Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем.
Фразата "санитарен кордон" придоби особена популярност в последните месеци. Тя послужи, за да обозначи начина, по който по-либералните формации в Европейския парламент решиха да изолират засилващите влиянието си крайнодесни партии там.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
От политолога Марая Цветкова се появи една подходяща дума - кибик, приложена към базовото и малко жалко състояние, с което може да се следят акциите на Пеевски.
Когато човек е основно досаден, той може да промени само начина, по който да бъде досаден. Това мото го извеждаме директно от Евгени Минчев и го закачаме на ревера му, като един събирателен пример за същото.
Класическият похват да се гласува популистки закон при закриването на всяко поредно Народно събрание, за да може провалените няколко месеца в парламента да завършат с фанфари за успех, се осъществи.
В тукашната "Игра на тронове", която навлезе в един много силен откъм интриги и неочаквани събития сезон, на върха на всички зрелища стои сблъсък, който никой не би се сетил да прогнозира - между Пеевски и Доган.
46 секунди бяха достатъчни за италианката Анджела Карини да прекрати двубоя в Париж срещу алжирката Имане Хелиф. И на колене, със сълзи на очи и отчаяние, което познават само най-отдадените атлети, претърпяли загуба, за която се подозира, че може да се дължи на някаква несправедливост, сложи край на състезанието.
Както може би сте забелязали, откриването на Олимпиадата вече няма пряко отношение към Олимпиадата. Дето вика един тих, разумен човек, насред касапницата от мнения в социалните мрежи - абе само да ви напомня, че днес ще играят Джокович и Надал.
В тукашната "Игра на тронове", която навлезе в един много силен откъм интриги и неочаквани събития сезон, на върха на всички зрелища стои сблъсък, който никой не би се сетил да прогнозира - между Пеевски и Доган.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
От политолога Марая Цветкова се появи една подходяща дума - кибик, приложена към базовото и малко жалко състояние, с което може да се следят акциите на Пеевски.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
46 секунди бяха достатъчни за италианката Анджела Карини да прекрати двубоя в Париж срещу алжирката Имане Хелиф. И на колене, със сълзи на очи и отчаяние, което познават само най-отдадените атлети, претърпяли загуба, за която се подозира, че може да се дължи на някаква несправедливост, сложи край на състезанието.
Когато човек е основно досаден, той може да промени само начина, по който да бъде досаден. Това мото го извеждаме директно от Евгени Минчев и го закачаме на ревера му, като един събирателен пример за същото.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Фразата "санитарен кордон" придоби особена популярност в последните месеци. Тя послужи, за да обозначи начина, по който по-либералните формации в Европейския парламент решиха да изолират засилващите влиянието си крайнодесни партии там.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Класическият похват да се гласува популистки закон при закриването на всяко поредно Народно събрание, за да може провалените няколко месеца в парламента да завършат с фанфари за успех, се осъществи.
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност.
Както може би сте забелязали, откриването на Олимпиадата вече няма пряко отношение към Олимпиадата. Дето вика един тих, разумен човек, насред касапницата от мнения в социалните мрежи - абе само да ви напомня, че днес ще играят Джокович и Надал.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем.
В медиите се счита почти за непрофесионално да се припомнят стари събития. Предполагам, защото е възприето, че главата на читателя/зрителя изпарява моментално всичко, което научи.
Няколко натрапчиви картини започват да преследват съзнанието ни. Първо човек попада на кадрите, които показват Доган на протест пред Министерски съвет.
Гладко изтъркан е лафът за новия бардак, който не се правел със стари обитателки, нали. Обаче ненадейното завземане на Пеевски на ДПС и титулуването му като Ново начало ни предизвиква да си представим и други масови нови начали и любопитни рестарти на партийни субекти.
Не смятам кенсъл културата за кой знае колко полезно, а въобще и справедливо явление. Особено в държава, в която най-канселираният човек (и като вътрешни протести, и с международна санкция) - Делян Пеевски - е същевременно най-силният в нея.
Как се изкривява политическият и граждански гръбнак? Съвпадение с ортопедичните заболявания има - ами, бавно. Стъпка след стъпка масово се възприемат явления, които доскоро са изглеждали скандални, те на свой ред се превръщат в ново нормално и върху неговата болнава основа изникват нови още по-скандални: за да заздравят абсурда съвсем.
Фразата "санитарен кордон" придоби особена популярност в последните месеци. Тя послужи, за да обозначи начина, по който по-либералните формации в Европейския парламент решиха да изолират засилващите влиянието си крайнодесни партии там.
Хедонизмът е не само житейска нагласа, предразположеност към извличането на щастие във всеки момент. Но и умение, което може да се развива.
Не е било веднъж или два пъти, когато с голяма загриженост някой - политолог, политик, журналист или друг - говори за една прословута заслуга на Доган - запазването на "етническия мир".
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност.
Проучване от преди няколко дни не ни съобщи нищо ново, а само задълбочи познат провал. Изследването е на "Евростат" и е установило, че 2/3 от българите над 16 години не са прочели нито една книга през изминалата година.
Очарователна и алтруистична постъпка - куриозното бутане на влака Пловдив-Димитровград, не бива да остава като изолирано явление.
Поставянето на диагноза на Пеевски не е много сложна задача, защото, както вече мнозина подозират, става дума за изявена характеропатия.
От политолога Марая Цветкова се появи една подходяща дума - кибик, приложена към базовото и малко жалко състояние, с което може да се следят акциите на Пеевски.
Когато човек е основно досаден, той може да промени само начина, по който да бъде досаден. Това мото го извеждаме директно от Евгени Минчев и го закачаме на ревера му, като един събирателен пример за същото.
За едната поука от Олимпиадата вече писахме. Но не можем да останем само при медалите, рекордите и спортната приказка.
Класическият похват да се гласува популистки закон при закриването на всяко поредно Народно събрание, за да може провалените няколко месеца в парламента да завършат с фанфари за успех, се осъществи.
В тукашната "Игра на тронове", която навлезе в един много силен откъм интриги и неочаквани събития сезон, на върха на всички зрелища стои сблъсък, който никой не би се сетил да прогнозира - между Пеевски и Доган.
46 секунди бяха достатъчни за италианката Анджела Карини да прекрати двубоя в Париж срещу алжирката Имане Хелиф. И на колене, със сълзи на очи и отчаяние, което познават само най-отдадените атлети, претърпяли загуба, за която се подозира, че може да се дължи на някаква несправедливост, сложи край на състезанието.
Както може би сте забелязали, откриването на Олимпиадата вече няма пряко отношение към Олимпиадата. Дето вика един тих, разумен човек, насред касапницата от мнения в социалните мрежи - абе само да ви напомня, че днес ще играят Джокович и Надал.
Не бива, не трябва революционните настроения, които избухнаха по повод церемонията при откриването на Олимпиадата, да остават неудовлетворени.
