Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
Не мога да кажа, че председателят на българската федерация по шах Васил Антонов остави много добро впечатление при гостуването си след празнувания от всички сребърен медал и успех на Нургюл Салимова.
Големият успех на Нургюл Салимова е вече факт, независимо какво ще се случи на финала днес. Не можем обаче да кажем същото за политическите посоки, към които името й беше прикачено - по един универсален вече и задълбочаващо се глупав начин.
На столицата на България, това не докрай уютно, в сравнение с конкуренцията си в Европа, място, му предстоят избори. Възможно е да ви се стори, че сложността пред всеки кандидат за кмет е изключителна, особено на фона на наследството, което ще получи - бездействието пред най-големите проблеми се задълбочава, от което фрапантните гледки, които всеки ежедневно наблюдава, стават все по-влудяващи.
Достатъчно познато политическо явление е, че тук няма нищо по-лесно от това да се появи месия, на който да бъде повярвано, че се е отправил на геройска мисия за спасяването на страната.
С нарастващо удивление може да се проследи как всяко обществено важно събитие - политическо, криминално, всякакво, би могло да предизвика две противоположни мнения.
На какво отгоре Тити Папазов разказва толкова горд от себе си историята, в която се е проявил като насилник в далечното минало (далечно е за онзи, който не е преживял травмата, но винаги близко за другия), не е съвсем ясно.
Съюзът на съдиите публикува позиция, с която защитава съдийката Татяна Гьонева, с аргумент, който е драстично нахален. Съдиите казват, че Гьонева говорела "институционален, а не емоционален език".
Някакъв напълно безумен юридически курс от твърде напористи разбирачи започна да търси логика в решението Старозагорския съд да определи за "лека телесна повреда" нарязването на толкова много места по цялото тяло на едно момиче, че да трябват 400 шева; ужасяващата касапница, която превзе вниманието на всички в последните дни.
От фигурите на прехода има няколко така популярни образи, че изникват веднага пред очите ни като в комикс. Сред тези изроди са: тежката мутра, после корумпираният депутат, наблизо далавераджията кмет, край тях даващият пара под масата бизнесмен, над тях незабелязващият ги, освинен прокурор и т.
Тази събота Министерството на отбраната се изправи срещу Илияна Йотова в сблъсък, който по същество представлява нещо, наричано "престрелка между институциите", а аз, както предполагам и други, биха го нарекли - стандартна и невъобразима досада, която ще продължи докато свят светува.
Признаваме, че не сме очаквали Борисов да се откаже от имунитета си. Но начинът, по който го направи се вписва отлично в един дълго изграждан, характерен стил.
Проблемът на всяка абсурдна ситуация - не само политическа, но и всякаква - е че никога не става изведнъж. И по тази причина, понеже нормалността се е изкривявала бавно и всяка стъпка е изглеждала леко скандална, но може би все пак допустима, накрая абсурдът надвисва над главата ти изкривен и изпращял гръбнак.
Христо Иванов, който изглежда се бори с хераклитовия закон, и за втори път влиза в реката на управлението с ГЕРБ, като ако за първия поне би могла да бъде цитирана предполагаема неопитност, сега дума не може да става, заяви вчера следното: че коалицията с ГЕРБ е неизбежна, защото "няма алтернатива".
Любов Маринкова е докторант по астрономия и астрофизика, тя е и един от най-обещаващите млади учени в страната. Нейната работа може да се опише с един много прост въпрос, който има изключително сложен отговор - "Как се раждат звездите".
Правим всичко възможно на определени периоди да подновяваме политическия речник. Най-вече, когато едни клишета се сменят с други, едни опорки с нови подобни и прочие филологически явления.
От няколко седмици вече в ПП тече процес на една неимоверна изненада. Тя има конкретни измерения, но засега ще я наречем съвсем общо: изненадата, че ГЕРБ правят каквото си искат.
След като ПП-ДБ освободиха най-важната политическа ниша - на атаката срещу ГЕРБ и Борисов, неминуемо се случи и най-логичното: парламентарната подкрепа за тях спадна от около 24,% до 19 %, установи проучване на "Тренд".
