Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
Любов Маринкова е докторант по астрономия и астрофизика, тя е и един от най-обещаващите млади учени в страната. Нейната работа може да се опише с един много прост въпрос, който има изключително сложен отговор - "Как се раждат звездите".
Правим всичко възможно на определени периоди да подновяваме политическия речник. Най-вече, когато едни клишета се сменят с други, едни опорки с нови подобни и прочие филологически явления.
От няколко седмици вече в ПП тече процес на една неимоверна изненада. Тя има конкретни измерения, но засега ще я наречем съвсем общо: изненадата, че ГЕРБ правят каквото си искат.
След като ПП-ДБ освободиха най-важната политическа ниша - на атаката срещу ГЕРБ и Борисов, неминуемо се случи и най-логичното: парламентарната подкрепа за тях спадна от около 24,% до 19 %, установи проучване на "Тренд".
Макар че журналистите с т.нар "съдебен ресор" осветляват редовно работата на ВСС и всичко, което става там, да е публично, интересът към институцията по правило не е твърде висок.
Александър Костов е един от най-креативните и успешни млади композитори у нас. Създава музика във всички жанрове - игрално и документално кино, късометражни филми, театър, анимации, компютърни игри и други.
Ако преди време някой ви каже следното: че падането на Гешев ще дойде от Борисов, който не че го е разлюбил, тъй като му вършеше чудесна работа години наред, а понеже, борейки се за собственото си оцеляване (напоследък съвсем сполучливо), участва в една доста добра за него сделка, при която трябва да жертва едно, за да спечели друго, се налага да се раздели с питомеца си: щяхте ли да повярвате?
Отстраняването на Иван Гешев предизвика всякакви чувства - освен онова, с което години по-рано в серията протести срещу него човек би предположил, че краят му на главен прокурор ще бъде съпътстван - чувството на пълно удовлетворение.
Вероятността това лято нещата да стигнат до окървяване, дори без човек да е настроен параноично, растат. Два са занимателните случаи в последно време, при които рискът от насилие е както висок, така и стъпил на идиотска основа.
Безспорно е, че пред избирателя, зрителя, читателя стои не един, а мрежа от политически когнитивни дисонанси, които нарязват мозъка му на решетка, ако същият орган не е размекнат от току-що завършилите риалити формати.
Преди локумените пръсти на българските политически инфлуънсъри (разбирай, средните интелекти с висока производителност в социалните мрежи и с общ финансов интерес с някоя политическа сила) да обявят Мария Габриел за връх на еманципацията от Борисов, ще трябва да ги изпреварим.
В журналистиката има един много приятен момент - моментът на припомнянето. Той има две функции. Първата е благородна - когато някой престъпи собствените си тези и обещания, е в обществен интерес да се занимаем с това, което е говорил преди и да го сравним с това, което прави сега.
Трябва да се признае, че човек трябва да е сериозно лишен от чувство за хумор, за да не забележи невероятния комедиен потенциал, който "Продължаваме промяната" отключват покрай прословутия им национален съвет и изтеклия запис.
Ротационното управление на ПП-ДБ и ГЕРБ, разбирай - коалиция между уж най-големите антагонисти, терминологията е само прах в очите - ще бъде освен неуспешна и развлекателна.
В последните дни посветихме не един или два, не три или четири, а вече пет и шест коментарни текста, посветени на атентата, а сетне и отстраняването на Иван Гешев.
Лицето Иван Стоименов Гешев е идеално лице за създаване на политическо движение. Причини има, всичките хубави.
Първата, че спешно, предполагам, ще му затрябва имунитет на народен представител.
Трудно е да тушираме впечатлението, че фамозната днешна пресконференция на главния прокурор напомняше по стил на неща, които познаваме от мафиотските класики.
Мария Габриел обяви, че не е защитила докторантура. Въпреки че в един от клиповете, свързан с изгряващата ѝ кариера, когато е кандидат за евродепутат на ГЕРБ, тя уверено обявява, че е "доктор на политическите науки".
