Глухарче (Taraxacum officinale)
Глухарчето е пъстроцветно и непретенциозно, тревисто растение, което може да се намери в почти всички кътчета на нашата планета. То има малък, прав и кух ствол, покрит с листа отдолу.
Основната отличителна черта на глухарчето са неговите съцветия - те са ярки, слънчево-жълти. Най-известно е с начина си на разпространение - чрез лек и „рошав“ плод във форма на пух. След цъфтежа плодовете се трансформират в глави, в които семената накрая узряват. След това те отлитат из околността с помощта на вятъра или се прикрепят към козината или вълната на животни. Именно благодарение на тази си особеност глухарчето може в крайна сметка да завладее отдалечени места и бързо да се размножи.
Още: Малката билка с голяма сила: Природен съюзник за черния дроб, кръвното и холестерола
Глухарчето има редица полезни и лечебни свойства. Според традиционната медицина корените и листата на това растение се използват като диуретично, холеретично и прочистващо средство. То помага за подобряване на работата на черния дроб и жлъчните пътища, насърчава отстраняването на излишното от тялото.
Ето какво разказва д-р Мануел Рейш.
Други полезни свойства на глухарчето включват способността му да подобрява храносмилането, да понижава кръвното налягане и да намалява нивата на холестерола.
Освен това, глухарчето съдържа ценни микроелементи като калий, калций, желязо и витамини (A, C, E, K, група B).
Интересно е, че глухарчето е не само полезен, но и вкусен продукт. От него можете да готвите различни ястия: салати, супи, да го добавяте към печени изделия и др. Листата на глухарчето имат леко горчив вкус, което просто ви позволява по-ефективно да произвеждате жлъчка и като цяло да стимулирате метаболизма.
Главите на растението се използват за приготвяне на тинктури, които помагат против настинки и за възстановяване след заболяване.
По този начин глухарчето е не само цветно и радостно растение, но и истински помощник за човешкото здраве. Трябва да се отбележи, че неговите полезни свойства и широкото му приложение в кулинарията го правят все по-популярно.
Още: Вино от глухарчета: Това е точната рецепта
Жълтурче (Ficaria verna)
Жълтурчето е многогодишно ефемероидно растение с височина 10-20 см и два вида плодни пъпки: върху корените - грудковидни удебелени придатъчни корени, а в пазвите на листата - за вегетативно размножаване. В основата на венчелистчетата има нектарна ямка. Тичинките и плодниците са многобройни. Плодът е сложно орехче с месести придатъци, които привличат мравки, те ги изяждат и разпространяват жълтурчетата.
Пролетното жълтурче е много жизнерадостно растение, има лъскави, сякаш току-що измити листа и цветове. Принадлежи към ефемероидите, тоест към растенията, които се събуждат рано през пролетта, живеят 2-3 седмици и зимуват до следващата пролет. Бъдещите листа и цветове „спят“ в кореновите грудки. Цветовете се отварят, ако слънцето грее и е топло, а когато е облачно, студено и дъждовно, се затварят. В началото на юни, след като семената узреят, жълтурчето се скрива отново под земята и ще го видим едва следващата пролет.
Жълтурчето често се отглежда като декоративно ранноцъфтящо растение в цветни лехи; расте в кръгове около стволовете на дърветата и по тревата. Тревните площи все още са в латентно състояние, но жълтите цветове вече образуват плътен килим заедно с яркозелени лъскави листа в средата до края на април и лесно може да заменят тревата през пролетта.
Жълтурчето притежава и лечебни свойства; съдържа много цветен прашец и привлича пчели и други опрашители. Медът, направен от него, е ароматен и здравословен.
Младите листа от жълтите му цветове се нарязват на витаминни салати и супи в началото на пролетта. Грудките, богати на нишесте и захари, също се консумират, но само преди и по време на цъфтежа и пъпкуването. По-късно растението става отровно и не трябва да се бере!
Внимание! Тази статия е само за информация. Никога не прилагайте самолечение и винаги се допитвайте до медик-специалист!
Още: Салата от глухарче: Какви са ползите от нея и как да я приготвите правилно