Съюзът на съдиите публикува позиция, с която защитава съдийката Татяна Гьонева, с аргумент, който е драстично нахален. Съдиите казват, че Гьонева говорела "институционален, а не емоционален език".
Любов Маринкова е докторант по астрономия и астрофизика, тя е и един от най-обещаващите млади учени в страната. Нейната работа може да се опише с един много прост въпрос, който има изключително сложен отговор - "Как се раждат звездите".
Някакъв напълно безумен юридически курс от твърде напористи разбирачи започна да търси логика в решението Старозагорския съд да определи за "лека телесна повреда" нарязването на толкова много места по цялото тяло на едно момиче, че да трябват 400 шева; ужасяващата касапница, която превзе вниманието на всички в последните дни.
На какво отгоре Тити Папазов разказва толкова горд от себе си историята, в която се е проявил като насилник в далечното минало (далечно е за онзи, който не е преживял травмата, но винаги близко за другия), не е съвсем ясно.
Признаваме, че не сме очаквали Борисов да се откаже от имунитета си. Но начинът, по който го направи се вписва отлично в един дълго изграждан, характерен стил.
Големият успех на Нургюл Салимова е вече факт, независимо какво ще се случи на финала днес. Не можем обаче да кажем същото за политическите посоки, към които името й беше прикачено - по един универсален вече и задълбочаващо се глупав начин.
Достатъчно познато политическо явление е, че тук няма нищо по-лесно от това да се появи месия, на който да бъде повярвано, че се е отправил на геройска мисия за спасяването на страната.
От фигурите на прехода има няколко така популярни образи, че изникват веднага пред очите ни като в комикс. Сред тези изроди са: тежката мутра, после корумпираният депутат, наблизо далавераджията кмет, край тях даващият пара под масата бизнесмен, над тях незабелязващият ги, освинен прокурор и т.
От няколко седмици вече в ПП тече процес на една неимоверна изненада. Тя има конкретни измерения, но засега ще я наречем съвсем общо: изненадата, че ГЕРБ правят каквото си искат.
След като ПП-ДБ освободиха най-важната политическа ниша - на атаката срещу ГЕРБ и Борисов, неминуемо се случи и най-логичното: парламентарната подкрепа за тях спадна от около 24,% до 19 %, установи проучване на "Тренд".
Тази събота Министерството на отбраната се изправи срещу Илияна Йотова в сблъсък, който по същество представлява нещо, наричано "престрелка между институциите", а аз, както предполагам и други, биха го нарекли - стандартна и невъобразима досада, която ще продължи докато свят светува.
На столицата на България, това не докрай уютно, в сравнение с конкуренцията си в Европа, място, му предстоят избори. Възможно е да ви се стори, че сложността пред всеки кандидат за кмет е изключителна, особено на фона на наследството, което ще получи - бездействието пред най-големите проблеми се задълбочава, от което фрапантните гледки, които всеки ежедневно наблюдава, стават все по-влудяващи.
Проблемът на всяка абсурдна ситуация - не само политическа, но и всякаква - е че никога не става изведнъж. И по тази причина, понеже нормалността се е изкривявала бавно и всяка стъпка е изглеждала леко скандална, но може би все пак допустима, накрая абсурдът надвисва над главата ти изкривен и изпращял гръбнак.
С нарастващо удивление може да се проследи как всяко обществено важно събитие - политическо, криминално, всякакво, би могло да предизвика две противоположни мнения.
Не мога да кажа, че председателят на българската федерация по шах Васил Антонов остави много добро впечатление при гостуването си след празнувания от всички сребърен медал и успех на Нургюл Салимова.
Правим всичко възможно на определени периоди да подновяваме политическия речник. Най-вече, когато едни клишета се сменят с други, едни опорки с нови подобни и прочие филологически явления.
Христо Иванов, който изглежда се бори с хераклитовия закон, и за втори път влиза в реката на управлението с ГЕРБ, като ако за първия поне би могла да бъде цитирана предполагаема неопитност, сега дума не може да става, заяви вчера следното: че коалицията с ГЕРБ е неизбежна, защото "няма алтернатива".