Любов Маринкова е докторант по астрономия и астрофизика, тя е и един от най-обещаващите млади учени в страната. Нейната работа може да се опише с един много прост въпрос, който има изключително сложен отговор - "Как се раждат звездите".
Александър Костов е един от най-креативните и успешни млади композитори у нас. Създава музика във всички жанрове - игрално и документално кино, късометражни филми, театър, анимации, компютърни игри и други.
Трябва да се признае, че човек трябва да е сериозно лишен от чувство за хумор, за да не забележи невероятния комедиен потенциал, който "Продължаваме промяната" отключват покрай прословутия им национален съвет и изтеклия запис.
Безспорно е, че пред избирателя, зрителя, читателя стои не един, а мрежа от политически когнитивни дисонанси, които нарязват мозъка му на решетка, ако същият орган не е размекнат от току-що завършилите риалити формати.
Мария Габриел обяви, че не е защитила докторантура. Въпреки че в един от клиповете, свързан с изгряващата ѝ кариера, когато е кандидат за евродепутат на ГЕРБ, тя уверено обявява, че е "доктор на политическите науки".
Вероятността това лято нещата да стигнат до окървяване, дори без човек да е настроен параноично, растат. Два са занимателните случаи в последно време, при които рискът от насилие е както висок, така и стъпил на идиотска основа.
В журналистиката има един много приятен момент - моментът на припомнянето. Той има две функции. Първата е благородна - когато някой престъпи собствените си тези и обещания, е в обществен интерес да се занимаем с това, което е говорил преди и да го сравним с това, което прави сега.
В последните дни посветихме не един или два, не три или четири, а вече пет и шест коментарни текста, посветени на атентата, а сетне и отстраняването на Иван Гешев.
От няколко седмици вече в ПП тече процес на една неимоверна изненада. Тя има конкретни измерения, но засега ще я наречем съвсем общо: изненадата, че ГЕРБ правят каквото си искат.
Трудно е да тушираме впечатлението, че фамозната днешна пресконференция на главния прокурор напомняше по стил на неща, които познаваме от мафиотските класики.
Лицето Иван Стоименов Гешев е идеално лице за създаване на политическо движение. Причини има, всичките хубави.
Първата, че спешно, предполагам, ще му затрябва имунитет на народен представител.
Преди локумените пръсти на българските политически инфлуънсъри (разбирай, средните интелекти с висока производителност в социалните мрежи и с общ финансов интерес с някоя политическа сила) да обявят Мария Габриел за връх на еманципацията от Борисов, ще трябва да ги изпреварим.
След като ПП-ДБ освободиха най-важната политическа ниша - на атаката срещу ГЕРБ и Борисов, неминуемо се случи и най-логичното: парламентарната подкрепа за тях спадна от около 24,% до 19 %, установи проучване на "Тренд".
Ротационното управление на ПП-ДБ и ГЕРБ, разбирай - коалиция между уж най-големите антагонисти, терминологията е само прах в очите - ще бъде освен неуспешна и развлекателна.
Ако преди време някой ви каже следното: че падането на Гешев ще дойде от Борисов, който не че го е разлюбил, тъй като му вършеше чудесна работа години наред, а понеже, борейки се за собственото си оцеляване (напоследък съвсем сполучливо), участва в една доста добра за него сделка, при която трябва да жертва едно, за да спечели друго, се налага да се раздели с питомеца си: щяхте ли да повярвате?
Макар че журналистите с т.нар "съдебен ресор" осветляват редовно работата на ВСС и всичко, което става там, да е публично, интересът към институцията по правило не е твърде висок.
Отстраняването на Иван Гешев предизвика всякакви чувства - освен онова, с което години по-рано в серията протести срещу него човек би предположил, че краят му на главен прокурор ще бъде съпътстван - чувството на пълно удовлетворение.
Правим всичко възможно на определени периоди да подновяваме политическия речник. Най-вече, когато едни клишета се сменят с други, едни опорки с нови подобни и прочие филологически явления.
Любов Маринкова е докторант по астрономия и астрофизика, тя е и един от най-обещаващите млади учени в страната. Нейната работа може да се опише с един много прост въпрос, който има изключително сложен отговор - "Как се раждат звездите".
