Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
Докато реалността не ги е сбъднала, да направим кратки прогнози за политическата 2025-та. А именно:
Края на януари: Обратно към нормалността
След няколко последни напъна парламентът се разпуска и поема вълнуващ курс към нови парламентарни избори.
Ако човек следи отблизо т.нар. Big Tech - корпоративните бехемоти на Силициевата долина, едва ли би ахнал от изненада след решението на Марк Зукърбърг.
В последния ден на годината свършва не само нейното време, но и нашето накъсява. Защото часовете за финална равносметка се застъпват с тези на трескави приготовления; прекалиш ли с едното, може да изостанеш с другото.
В началото на декември от Оксфорд съобщиха, че думата на годината е brainrot. Може да се преведе като "мозъчно гниене" или, да кажем, "мозъчен упадък".
Установено е, че при такъв богат каталог от фрапантни изказвания Борисов няма как да засенчи самия себе си - сиреч, от 15-те години присъствие във властта да се определи коя негова фраза води по точки.
Не съм човек, който се прехласва по "дума на годината", "събитие на годината", "най-търсено в гугъл на годината" и после тържествено да съобщавам на другите, че знаят ли те, ето значи какво било.
Вълнуващо е, когато в следствие на трошенето, грабежите и побоя по моловете, изпълнявани от тийнейджъри с качулки, изпълняващият функциите главен прокурор Сарафов разпорежда ефектно на прокуратурите в цялата страна да искат „незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на проявено насилие, извършени по хулигански или дискриминационни подбуди на обществени места“.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
Вълнуващо е, когато в следствие на трошенето, грабежите и побоя по моловете, изпълнявани от тийнейджъри с качулки, изпълняващият функциите главен прокурор Сарафов разпорежда ефектно на прокуратурите в цялата страна да искат „незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на проявено насилие, извършени по хулигански или дискриминационни подбуди на обществени места“.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Не съм човек, който се прехласва по "дума на годината", "събитие на годината", "най-търсено в гугъл на годината" и после тържествено да съобщавам на другите, че знаят ли те, ето значи какво било.
Установено е, че при такъв богат каталог от фрапантни изказвания Борисов няма как да засенчи самия себе си - сиреч, от 15-те години присъствие във властта да се определи коя негова фраза води по точки.
Ако човек следи отблизо т.нар. Big Tech - корпоративните бехемоти на Силициевата долина, едва ли би ахнал от изненада след решението на Марк Зукърбърг.
В началото на декември от Оксфорд съобщиха, че думата на годината е brainrot. Може да се преведе като "мозъчно гниене" или, да кажем, "мозъчен упадък".
Докато реалността не ги е сбъднала, да направим кратки прогнози за политическата 2025-та. А именно:
Края на януари: Обратно към нормалността
След няколко последни напъна парламентът се разпуска и поема вълнуващ курс към нови парламентарни избори.
В последния ден на годината свършва не само нейното време, но и нашето накъсява. Защото часовете за финална равносметка се застъпват с тези на трескави приготовления; прекалиш ли с едното, може да изостанеш с другото.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Докато реалността не ги е сбъднала, да направим кратки прогнози за политическата 2025-та. А именно: Края на януари: Обратно към нормалността След няколко последни напъна парламентът се разпуска и поема вълнуващ курс към нови парламентарни избори.
Ако човек следи отблизо т.нар. Big Tech - корпоративните бехемоти на Силициевата долина, едва ли би ахнал от изненада след решението на Марк Зукърбърг.
В последния ден на годината свършва не само нейното време, но и нашето накъсява. Защото часовете за финална равносметка се застъпват с тези на трескави приготовления; прекалиш ли с едното, може да изостанеш с другото.
В началото на декември от Оксфорд съобщиха, че думата на годината е brainrot. Може да се преведе като "мозъчно гниене" или, да кажем, "мозъчен упадък".
Установено е, че при такъв богат каталог от фрапантни изказвания Борисов няма как да засенчи самия себе си - сиреч, от 15-те години присъствие във властта да се определи коя негова фраза води по точки.
"Предлагам Делян Славчев Пеевски за председател на ДАНС". Това знаменито изказване на Орешарски е незабравимо и прекрасно.
Не съм човек, който се прехласва по "дума на годината", "събитие на годината", "най-търсено в гугъл на годината" и после тържествено да съобщавам на другите, че знаят ли те, ето значи какво било.
Вълнуващо е, когато в следствие на трошенето, грабежите и побоя по моловете, изпълнявани от тийнейджъри с качулки, изпълняващият функциите главен прокурор Сарафов разпорежда ефектно на прокуратурите в цялата страна да искат „незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на проявено насилие, извършени по хулигански или дискриминационни подбуди на обществени места“.
Би било обществено полезно да се въведе специален медиен жанр. Интервюта с хора, които имат допирателна линия с политиката и по определена причина спират, прекъсват.
През 90-те години, а и след това, представата за корупция на висши чиновници, мъртвата хватка на трима-четирима олигарси и установяването на тотален контрол върху ключовите институции предполагаше и някакъв катаклизъм.
Служебното правителство на Делян Пеевски даде на Делян Пеевски сградата на НДСВ, където се помещаваха НАП и Агенцията за инвестиции.
Не съществува по-злощастна предпоставка за изпадане в умопомрачение от кадрите на Пеевски, превзел площада пред Министерски съвет, от това да си бил на същия площад 11 години по-рано, за да го спреш.
Признаването на грешки е любим и любопитен политически жанр. От една страна - рядкост, но за компенсация - със закъснение.
1. Топло-семейни чувства и учреждения Резултатите от изборите вече се обсъждат от второто място надолу. За първото интрига липсва.
Да се изключиш от всичко и да се наспиш безцеремонно е финален акорд на деня, жадуван все по-често като най-блажено щастие.
В едно от последните си интервюта Кирил Маричков разказва за песента "Среща" и накрая заключава с обикновен тон, че е вечна.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
