен служител, има тайна опция в "Газпром". Тази опция му дава правото "за труда и заслугите" на придобиване на 30% от акциите на "Газпром" по номинална стойност, почти безплатно, на цена, 750 пъти по-ниска от пазарната. Това не става, тъй като благодарение на Немцов този договор е разтрогнат.

"Газпром" при Вяхирев е много корумпиран. Вяхирев поставя сина си в топ мениджмънта на компанията. Юрий Ремович Вяхирев управлява най-печелившото дъщерно дружество на компанията – "Газекспорт". Дъщерята на Вяхирев – Татяна, е основен акционер в главния изпълнител на "Газпром", "Стройтрансгаз". Другите акционери на този изпълнител са двамата синове на Черномирдин. И децата на други стари мениджъри на "Газпром".

И тук пристига Путин. Това е версия Путин 1.0., въвеждащият ред Путин. Черномирдин, който е председател на борда на директорите на "Газпром" през 2000 г., е сменен от Путин с Дмитрий Медведев, негов най-близък приятел и довереник. Година по-късно непотопяемият Вяхирев е отстранен и разменен за друг приятел на Путин – Милер. А Милер вече почиства останалото, като поставя хора на ключови позиции, чиято единствена квалификация е, че някога са работили с него в Санкт Петербург.

Двадесет и седем годишният Кирил Селезньов, с когото Милер работи в Морското пристанище, става негов помощник, а няколко месеца по-късно – член на борда и маркетинг директор. Счетоводителката Елена Василиева, също работила с Милер на пристанището, става главен счетоводител на най-голямата и важна руска корпорация. Андрей Круглов, служител в Комитета по външни връзки към кметството на Санкт Петербург, веднага става член на борда, ръководител на отдела за корпоративни финанси на "Газпром". По това време той е на 33 години. Михаил Середа работи с Милер в "Балтийска тръбопроводна система" и през 2001 г., на 31-годишна възраст, става ръководител на управленския апарат. Работи и досега. Александър Дюков, шефът на "Газпромнефт", е формалният шеф на Милер на пристанището. Валери Голубев, колега на Путин от КГБ и служител в кметството на Санкт Петербург, е назначен да ръководи строителството в "Газпром". Този списък може да бъде продължен още дълго.

В началото подобни промени дори се приветстват. Старите вяхиревци са изгонени и са назначени млади и ефективни. Какво не е наред? Това става ясно само след няколко години.

Подялбата на "Газпром"

След като завзема всички постове, контролни лостове и финансови потоци от старите газпромци, Милер се приближава с една крачка по-близо до истинската си мисия в "Газпром". Старите крадци са изгонени, за да дойдат нови, путинските. И открадват още повече.

Схемата не може да бъде по-проста. "Газпром" решава да се отърве от неосновните активи и да ги прехвърли директно, без много церемонии, на приятели и роднини на Путин.

През 2008 г. в "Газпром" решават, че вече не се нуждаят от петте им строителни фирми – те ги отвличат от основния бизнес. Тези активи на начална цена от 8 милиарда рубли са закупени от джудиста Аркадий Ротенберг. От тях той сглобява "Стройгазмонтаж" – едва ли не главен изпълнител на "Газпром". Той прави много пари, а през 2019 г. продава компанията обратно на "Газпром", но вече за 75 милиарда.

Генадий Тимченко прави същото (Генадий Тимченко: Дойде Маккейн и ни изкара от "Южен поток" в България). През 2007 г. неговите структури са закупени от дъщерното на "Газпром" дружество "Стройтрансгаз" – най-стария и не по-малко мащабен изпълнител на "Газпром". Те получават огромни поръчки без конкурси и успяват да спечелят луда сума пари. А преди две години Тимченко продава компанията на "Газпром" за 50 милиарда рубли.

Путин обогатява дори братовчедите си за сметка на "Газпром". Той устройва един от тях, Михаил Путин, за заместник на Милер, а другият, Михаил Шеломов, получава акции на "Газпром" на стойност 8 милиарда рубли.

Олигарсите също не са подминати. Алишер Усманов, който работи в "Газпром" повече от 15 години, се занимава там с неосновни металургични активи. Той оглавява "Газпроминвестхолдинг", който първо купува металургични активи с пари на "Газпром", а няколко години по-късно променя решението си и ги продава на самия Алишер Усманов.