Правим всичко възможно на определени периоди да подновяваме политическия речник. Най-вече, когато едни клишета се сменят с други, едни опорки с нови подобни и прочие филологически явления.
От няколко седмици вече в ПП тече процес на една неимоверна изненада. Тя има конкретни измерения, но засега ще я наречем съвсем общо: изненадата, че ГЕРБ правят каквото си искат.
След като ПП-ДБ освободиха най-важната политическа ниша - на атаката срещу ГЕРБ и Борисов, неминуемо се случи и най-логичното: парламентарната подкрепа за тях спадна от около 24,% до 19 %, установи проучване на "Тренд".
Макар че журналистите с т.нар "съдебен ресор" осветляват редовно работата на ВСС и всичко, което става там, да е публично, интересът към институцията по правило не е твърде висок.
Александър Костов е един от най-креативните и успешни млади композитори у нас. Създава музика във всички жанрове - игрално и документално кино, късометражни филми, театър, анимации, компютърни игри и други.
Ако преди време някой ви каже следното: че падането на Гешев ще дойде от Борисов, който не че го е разлюбил, тъй като му вършеше чудесна работа години наред, а понеже, борейки се за собственото си оцеляване (напоследък съвсем сполучливо), участва в една доста добра за него сделка, при която трябва да жертва едно, за да спечели друго, се налага да се раздели с питомеца си: щяхте ли да повярвате?
Отстраняването на Иван Гешев предизвика всякакви чувства - освен онова, с което години по-рано в серията протести срещу него човек би предположил, че краят му на главен прокурор ще бъде съпътстван - чувството на пълно удовлетворение.
Вероятността това лято нещата да стигнат до окървяване, дори без човек да е настроен параноично, растат. Два са занимателните случаи в последно време, при които рискът от насилие е както висок, така и стъпил на идиотска основа.
Безспорно е, че пред избирателя, зрителя, читателя стои не един, а мрежа от политически когнитивни дисонанси, които нарязват мозъка му на решетка, ако същият орган не е размекнат от току-що завършилите риалити формати.
Преди локумените пръсти на българските политически инфлуънсъри (разбирай, средните интелекти с висока производителност в социалните мрежи и с общ финансов интерес с някоя политическа сила) да обявят Мария Габриел за връх на еманципацията от Борисов, ще трябва да ги изпреварим.
В журналистиката има един много приятен момент - моментът на припомнянето. Той има две функции. Първата е благородна - когато някой престъпи собствените си тези и обещания, е в обществен интерес да се занимаем с това, което е говорил преди и да го сравним с това, което прави сега.
Преминаването от старо нормално към ново нормално се оказва нещо стъписващо лесно, нещо направо елементарно в политическия свят.
Трябва да се признае, че човек трябва да е сериозно лишен от чувство за хумор, за да не забележи невероятния комедиен потенциал, който "Продължаваме промяната" отключват покрай прословутия им национален съвет и изтеклия запис.
Нека ротираме няколко въпроса по които да разберем кой си. Би казал, че подобна процедура е излишна, с което не можем да не се съгласим.
Ротационното управление на ПП-ДБ и ГЕРБ, разбирай - коалиция между уж най-големите антагонисти, терминологията е само прах в очите - ще бъде освен неуспешна и развлекателна.
В последните дни посветихме не един или два, не три или четири, а вече пет и шест коментарни текста, посветени на атентата, а сетне и отстраняването на Иван Гешев.
Лицето Иван Стоименов Гешев е идеално лице за създаване на политическо движение. Причини има, всичките хубави. Първата, че спешно, предполагам, ще му затрябва имунитет на народен представител.
Трудно е да тушираме впечатлението, че фамозната днешна пресконференция на главния прокурор напомняше по стил на неща, които познаваме от мафиотските класики.
Мария Габриел обяви, че не е защитила докторантура. Въпреки че в един от клиповете, свързан с изгряващата ѝ кариера, когато е кандидат за евродепутат на ГЕРБ, тя уверено обявява, че е "доктор на политическите науки".
