В българската народна памет малко имена са толкова обвити в тайнственост, героизъм и мит, колкото това на Вълчан войвода. Той не е просто хайдутин – той е символ на бунта, на безстрашието и на народната мечта за свобода. Въпреки че сведенията за живота му са разнородни и често противоречиви, неговата фигура живее чрез предания, песни и разкази, които устояват на времето. Ето какво е хубаво да знаем за тази необикновена личност.
Началото на един бунтовник
Истинското име на Вълчан войвода и днес остава загадка. Някои извори твърдят, че се е казвал Вълко Бимбелов, а други го наричат Вълчан Пандурски. Предполага се, че е роден около 1770–1780 г. в село Паспалево, близо до Лозенград. В младежките си години бил овчар, живял скромно, докато любовта му към девойка на име Рада не променя съдбата му завинаги.
Местен турчин пожелал момичето, което разпалило гнева на младия овчар. Когато турчинът го заплашил, че трябва да се откаже от нея, Вълчан вместо това събрал чета и в една съдбоносна нощ убил насилника. След това бягството му от османския гняв го отвежда до Бяло море, където се запознава с гърка Спирос – нов съюзник в бъдещите хайдушки подвизи.
Богатствата и мисията на войводата
Четата на Вълчан войвода бързо нарастнала до около 300 души, като се придвижвала главно из Източна и Югоизточна България. Те не били просто обикновени разбойници – целта им била да осуетяват данъчните кервани, изпратени от Цариград. Особено ценна помощ се смята, че войводата получавал от Кара Емин ага – шпионин, внедрен в самата османска власт, който го осведомявал кога ще минават кервани с пари и данъци.
С времето войводата натрупал несметни богатства. Според легенди част от тези съкровища били древни римски златни изделия, открити при разкопки. Вълчан обаче не бил алчен – голяма част от богатството му отивала за изграждане на манастири, за помощ на бедни българи, а се говори, че дори подкрепил с дарения строежа на Софийския университет.
Тайнствена смърт и още по-загадъчно наследство
За смъртта на Вълчан също съществуват множество версии. Най-разпространената е, че умира около 1863 г. в румънския град Браила, където се установява с доверения си сподвижник – отец Мартин. Според Петко Р. Славейков обаче Вълчан бил предаден и заловен от спахия на име Ахладоолу.
Но най-голямата мистерия около името му е... къде е скрито неговото богатство? Стотици иманяри в продължение на години се опитват да го открият. Някои вярват, че съкровището е скрито в пещери край Белинташ или Аркутино. Говори се, че съществувала карта от овча кожа, оставена от самия войвода, и тефтер на поп Мартин, който описвал точното място на скритото злато. И двете обаче мистериозно изчезнали.
Легендата, увековечена в камък
През 2015 г. в село Раювци, близо до град Елена, е открит паметник на Вълчан войвода. Проектът е дело на скулпторите Димо Бойчев и Владо Мъников. Паметникът изобразява войводата в пълна бойна готовност – стъпил върху три сандъка със злато. Мястото не е избрано случайно – смята се, че четата му често лагерувала в околността.
И до днес Вълчан войвода остава част от фолклорната и историческа памет на България. Той е олицетворение на българската съпротива срещу османския гнет – не само с оръжие, но и с храброст, щедрост и стратегическа мисъл. Легендите около него напомнят, че истинските герои понякога остават без биографии, но живеят в паметта на народа векове наред.