Роман Абрамович осъществява може би най-фрапиращата корупционна сделка в историята на компанията. През 1995 г. той купува „Сибнефт“ за 100 милиона долара по корупционна схема, а през 2005 г. го продава обратно на „Газпром“ за 13 милиарда долара. Тази единствена сделка го прави един от най-богатите хора в света, купуващ футболни клубове, замъци и яхти.

Бенефициентите по тези сделки не остават в дълг. Почти всички изброени хора са участвали пряко в строителството на известния дворец на Путин в Прасковеевка. Те плащат подкупи: вили във Франция, като Тимченко. Или яхти, като Абрамович. Алишер Усманов лично подарява на Медведев, някога председател на борда на директорите на "Газпром", имение на Рубльовка.

И точно това е смисълът на съществуването на "Газпром". Всички останали показатели нямат значение. През 2008 г. Милер обещава, че "Газпром" ще струва трилион долара до 2015 – 2016 г. и ще стане най-скъпата компания в света. Тогава "Газпром" е оценяван на 360 милиарда долара. Сега, през 2022 г., той струва 100 милиарда, 10 пъти по-малко от обещаното. През 2007 г. Медведев, като вицепремиер и ръководител на борда на директорите на "Газпром", заявява, че пълната газификация на страната може да бъде завършена за 10 години. Изминали са 15 години и Путин обещава, че към 2030 г., след още 8 години, може да е възможно да се снабдят с газ 83% от домакинствата. За обикновените потребители цените на газта само се покачват.

Снимка: БГНЕС

Но руснаците не бива да се разстройват, защото има по-важни неща – нима не се радват, че "Газпром" спонсорира немския футболен клуб "Шалке"? Само 650 милиона на година, а такова удоволствие! Нека да гледат сметките си и да не забравят, че "Газпром" е похарчил 14 милиона евро за реконструкцията на катедралата "Св. Сава" в Сърбия. Това е важно! И е построил най-големия небостъргач в Европа – "Лахта център". Руснаците трябва да плащат повече за газ, защото "Газпром" трябва да вземе на работа Шрьодер (Герхард Шрьодер официално отказва да влезе в борда на директорите на "Газпром" след старта на запалената от Путин война в Украйна и след силния обществен натиск в Германия) и приятеля на Путин от Щази –Варниг, а всичко това е много скъпо.

През 2018 г. се случва много интересна и показателна история. Анализаторите на Сбербанк подготвят отчет за "Газпром" за инвеститори, но обичайният отчет се оказва толкова скандален, че се налага шефът на Сбербанк Герман Греф лично да се извинява и да уволни авторите му. Истинската причина за скандала е, че този отчет обяснява същността на "Газпром" по много прост и достъпен начин.

"Газпром" няма за цел бизнес и ефективност. "Газпром" няма и никога не е имал задачата да печели и да прави пари. "Газпром" съществува, за да дава пари, да обогатява контрагенти, приятели на Путин. Те строят газопроводи, слагат тръби, пускат мегапроекти с единствената цел да обогатят строителите (Тимченко, Ротенберг и компания), а след тях – и потоп. Ще има ли печалба, или няма да има – няма значение. Северни, Южни потоци като цяло, както се оказа, може да не се открият. Работата е свършена. Бюджетите са разпилени.

За да стане ясно как работи "Газпром" и как точно го е завзела организираната престъпна група, отново ще се обърнем към духовния и бизнес ментор на Владимир Путин – Березовски. Той доста ясно извежда формулата, според която Путин действа и досега: за да печелиш пари от една компания, не е нужно да си неин акционер и собственик, необходимо е да контролираш финансовите потоци.

И като оставиш "Газпром" формално държавна компания, можеш просто да насочваш парите не там, където е от полза за "Газпром", а където искаш. За приятелите и съучастниците, които вече обсъдихме.

Хора на Путин в "Газпром"

Към 2005 г. контролът над "Газпром" официално е върнат на държавата, но само за да се гарантира, че апетитните активи на газовия монополист скоро ще бъдат прехвърлени на хора, близки до Путин.

Химическата компания "Сибур"

Най-голямата руска химическа компания "Сибур" някога е част от газовия гигант, но през 2002 г. президентът ѝ Яков Голдовски се опитва да извади бизнеса си от контрола на "Газпром". Голдовски е арестуван направо в приемната на Милер, "Сибур" е върнат в "Газпром", а Голдовски, след като прекарва известно време в следствения изолатор, заминава в чужбина. Но още през 2007 г. "Газпром" излиза от собствениците на "Сибур", като продава акциите на компанията на Газпромбанк. А тя от своя страна отстъпва "Сибур" на група частни акционери, сред които са Леонид Михелсон, приятелят на Путин Генадий Тимченко, бившият зет на президента Кирил Шамалов.

