Ерик Ларсън и „Дяволът в Белия град“

През 2004 година романът „Дяволът в Белия град“ печели наградата „Едгар“ (на името на Едгар Алън По) в категорията „Криминален роман с най-добра фактология“.

„Дяволът в Белия град”

"В Чикаго в края на XIX век сред пушека на фабричните комини и грохота на влаковете живели двама мъже – и двамата красиви, синеоки, и двамата изключително умели в попрището си.

Двамата обаче олицетворявали две коренно противоположни страни на невероятната динамика, с която се характеризирал устремът на Америка към двадесетия век. Единият бил архитект, построил голяма част от най-забележителните сгради в Америка, сред които „Флетайрън Билдинг“ в Ню Йорк и жп гарата „Юниън Стейшън“ във Вашингтон. Другият бил убиец – един от най-„продуктивните“ в историята, класически образ на градски сериен убиец.

Въпреки че двамата никога не са се срещали – поне такъв факт не е документиран – техните съдби се свързали чрез едно магическо събитие, на което днешните хора може би не биха обърнали особено внимание, но което в своето време имало огромна преобразуваща сила, почти равна на Гражданската война.

Следващите страници са посветени на историята на тези двама мъже и на въпросното събитие, но веднага бързам да вмъкна следната бележка: колкото и невероятно, и страховито да изглеждат някои от описаните факти, те не са измислени.

"Исмаил" за смисъла на света и човешката съдба

Дениъл Куин грабва вниманието с необичаен събеседник, който става мъдър спътник на читателя в едно приключение на ума и духа. Магията н...

Прочети повече

Всичко, поставено в кавички, е взето от писма, мемоари или друг писмен документ. Действието се развива предимно в Чикаго, но от време на време се налага да побродя из други щати, например когато непоколебимият, опечален детектив Гейър влиза в онова последно ужасно мазе. Моля също за снизхождение и търпение заради периодичните отклонения, които повествованието изисква, като например навлизането в дебрите на медицинските изследвания върху трупове, както и точното място на мушкатото „Блек принс“ в един класически олмстедски пейзаж.

Извън кървищата, пушека и калта, тази книга е за преходността на живота и за това как някои мъже прекарват краткото си време, отредено на земята, в битка за постигане на невъзможни мечти, а други произвеждат скръб. Това е разказ за вечния конфликт между доброто и злото, между светлината и тъмнината, между Белия град и Черния град."