И преди 5700 години са дъвчели дъвка

Изследователи в Дания са открили древно парче „дъвка“, все още съдържащо пълен човешки геном. Забележително е, че тази древна дъвка е дъвкана за последно преди 5700 години.

Археолозите я открили по време на разкопки на датския остров Лоланд през 2019 г. Вкаменелостта изглежда е парче бреза, смолисто вещество, което идва по произход от младо дърво.

Екип от университета в Копенхаген успешно извлякъл пълната история на ДНК-то от пробата. До този пробив учените са възстановявали само древни геноми от човешки костни фрагменти.

„Удивително е, че сега получаваме пълен древен човешки геном от нещо различно от кост“, казва доцент Ханес Шрьодер от Института „Глобус“ в Копенхаген в университетско изявление.

Генетичните данни разкриват много за дъвчещия, учените вярват, че дори знаят как е изглеждала. Първо геномът разкрива, че този човек е бил жена, живееща по това време в централна Скандинавия. Авторите на изследването добавят към генетичния профил на жената, че тя е била част от група ловци-събирачи в този регион. ДНК пробата също кара показва, че тя е имала тъмна кожа, тъмна коса и сини очи.

Какво ще се случи с организма ни, ако глътнем дъвка

Всички сме гълтали дъвка като малки. Всички сме чували какви ли не твърдения по темата какво би се случило с тялото ни. Дали ще остан...

Прочети повече

Резултатите също така разкриват следи от растителна и животинска ДНК в смолата, по-специално следи от лешници и патици. Авторите на изследването добавят, че това може да е било част от храната на този праисторически човек.

Заедно с ДНК-то на женската, изследователите също откриват бактерии и вируси в древната дъвка.

„Запазването й е невероятно добро и успяхме да извлечем много различни бактериални видове, характерни за оралния микробиом. Нашите предци са живели в различна среда и са имали различен начин на живот и хранене и затова е интересно да разберем как това се е отразявало на техния микробиом“, съобщава Шрьодер.

Учените казват, че някои от тези гени може да са част от вируса Epstein-Barr, който може да причини инфекциозна мононуклеоза. Шрьодер добавя, че „дъвки“ като тази имат потенциал да разкрият как човешките патогени са се развили през историята. Те също така сочат как човешкият микробиом се е променил през последните няколко хиляди години.