Ще има ли нови данъци и по-малко пари от еврофондовете за страни като България?

Миналата седмица председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложи бюджет, който предвижда намаление на част от досегашните разходи. Ограничаването на средствата е свързано с оттеглянето на Великобритания, заради което се отчита недостиг от 75 милиарда евро за следващите седем години. Шарл Мишел предложи той да бъде преодолян с въвеждането на нови данъци за европейските граждани. Предвижда се още увеличение на разходите за цифровизация, сигурност и отбрана, за опазване на границите и за европейските чиновници. Планира се ограничаване на средствата за сближаване и за земеделие, особено за развитието на селата и за преките плащания за стопаните, както и на предприсъединителните фондове. Орязани се очаква да бъдат и средствата по кохезионните фондове с над 20 милиарда евро. Страните нетни получатели на средства предлагат те да останат в следващия бюджет на равнището, на което са сега.

Австрия заплаши с вето по въпроса с размера на вноските в бюджета на ЕС

Австрийският канцлер Себастиан Курц заплаши с вето, ако Европейската комисия не се откаже от предложението държавите-членки да внасят в...

Прочети повече

Европейската комисия определи предложението като "добра отправна точка", но според Европейския парламент то е "незадоволително", "разочароващо" и "неприемливо", посочва БНР.

Досега вноската в бюджета на ЕС беше 1% от БВП на ЕС. С Brexit обаче се отваря дупка от 10 млрд. евро годишно. Затова ЕК иска вноската да бъде увеличена на 1,1%, но ЕП иска повече - 1,3%, докато предложението на Шарл Мишел е за 1,074%, обобщава БНТ.

"Групата на пестеливите четири", в която влизат Австрия, Нидерландия и Дания и Швеция, е твърдо против увеличаване на вноската. Въпросните страни искат по-голяма оптимизация на харченето на средства. Срещу тях са държавите от Южна и Източна Европа, сред които и България, наричани "приятели на кохезията". Те не са съгласни средствата, които получават от еврофондовете, да бъдат намалени.

Освен конфликт между държавите, има и неразбирателство между институциите как да бъдат разпределени парите по пера - т.е каква част да отива за кохезия, земеделие или проекти като "Еразъм" например.

България стана част от по-малките в ЕС, които искат икономическото изравняване да продължи

Да се запази нивото на финансиране на Кохезионната политика до размерите от Многогодишната финансова рамка (МФР) 2014-2020 г. в реално ...

Прочети повече

Няма единство и по въпроса какви да бъдат източниците на финансиране на многогодишната финансова рамка. Досега 80% от приходните идваха от вноските на държавите, а 20% - от мита върху вноски стоки и глоби срещу компании, които нарушават европейските закони. Точно затова Шарл Мишел и ЕП говорят за въвеждане на нови, общоевропейски данъци.