"Стройтрансгаз"

Компанията "Стройтрансгаз" е основана през 1990 г., за да обслужва инфраструктурните нужди на "Газпром". През 90-те години на XX век "Газпром" осигурява 80% от поръчките на "Стройтрансгаз". Основни акционери на компанията са били децата на шефа на "Газпром" Рем Вяхирев и тогавашния руски премиер Виктор Черномирдин. След отстраняването на Вяхирев от поста шеф на "Газпром" блокиращият дял е изкупен в интерес на "Газпром" от Алишер Усманов. Тогава Усманов заявява, че няма интерес от сделката и я осъществява в полза на "Газпром". През декември 2007 г. обаче структури на приятеля на Путин Генадий Тимченко получават контрол над компанията.

СОГАЗ

СОГАЗ е най-голямата застрахователна компания в Русия, създадена през 1993 г. от "Газпром" за обслужване на нейните служители. От 2004 г. "Газпром" на няколко етапа отстъпва 50% от акциите на СОГАЗ на структури, свързани с банка "Россия", чиито акционери са приятелите на Путин от Санкт Петербург и неговата любовница Светлана Кривоногих. Към 2020 г. акционери на СОГАЗ са Татяна и Юрий Ковалчук, племенникът на президента Михаил Шеломов, "Газпром" и няколко лица, също свързани с обкръжението на Путин.

"Стройгазмонтаж"

През май 2008 г., в рамките на програма за освобождаване от неосновни активи, "Газпром" пуска за продажба контролни пакети в пет от своите контрагенти: "Ленгазспецстрой", "Краснодаргазстрой", "Спецгазремстрой", "Волгограднефтемаш" и "Волгогаз". Тези компании са купени от приятеля на Путин Аркадий Ротенберг и обединени в едно юридическо лице – "Стройгазмонтаж".

"Газфонд" и част от "Газпромбанк"

Газпромбанк е основана от "Газпром" през 1990 г. През 2007 г. банката се сдобива с нов акционер – НПФ "Газфонд", най-големият частен пенсионен фонд. 50% + 1 акция от банката са получени в замяна на пакет акции на "Мосенерго", собственост на "Газфонд". "Газпром" губи контрол над самия "Газфонд" още през 2006 г. Приносът на учредителите е замъглен: няколко неназовани юридически лица правят вноска и влизат в състава на учредителите на пенсионния фонд. Впоследствие се оказва, че вложителите, които са получили почти 60% от "Газфонд", са СОГАЗ и компании, свързани с основния акционер на банка "Россия" Юрий Ковалчук.

"Газпром-медия"

Холдингът "Газпром-медия" е създаден през 1998 г. за управление на активи в медиите, които по това време принадлежат на "Газпром". През 2001 – 2002 г. "Газпром-медия" отнема активите на изпадналия в немилост олигарх Владимир Гусински за дългове – това се възприема като акт на политическа цензура. Сега "Газпром-медия" е един от най-големите медийни холдинги в страната и управлява тв каналите НТВ, TНT, "Мач ТВ", TВ-3 и "Петък"; радиоканалите "Авторадио", "Хумор FM", Relax FM, Energy; продуцентските центрове Comedy Club и Good Story Media, издателството "7 дни", сайтовете Rutube и Sportbox.ru, кинокомпанията "Централ Партнершип". Фактически "Газпром-медия" сега се контролира от "Газпромбанк", а чрез нея – включително и от приятелите на Путин.

Как Алексей Милер създаде компания за обслужване на самия себе си

Не всички милиардери от времето на Путин са руснаци. Най-известният пример е арабинът Зияд Манасир, родом от Йордания, който прави шеметна кариера в Русия, където отива като студент. Към началото на 2013 г., на върха на тази кариера, състоянието на Манасир се оценява на 2,5 милиарда долара – и всичко това благодарение на договорите с "Газпром", които се изсипват върху предприемчивия йорданец и основната му компания "Стройгазконсалтинг" (СГК).

