Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
Сглобката
20:00
Никой не знае кой се е занимавал този път с логистиката. Но и вече никой не иска.
20:30
Кирил Петков държи приемствена реч, която Лена Бориславова диктува в слушалката.
Струва ви се, че държавата е изпаднала в патова ситуация. Че няма достатъчно смазка за сглобката, че опозицията е популистки-безпомощна, а президентът го бива все по-малко.
Признавам си, че една кошмарна картина все по-често ми минава през ума. Тя може да свърже едни десет години разлика по удивителен начин и от неприятно видение да се материализира с всички зловещи последствия.
Ето какво: Имам чувството, че съвсем скоро ще чуя презимето на Пеевски от парламентарната трибуна.
Единствено и само Йорданка Фандъкова, както някой бе написал в социалните мрежи, се е събудила в първата тежко наваляла зимна сутрин с въздишка на облекчение.
В добро настроение, широка усмивка и чувство за хумор - така премина едно последно интервю на Плевнелиев. Ще му обърнем внимание не защото бе съобщено нещо важно и значително, а понеже сме ценители на самия жанр "Плевнелиев гостува".
Каквото и да говорим, нашето гражданско недоволство, което в момента изживява голямото си "постижение" - възходът на Пеевски, за когото Ицо Хазарта обобщи безпомощността на всички по плачевен начин ("Пеевски?
Загубите, инкасирани от "сглобката" - дума, от която лъха на много лош умствен капацитет и допринася, тъй да се каже, фонетично, за чувството за неестественост и лека гнус, която силно витае около нея - бяха загуби, които главно се инкасират от ПП-ДБ.
Българската политика прави това, което може - продължава промяната. След като продължихме промяната от 2013-та година, когато трябваше да висим сто дни и отгоре по площадите, за да разкараме Пеевски, през 2023-та промяната вече взе да бие на очи.
Да се изведат заключения от изборите, които да не са пристрастни до немай къде - понеже и журналистиката ни се фанатизира като всичко останало - е не много лесно.
Войната на Израел след терористичния атентат на "Хамас" навлиза във фази, в които се вниква не много лесно. И въпреки, че от Actualno.com ви информираме за всички най-нови събития там, (може да ги следите тук), остава един ключов въпрос, а именно: какво да мислим за тази война?
Някой правилно ще каже: не е ли по-важно да се информираме постепенно и едва, когато научим всичко, да формираме мнение?
Когато сред много глупости в гимназиалните времена някой е съобщил уверено, че "трябва да бъдем гъвкави", е имал предвид нещо, което все още не ми е ясно.
Може би ще трябва да създадем специална рубрика, която да следи всекидневните изяви на Пеевски, официалният говорител на сегашното правителство, кабинет, който сглоби най-презряната фигура от протеста на 2013-та с най-презряната от този на 2020-та (ще го изтъкваме максимално често), описвайки това като "компромис".
Дори да използвате медиите безсъзнателно и да ги възприемате като "нещо от нета", няма как да сте попаднали на сайта "Дигитални истории", без да забележите известни разлики. Там сте се натъкнали на отличителни характеристики, които в наши дни са скандални и немислими: увлекателен стил, дълги статии, дълбоко разработени теми, идеи с продължение, чувство за хумор.
В добро настроение, широка усмивка и чувство за хумор - така премина едно последно интервю на Плевнелиев. Ще му обърнем внимание не защото бе съобщено нещо важно и значително, а понеже сме ценители на самия жанр "Плевнелиев гостува".
Единствено и само Йорданка Фандъкова, както някой бе написал в социалните мрежи, се е събудила в първата тежко наваляла зимна сутрин с въздишка на облекчение.
Признавам си, че една кошмарна картина все по-често ми минава през ума. Тя може да свърже едни десет години разлика по удивителен начин и от неприятно видение да се материализира с всички зловещи последствия.
Ето какво: Имам чувството, че съвсем скоро ще чуя презимето на Пеевски от парламентарната трибуна.
Струва ви се, че държавата е изпаднала в патова ситуация. Че няма достатъчно смазка за сглобката, че опозицията е популистки-безпомощна, а президентът го бива все по-малко.
Сглобката
20:00
Никой не знае кой се е занимавал този път с логистиката. Но и вече никой не иска.
20:30
Кирил Петков държи приемствена реч, която Лена Бориславова диктува в слушалката.
Войната на Израел след терористичния атентат на "Хамас" навлиза във фази, в които се вниква не много лесно. И въпреки, че от Actualno.com ви информираме за всички най-нови събития там, (може да ги следите тук), остава един ключов въпрос, а именно: какво да мислим за тази война?
Някой правилно ще каже: не е ли по-важно да се информираме постепенно и едва, когато научим всичко, да формираме мнение?
Каквото и да говорим, нашето гражданско недоволство, което в момента изживява голямото си "постижение" - възходът на Пеевски, за когото Ицо Хазарта обобщи безпомощността на всички по плачевен начин ("Пеевски?
Загубите, инкасирани от "сглобката" - дума, от която лъха на много лош умствен капацитет и допринася, тъй да се каже, фонетично, за чувството за неестественост и лека гнус, която силно витае около нея - бяха загуби, които главно се инкасират от ПП-ДБ.
