В света на химията металите обикновено се асоциират със здравина, блясък и твърдо състояние. Но има един изключителен представител на тази група, който се противопоставя на стереотипите – живакът. Това е единственият метал, който е в течно състояние при нормална стайна температура, което го прави истинско природно изключение.
Какво наричаме „метал“?
Думата „метал“ произлиза от гръцкото „μέταλλον“ – дума, обозначаваща руда или мина. В научната терминология металите са химични елементи, които притежават характерни свойства като добра електро- и топлопроводимост, лъскава повърхност, ковкост, а често и висока точка на топене.
В Менделеевата таблица около 80% от всички известни елементи се класифицират като метали. Обикновено те са твърди вещества при нормални условия – с изключение на живака.
Живакът: сребърната капка, която плаши и очарова
Химическият символ на живака е Hg, произхождащ от латинското „hydrargyrum“ – „течна сребърна вода“. Живакът е плътен, лъскав и силно отразяващ, което го прави привлекателен за употреба в термометри, барометри, флуоресцентни лампи и електрически устройства.
Докато галият и цезият също могат да бъдат в течно състояние, това се случва при температури малко над 25°C. Само живакът остава естествено течен при обичайни климатични условия.
Къде се добива живак?
Днес основните източници на живак са находища в Испания, Китай, Словения, Русия и САЩ. Най-често се извлича от минерала цинобър (живачен сулфид). Добивът става чрез нагряване, при което живакът се изпарява, а после се кондензира в течна форма.
Употреба: от термометри до взривни вещества
Исторически живакът е използван в различни сектори – медицина, техника, добив на злато, а дори и в козметика. Сребристата течност е служела и за изработката на амалгами в стоматологията, капсул-детонатори и дори за пречистване на злато. В последните десетилетия обаче използването му рязко намалява заради токсичността му.
Защо живакът е опасен?
Живакът има силно невротоксично действие. Вдишването на неговите пари или абсорбирането му чрез кожата може да доведе до хронични здравословни проблеми. Симптомите на отравяне с живак включват:
- загуба на памет и концентрация
- мускулни тремори
- нарушено зрение и слух
- бъбречна недостатъчност
- загуба на зъби
Най-опасни са живачните пари, тъй като са невидими и лесно се абсорбират през дихателната система.
Ограничения и забрани
С нарастващата осведоменост за вредите от живака, Европейският съюз забрани продажбата на живачни термометри и други уреди с живак още през 2009 г. България следва тази политика, ограничавайки използването му в домакинствата и медицината.
Ако живак се разлее, никога не бива да се докосва с голи ръце. Вместо това, се препоръчва използването на сяра или цинков прах, които реагират с живака и го превръщат в по-стабилни съединения.
Любопитен факт
В древен Китай и Рим живакът е смятан за магически еликсир, символ на безсмъртие. Иронично, много алхимици и владетели, включително китайският император Цин Шъхуан, са се отровили при опити да консумират живак с надеждата за вечен живот.
Живакът е уникален и вълнуващ елемент – красив и мистичен, но същевременно опасен и коварен. Историята му в науката е ярък пример за това как човешкото любопитство може да бъде двуостър меч – водещо към прогрес, но и криещо големи рискове. Когато го наблюдаваме в лаборатория или си спомним за старите термометри, нека не забравяме: дори металът, който изглежда като вода, може да бъде отрова.