Когато през 90-те години на XX векМанасир започва работа на газови обекти в Тюменска област, облича три якета едно върху друго и увива главата си с шал срещу студа – той няма опит да работи на север. Успехът идва благодарение на познанства. "В началото той беше гол като сокол, но след това му хареса изпълнителността", спомня си работник от газовата индустрия, който познава Манасир. Манасир се среща с генерал-полковника от ФСБ Александър Григориев, който го повежда "по познатата линия [нагоре]".

Григориев е един от най-близките приятели на Путин от времето му в КГБ. Този офицер е известен с това, че е работил срещу дисиденти. По-специално под прикритието на духовника отец Александър той следи за инакомислие в църквата, включително надзирава бъдещия патриарх Алексий II, който се намира на отчет под кодовото име Дроздов. "Ако искаш да живееш при големи хора, сподели го", усмихва се събеседникът, който познава Манасир.

И Манасир споделя: две интересни особи стават съсобственици на неговия разрастващ се бизнес – Олга Григориева, дъщеря на същия приятел на Путин, и генерал-майорът от ФСБ Анатолий Ткачук, които заедно притежават 35% от компанията. Ткачук, подобно на Григориева, няма нищо общо с газовата или строителната индустрия, но има съвсем конкретно отношение към разузнаването. Като офицер от военното контраразузнаване на КГБ Ткачук работи в чужбина, а през 1986 г. е изпратен на мястото на катастрофата в атомната електроцентрала в Чернобил. Там той проверява версията за терористична атака на чужди разузнавателни служби.

Освен като бизнесмен, Ткачук е сочен като съсобственик или управител на много компании за суровини – такава кариера изглежда логична за "служител на държавната сигурност". След като напуска СГК, Ткачук става президент на привидно незабележимата РФИ-банка. Именно тази финансова организация обаче е замесена в грандиозния скандал с разплащателната система Wirecard и нейния ръководител Ян Марсалек. Твърди се, че Марсалек е сътрудничил на руските разузнавателни служби и е избягал в Русия или Беларус, след като срещу него е започнато разследване в Германия.

Манасир не само дава акциите от компанията си на правилните хора, но и прекарва години в регистриране на луксозни недвижими имоти, предназначени за топ мениджърите на "Газпром", на първо място за Милер. Според оценките на изданието "Проект", в собственост на йорданеца и свързаните с него компании са поне дузина имоти, свързани с ръководството на "Газпром", включително дворцовия комплекс "Милерхоф" в Московска област, вила в Сочи близо до ски комплекса "Лаура" и много други. Той също така строи и управлява недвижими имоти, тайно предназначени за първите лица на държавата. Именно СГК поръчва двореца на Путин в Геленджик, а в Сочи компанията на Манасир "Свод интернешънъл" управлява ски курорт, който Путин и Дмитрий Медведев обичат да посещават. Всичко изглежда така, сякаш Манасир може да бъде спокоен за своето благополучие. Дотолкова, че той е един от малкото гости на тайната сватба на дъщерята на Путин Катерина Тихонова и бизнесмена Кирил Шамалов през 2013 г.

Но именно от 2013 г. на топлите отношения между Манасир и "Газпром" идва край. "Идеологически разкол – описва случилото се източник от газовата индустрия. – Беше му наредено да направи нещо, но той не искаше. И предаде всичко по описа на имуществото: това на този, това там, това тук и край. Ако проучите при кого са отишли ​​активите на Манасир, става ясно на кого всъщност са принадлежали през цялото това време."

Правата на собственост върху дълъг списък от луксозни недвижими имоти – къщи и парцели в Московска област и Сочи, апартаменти в центъра на Москва и сградите на дворцовия комплекс "Милерхоф" на Истра – са прехвърлени на юридически лица, свързани с човек на име Сергей Трегуб. Сега Милер и съпругата му Марина Енталцева лично използват много от тези имоти.

Подобно на Милер, Енталцева започва кариерата си в кметството на Санкт Петербург, където е секретарка на Путин, а с назначаването на последния за президент се премества да работи в Кремъл, където дълги години ръководи протокола на държавния глава.

Още по-изненадващо е, че след изпадането на Манасир в немилост Трегуб получава не само луксозните му имоти, но и значителна част от самия бизнес на йорданеца. Формално "Стройгазконсалтинг", основната компания на Манасир, след поредица от катаклизми през 2018 г. става част от така наречения мегаизпълнител на "Газпром" – "Газстройпром". Впоследствие други двама големи изпълнители на "Газпром" – "Стройтрансгаз" на Ротенберг и "Стройтранснефтегаз" на Тимченко, са включени в "Газстройпром". Това сливане на продадени от самия "Газпром" активи е представено като опит за спестяване на разходи от газовия монополист.