Дори да използвате медиите безсъзнателно и да ги възприемате като "нещо от нета", няма как да сте попаднали на сайта "Дигитални истории", без да забележите известни разлики. Там сте се натъкнали на отличителни характеристики, които в наши дни са скандални и немислими: увлекателен стил, дълги статии, дълбоко разработени теми, идеи с продължение, чувство за хумор.
Може би ще трябва да създадем специална рубрика, която да следи всекидневните изяви на Пеевски, официалният говорител на сегашното правителство, кабинет, който сглоби най-презряната фигура от протеста на 2013-та с най-презряната от този на 2020-та (ще го изтъкваме максимално често), описвайки това като "компромис".
Да се изведат заключения от изборите, които да не са пристрастни до немай къде - понеже и журналистиката ни се фанатизира като всичко останало - е не много лесно.
Българската политика прави това, което може - продължава промяната. След като продължихме промяната от 2013-та година, когато трябваше да висим сто дни и отгоре по площадите, за да разкараме Пеевски, през 2023-та промяната вече взе да бие на очи.
Когато сред много глупости в гимназиалните времена някой е съобщил уверено, че "трябва да бъдем гъвкави", е имал предвид нещо, което все още не ми е ясно.
Сглобката 20:00 Никой не знае кой се е занимавал този път с логистиката. Но и вече никой не иска. 20:30 Кирил Петков държи приемствена реч, която Лена Бориславова диктува в слушалката.
Преди няколко години резултатите на учениците ни от PISA се движеха около 40% функционално неграмотни. Със сигурност потискащ резултат.
Струва ви се, че държавата е изпаднала в патова ситуация. Че няма достатъчно смазка за сглобката, че опозицията е популистки-безпомощна, а президентът го бива все по-малко.
Нашият премиер Николай Денков попада във все по-абсурдна ситуация. Днес той имаше честта да "получи" отворено писмо от Делян Пеевски.
Признавам си, че една кошмарна картина все по-често ми минава през ума. Тя може да свърже едни десет години разлика по удивителен начин и от неприятно видение да се материализира с всички зловещи последствия. Ето какво: Имам чувството, че съвсем скоро ще чуя презимето на Пеевски от парламентарната трибуна.
Единствено и само Йорданка Фандъкова, както някой бе написал в социалните мрежи, се е събудила в първата тежко наваляла зимна сутрин с въздишка на облекчение.
В добро настроение, широка усмивка и чувство за хумор - така премина едно последно интервю на Плевнелиев. Ще му обърнем внимание не защото бе съобщено нещо важно и значително, а понеже сме ценители на самия жанр "Плевнелиев гостува".
Каквото и да говорим, нашето гражданско недоволство, което в момента изживява голямото си "постижение" - възходът на Пеевски, за когото Ицо Хазарта обобщи безпомощността на всички по плачевен начин ("Пеевски?
Загубите, инкасирани от "сглобката" - дума, от която лъха на много лош умствен капацитет и допринася, тъй да се каже, фонетично, за чувството за неестественост и лека гнус, която силно витае около нея - бяха загуби, които главно се инкасират от ПП-ДБ.
Българската политика прави това, което може - продължава промяната. След като продължихме промяната от 2013-та година, когато трябваше да висим сто дни и отгоре по площадите, за да разкараме Пеевски, през 2023-та промяната вече взе да бие на очи.
Човек трябва да следи изборите от съвсем скоро, за да мисли, че всичко, което се случва около последните, е норма и вечно си е било така.
Да се изведат заключения от изборите, които да не са пристрастни до немай къде - понеже и журналистиката ни се фанатизира като всичко останало - е не много лесно.
Мнозина отдават слабото представяне на Антон Хекимян на причина, която бе очевидна от самото обявяването на кандидатурата.
Когато човек прояви самоинициатива и реши да промени из основи начина си на поведение, трябва да бъде окуражен и да му се дадат нови и смели идеи.
Понякога заглавието може директно да отразява необработеното чувство на авторa, а след това да се прибавят и поясненията.
Войната на Израел след терористичния атентат на "Хамас" навлиза във фази, в които се вниква не много лесно. И въпреки, че от Actualno.com ви информираме за всички най-нови събития там, (може да ги следите тук), остава един ключов въпрос, а именно: какво да мислим за тази война? Някой правилно ще каже: не е ли по-важно да се информираме постепенно и едва, когато научим всичко, да формираме мнение?
Когато сред много глупости в гимназиалните времена някой е съобщил уверено, че "трябва да бъдем гъвкави", е имал предвид нещо, което все още не ми е ясно.
Може би ще трябва да създадем специална рубрика, която да следи всекидневните изяви на Пеевски, официалният говорител на сегашното правителство, кабинет, който сглоби най-презряната фигура от протеста на 2013-та с най-презряната от този на 2020-та (ще го изтъкваме максимално често), описвайки това като "компромис".
Дори да използвате медиите безсъзнателно и да ги възприемате като "нещо от нета", няма как да сте попаднали на сайта "Дигитални истории", без да забележите известни разлики. Там сте се натъкнали на отличителни характеристики, които в наши дни са скандални и немислими: увлекателен стил, дълги статии, дълбоко разработени теми, идеи с продължение, чувство за хумор.
Предстоят кметски избори в не много големия град, в който живеете, а вие сте съвършено наясно колко плачевни са кандидатите.
