"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Петър Александров е от онези български нападатели, чиито имена днес не се споменават толкова често, колкото заслужават. Той е част от великия национален отбор, стигнал до четвъртото място на Световното първенство в САЩ през 1994 г., но най-впечатляващите му моменти всъщност идват далеч преди американската приказка. В Швейцария Александров се превръща в истинска голова машина, става шампион с Аарау, два пъти печели голмайсторския приз на местното първенство, а един негов мач остава завинаги в историята на клуба – четири гола срещу Йънг Бойс, които носят шампионската титла.
Петър Александров: От Карлово до големия футбол
Роденият на 7 декември 1962 г. в Карлово нападател започва професионалния си път в местния Левски, но още през 1982 г. преминава в Славия. Именно там започва да изгражда репутацията си на безпощаден голмайстор. За "белите" Александров записва 173 мача и 100 гола, а през 1989 г. идва първият му трансфер в чужбина – белгийският Кортрайк. Година по-късно преминава в Енерги Котбус, но именно след Германия започва най-силният период в кариерата му. През 1991 г. Александров подписва с Аарау и много бързо се превръща в една от големите звезди на швейцарския футбол. За клуба записва 85 мача и 37 гола в първия си период.
Четири гола, които донесоха титлата
Сезонът 1992/93 се превръща в исторически както за Аарау, така и за Александров. Малкият швейцарски клуб се оказва в битката за титлата, а един от решаващите мачове е срещу Йънг Бойс в Берн. Домакините са втори в класирането и при победа могат сериозно да се доближат до лидера Аарау. Вместо това обаче се случва нещо, което и до днес звучи невероятно – гостите печелят с 4:1, а всичките четири попадения са дело на българина.
Самият Александров години по-късно определя тези четири гола като най-важните в кариерата си. Победата на практика подпечатва шампионската титла на Аарау, а българинът завършва сезона с 19 гола и се превръща в един от героите на най-големия успех в историята на клуба.
Александров два пъти печели голмайсторския приз в Швейцария, развихря се и с екипа на Левски
Успехът с Аарау не е еднократна сензация. След кратко завръщане в България Александров облича екипа на Левски през сезон 1993/94 и има невероятна ефективност – 14 гола в 15 мача, с които помага на "сините" да спечелят шампионската титла и Купата на България. След това обаче отново се връща в Швейцария, където продължава да бележи с впечатляваща лекота.
През сезон 1994/95 той става голмайстор на швейцарското първенство с екипа на Ксамакс, отбелязвайки 24 попадения. Година по-късно повтаря постижението си с Люцерн, този път с 19 гола. Това означава, че Александров два поредни сезона завършва като №1 сред голмайсторите в швейцарския елит – постижение, което изглежда още по-впечатляващо, когато се види кои са част от конкуренцията му. Сред съперниците му за голмайсторския приз е и бразилската звезда Джоване Елбер, който по-късно ще се превърне в един от най-резултатните нападатели в историята на Байерн Мюнхен.
От Швейцария до четвъртото място в света
Успехите му на клубно ниво му осигуряват място и в националния отбор. Александров записва 25 мача и 5 гола за България и е част от състава, който през лятото на 1994 г. създава една от най-великите спортни приказки в историята ни. Той пътува за САЩ като част от отбора на Димитър Пенев, който първо губи с 0:3 от Нигерия, а след това стига до полуфиналите и в крайна сметка завършва четвърти в света.
Александров не е сред най-ярките лица от онзи отбор, но присъствието му е част от поколението, което завинаги промени мястото на България на световната футболна карта. А когато погледнем цялата му кариера, става ясно, че той не е просто поредният футболист от Пеневата чета. Той е нападател, който е оставил сериозна следа в чужбина и то в първенство, в което се превръща в голмайстор №1 два пъти.
Легендата на Аарау
Петър Александров може да не е сред най-често споменаваните имена от великото поколение на българския футбол, но историята му е достатъчно впечатляваща и без това. Той е шампион на България, шампион на Швейцария, два пъти голмайстор на швейцарския елит и част от отбора, завършил четвърти в света. А някъде между тези успехи остава един мач, в който един българин вкарва четири гола и сам пише историята на една шампионска титла.
Автор: Стефан Йорданов
Още от "Окачените бутонки": Обичаше Рим, но Ювентус го примами в Торино, за да замени Зидан