Всъщност това прилича на една голяма афера. Още през 2015 г., когато "наследството" на Манасир се дели, почти 75 процента от СГК отиват в компании, свързани с Трегуб и неговите покровители. Това са "Анкорд", "Интек груп" и "Легато". Тези фирми чрез верига от юридически лица са контролирани от офшорни компании, чийто бенефициент сега е друго лице с фамилия Трегуб – племенникът на Сергей Вадим Трегуб.

През 2018 г. част от активите на СГК започват да се изтеглят под шапката на компанията "Сфера". Именно тази част от бившия бизнес на Манасир към 2019 г. ще се окаже в състава на "мегаизпълнителя", но СГК продължава да съществува. Това са 23 производствени компании с обща балансова стойност около 746 млн. долара. Чрез верига от юридически лица този все още значителен бизнес принадлежи на офшорни компании, чийто краен бенефициент е все същият Вадим Трегуб. Някои от компаниите на СГК съкращават дейността си, но не всички. Например откроява се компанията "Газтехлизинг", която продължава да печели пари от договори с държавата, лизинг на строителна техника, петролни танкери и самолети. Например властите на Република Коми отпускат 1,8 милиарда рубли от бюджета за изплащане на дълга към "Газтехлизинг".

С други думи, лицето, което формално притежава недвижимите имоти на Милер, контролира и бизнеса, който уж е трябвало да се влее в "Газпром".

А какво да се каже за тази част от бившите активи на Манасир, които в крайна сметка се вливат в "Газстройпром"? Оказва се, че хора, включително действащи в интерес на Милер, са продали бизнеса на държавна компания, която той управлява. Част от парите, получени за сделката – 34,4 милиарда рубли – попадат в кипърската компания Redensy Management. А Redensy прехвърля значителна част от тези средства на руските фирми "Владение-В" и "Всенароден фермерски център", които, както беше споменато, притежават недвижимите имоти на шефа на "Газпром" – съответно двореца в Грийнфийлд и "Милерхоф". Оказва се, че парите, платени от държавния мегаизпълнител, са отишли включително за уреждане на луксозния живот на бившия секретар и секретарката на Путин.

Это дворец в подмосковном поселке «Гринфилд» — возможно, один из самых дорогих домов России, в котором живет близкий друг Путина и вместе с тем глава крупнейшей российской газовой компании.https://t.co/7To4BARIVh pic.twitter.com/OqUJUKBk4n

— Новости «Агентства» (@agents_media) June 16, 2022

Но и с това аферата не приключва. Ако се погледне структурата на собствеността на "мегаизпълнителя", се оказва, че 26 процента от него са собственост на някой си Сергей Фурин, регистриран в обикновен многостаен апартамент в Измайлово. Това също ли е направено за спестяване на пари, заради което уж е създаден "мегаизпълнителят"? Едва ли. За Фурин е достатъчно да се знае, че е личен шофьор на същия Сергей Трегуб и членовете на семейството му.

С други думи, блокиращият акционер на най-голямата руска инфраструктурна държавна компания, която взема 1,4 трилиона рубли от бюджета годишно, е шофьор на човек, когото никой не познава.

Може би Трегуб е голям бизнесмен, който отдавна и успешно се занимава с инфраструктурния бизнес? Това също е малко вероятно. Трегуб има толкова малка връзка с този бизнес, колкото и генерал Ткачук. Но подобно на Ткачук, Трегуб е тясно свързан с разузнаването.

Трегуб е на военна служба от 80-те години – твърди се, че е служил на полигона Сари-Шаган в Казахстан, където са изпитвани съветските системи за противовъздушна отбрана. Дълго време работи в приятелската на СССР Сирийска арабска република. През 90-те години той е военен аташе в посолството в Дамаск, занимава се с въпросите на ПВО, "смятайки, че всички военни аташета са свързани с ГРУ", спомня си за Трегуб неговият американски колега от онези времена Рик Франкона. В книга, публикувана в малък тираж, "Изтокът е дело близко. Йерусалим – свято", изтоковедът Леонид Медведко числи Трегуб сред Ючестните военни и други офицери от разузнаването, отдадени на своя дълг".

Един от събеседниците на "Проект" нарича Трегуб "бивш резидент на една от страните от Близкия изток". Разузнавачът завършва службата си през 1997 г. с чин не по-нисък от полковник и през 2006 г. са му делегирани отговорни бизнес задачи. Оттогава той и група бивши колеги от разузнаването, вероятно също "честни офицери от разузнаването, отдадени на своя дълг", създават обширна мрежа от подставени компании, контролиращи бизнес активи и имущество за почти 3 милиарда долара. Трегуб държи значителна част от тези активи в интерес на семейство Милер.

А Зияд Манасир взема късче от Русия, в която е бил успешен бизнесмен. В родината си йорданецът строи имението Vikiland, поразително напомнящо двореца на Манасир край Москва. Същото имение, което гледа към луксозния дворец на Алексей Милер, отново записано на една от компаниите на вездесъщия Сергей Трегуб.

Как чекистите заграбиха ЮКОС

За да разберем откъде идват Трегуб и колегите му от спецслужбите и колко важни са те, трябва да се върнем в началото на управлението на Путин.

Още през 2003 г. Михаил Ходорковски, най-богатият руснак по това време, разказва на Путин пред тв камерите за масовата корупция в страната. В отговор Путин налага тежки репресии срещу Ходорковски и неговата петролна компания ЮКОС. "Делото ЮКОС" се превръща в най-известният политически процес на 2000-те години – собствениците и мениджърите на компанията са или затворени, или принудени да напуснат Русия, държавни компании получават собствеността на ЮКОС. Част от имотите на ЮКОС обаче, както става ясно, отива при частни лица, работещи за обкръжението на Путин.

Когато се решава съдбата на наследството на ЮКОС, "Газпром" дълго време се смята за основен претендент. "Роснефт", който в крайна сметка получава по-голямата част от активите, тогава не е фаворит, спомня си бившият акционер на компанията Леонид Невзлин. След това схемата е преиграна, когато западните акционери на ЮКОС започват съдебна битка за активите си и "Газпром" може да има юридически проблеми.

"Решиха да не ядат кокошката, тоест "Газпром", която снася златни яйца", потвърждава Игор Волобуев, бивш вицепрезидент на "Газпромбанк". Малко след началото на управлението по несъстоятелността в ЮКОС през 2006 г. в компанията е назначен нов управител – познатият ни вече Сергей Трегуб става директор на "ЮКОС ЕП" и "ЮКОС РМ". Бивши членове на ЮКОС, интервюирани от "Проект", си спомнят една-единствена среща с новия си шеф, когато той уволнява всички. Тогава "Комерсант" пише, че "Трегуб е действал като "наблюдател от държавата", на когото е възложена задачата да ограничи изтичането на средства и активи по време на "междуцарствието".

През пролетта на 2007 г. започва продажбата на част от активите на ЮКОС. В 9 от 18 лота печели "Роснефт" или нейни лица. Но в лот № 13 "Роснефт" губи търга от никому неизвестното "Прана" ООД, основано от офшорка в Белиз. Неизвестната "Прана" плаща за лота 100 милиарда рубли (4 милиарда долара), взети неизвестно откъде. Журналистите живо се интересуват чии интереси представлява "Прана", но никой не си признава. Малко по-късно се оказва, че "Прана" също е на Трегуб и свързани с него лица.

Само месец след търга „Прана“ продава на "Роснефт" един от основните активи в лота – 22-етажната сграда на централния офис на ЮКОС на улица „Дубининская“. След още кратко време „Роснефт“ продава на „Газпром“ половината от друг бивш актив на ЮКОС – „Томскнефт“. Сумите на сделките са подозрително еднакви – „Прана“ купува офиса на ЮКОС за приблизително същата цена, която „Газпром“ брои за половината от „Томскнефт“. Източник, запознат с обстоятелствата по тази сделка, изразява следната версия: „Прана“ е действала в интерес на „Газпром“ и след това е разменила закупения актив за половината от добивния бизнес в Томск.

Лице, замесено в "делото ЮКОС" от страната на държавата, си спомня, че в средата на 2000-те Трегуб е работил не за Милер, а е представлявал някой "по-висш". Събеседникът категорично отказва по-нататъшна дискусия. Източник, запознат с Милер, казва така: "Спецслужбите и експроприацията на ЮКОС не са на нивото на Милер, решенията са взети на по-високо ниво".

С други думи, полковникът от разузнаването, гражданин на Русия и Украйна Трегуб и свързаната с него разклонена мрежа не само управлява активи в интерес на Милер, но и повече от 15 години изпълнява чувствителните поръчения на ръководството на страната.

Част от получените активи на ЮКОС "Прана" запазва за себе си и се разпорежда с тях по много любопитен начин. По-специално вторият офис на ЮКОС на „Улански переулок“ в Москва е преотстъпен от „Прана“ на СОГАЗ – точно този субект, където приятели и роднини на президента Путин фигурират като собственици. Сега един от офисите на СОГАЗ се намира в бившия офис на ЮКОС, а най-близкият приятел на Путин Юрий Ковалчук ​​работи там по време на посещенията си в Москва. Впрочем част от самия СОГАЗ също отива при същите мистериозни чекисти.

Чекист, свързан с Милер, получава дял в най-големия застрахователен бизнес в Русия

Сред хората, свързани с Трегуб, управляващи активите на завзетия ЮКОС, е човек с незапомнящо се име – Александър Смирнов. Той идва от специалното подразделение „Вимпел“ на ФСБ, участник в чеченските войни. В началото на 2000-те години Смирнов се пенсионира и заедно с бившите си колеги създава група компании, чиито имена неизменно съдържат думата "вимпел". Както пишат бизнесмените на сайта си, те са специализирани в „съдействие при разрешаване на корпоративни спорове и работа с проблемни активи“.

Смирнов има партньор, което не е изненадващо, също от „Вимпел“ – Дмитрий Байковски. При регистрацията на колата си Байковски посочва военно поделение 35690 на Центъра за спецназ на ФСБ като адрес на пребиваване – това е базата на „Вимпел“. Този човек през ноември 2017 г. става директор и основен акционер на малката компания „Орбита експрес“. Тази малка компания придобива 2,5% дял в най-големия руски застраховател, групата СОГАЗ. Оттогава делът на Байковски в СОГАЗ е нараснал още – сега той има 5% дял, чиято стойност може да е 28 милиарда рубли.

Чии акции държи Байковски? СОГАЗ и самият Байковски не отговарят на журналистическите запитвания, но възможна улика се съдържа в отчета на кипърската компания Redensy Management. В началото на 2021 г. тази компания получава като залог пакет акции в СОГАЗ, който се контролира от Байковски, като в замяна превежда 3,5 милиарда рубли по сметката на компанията на командоса. В отчетите на компанията се казва, че „Орбита“ се нуждае от тези пари, за да покрие заеми пред компании, контролирани от самия Байковски, както и от Трегуб и Смирнов. За самата Redensy Management са важни два факта: нейният собственик е същият житомирски племенник на Сергей Трегуб на име Вадим, а в Русия тя притежава имението "Милерхоф".

Дмитрий Байковски – неизвестният герой от рейтинга на Forbes

Сергей Трегуб и група свързани с него номинални собственици контролират акции и дялове в компании на стойност най-малко 2 милиарда долара. Включвайки луксозни недвижими имоти, Трегуб и неговата група притежават и управляват активи на стойност 3 милиарда долара.

• „Стройгазконсалтинг“ и свързани компании – 750 млн. долара.
  Под контрола на групата на Трегуб се намират "Стройгазконсалтинг" и още 22 свързани с нея компании.

• Дял в „Газстройпром“ – 660 млн. долара.
  26% в компанията принадлежат на „МК-3“ ООД, записан на шофьора на Трегуб Сергей Фурин и бившия директор на фирмата „Прана“ Сергей Филимонов.

• Акции на "Газпром" и СОГАЗ – 522,4 млн. долара.
  Redensy Management притежава акции на „Газпром“ на стойност 2,6 милиарда рубли и има в залог 5% акции в СОГАЗ, чиято стойност може е 28 млрд. рубли.

• Депозитни сметки – 136,8 млн. долара.
  Според отчета за 2020 г. кипърската компания Redensy Management, чийто директор се явява Вадим Трегуб, племенникът на разузнавача, държи повече от 128 милиона евро в депозитна сметка в Газпромбанк, което по текущия обменен курс е около 8,7 милиарда рубли, или почти 137 милиона долара.

• Строителната компания „Гросс групп Ди“ – 3,8 млн. долара.
  Принадлежи на свързаната с Трегуб фирма „Владение-В“, има поръчки от московския фонд за основен ремонт на жилищни сгради.

Вадим Трегуб не е отговорил на молбата на журналистите за разговор. Неговият чичо, полковникът от разузнаването Сергей Трегуб, на молбата за разговор за активите на Милер отговаря многозначително ето така:

В началото на 2022 г. Алексей Милер, току-що отпразнувал своята 60-годишнина, става Герой на труда на Русия. „За особени трудови заслуги към държавата и народа“, се казва в указа за наградата, подписан от Путин – може би единственият руснак, към когото Милер наистина има особени заслуги.

-----------

* "Проект" е руско онлайн издание, създадено през 2018 г. от журналиста Роман Баданин (бивш главен редактор на телевизионния канал „Дожд” и други медии), специализирано в разследваща журналистика. През юли 2021 г. изданието е включено от руската генерална прокуратура в списъка на „нежеланите организации“ и е принудено да се закрие. През септември изданието е подновено под името „Агентство“ („Агенция“), а на 31 март 2022 г. се връща към предишното си име. Роман Баданин работи от 2001 г. за „Газета.Ru“, Forbes, Интерфакс, РБК и „Дожд“ като главен редактор. През 2017 г. заминава да учи журналистика в Станфордския университет (първото му образование е историк). През 2018 г., след завършване на обучението си и завръщане в Русия решава да се заеме с разследваща журналистика под формата на интернет издание. В „Проект“ участват негови колеги от „Дожд“ и РБК. На 15 юли 2021 г., след публикуване на разследване, посветено на дейността на депутата от Иркутск и предприемач Евгений Бакуров, Генералната прокуратура на Русия признава изданието за „нежелана организация“ в Русия. "Проект" става първата медия с такъв статут. На 2 август директорът на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин в ефира на предаването Соловьов Live обявява за връзка на изданията The Insider и "Проект" с бивши служители на западните спецслужби. На 26 октомври Роскомнадзор блокира сайта на „Проект“ по искане на Генералната прокуратура за разпространение на материали от „нежелана организация“.

** Фондация за борба с корупцията (ФБК) е руска фондация с нестопанска цел, създадена от Алексей Навални през 2011 г. и разпусната през 2021 г., чиято основна дейност е разследваща журналистика, разкриване на корупционни схеми и пресичане на корупцията във висшите органи на руската власт. От 2013 г. насам ФБК е излъчила над 80 антикорупционни разследвания, някои от които предизвикват широк обществен резонанс. Публикуваният през януари 2021 г. в YouTube разследващ документален филм „Дворец за Путин. Историята на най-големия подкуп“ става лидер по брой гледания сред неразвлекателното съдържание в рускоезичния YouTube, както и рекордьор в брой положителни потребителски оценки в руския сегмент на YouTube. На 20 юли 2020 г. Алексей Навални обявява ликвидацията на фондацията като юридическо лице и прехвърлянето ѝ с друго юридическо наименование. Причината за ликвидацията е дело от компанията „Московский школьник“, според което ФБК, юристът на фондацията Любов Собол и самият Навални трябва да платят около 88 милиона рубли – всеки около 29 милиона рубли. Новото официално име е „Организация с нестопанска цел „Фондация за защита правата на гражданите“ (НПО „ФЗПГ“). В същото време се запазва марката „Фондация за борба с корупцията“. През октомври 2019 г. руското правосъдно министерство обявява ФБК за „чуждестранен агент“. През 2021 г. московската прокуратура иска Фондацията за борба с корупцията и Фондацията за защита на правата на гражданите да бъдат признати за екстремистки организации. На 27 април съдът ограничава работата на Фондацията за борба с корупцията и Фондацията за защита правата на гражданите. През май 2021 г. Държавната дума приема закон, който забранява лицата, които участват в дейността на организации, признати за екстремистки или терористични, да бъдат избирани в изборни органи на Руската федерация. В медиите той е наречен „Законът срещу ФБК“. Директорът на ФБК Иван Жданов заявява, че ФБК не планира „по някакъв начин да вземе предвид тези забрани в своята дейност“. На 9 юни 2021 г. ФБК е призната за екстремистка организация и ликвидирана със съдебно решение. На 29 септември 2021 г. Министерството на правосъдието изключва ФБК от регистъра на „чуждестранните агенти“ във връзка с ликвидацията на организацията. На 22 март 2022 г. Навални обявява създаването на международна Anti-Corruption Foundation.