X
 
 

България стана част от по-малките в ЕС, които искат икономическото изравняване да продължи

1741 1
България стана част от по-малките в ЕС, които искат икономическото изравняване да продължи
Снимка: Правителствена пресслужба
Да се запази нивото на финансиране на Кохезионната политика до размерите от Многогодишната финансова рамка (МФР) 2014-2020 г. в реално изражение. Това иска премиерът Бойко Борисов, който се подписа под Декларацията от Прага. Подписи под документа сложиха общо 17 страни – България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Португалия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Испания.

Според подписалите, значителните съкращения в бюджета на ЕС, включени в предложението за Многогодишната финансова рамка (МФР) 2021-2027 г., крият риск да се попречи на изпълнението на важните за ЕС цели. "Призоваваме всички лидери и институции на ЕС да се стремят към приключване на преговорите и към постигане на съгласие по един честен и балансиран компромис по МФР за периода 2021-2027 година", се заключава в Декларацията от Прага. А инициаторът – Полша, настоява да има пълно равенство при плащането на директна помощ за единица площ и обективни критерии за това.

Въпреки задаващия се Brexit, България ще получи повече пари за сближаване

Въпреки очакваното излизане на Великобритания от Европейския съюз от догодина,с което ЕС се лишава от нейната годишна вноска, България ...

"За кохезионната политика е важно да се гарантира не само достатъчно финансиране, но и справедливо разпределение на средствата, така че да се преодолеят неравенствата между различните региони и изостаналостта", каза Борисов. По думите му е необходим специфичен фокус към развитието на най-бедните, изоставащи европейски региони. "Такива региони, с БВП под 50% от средното за ЕС, има не само в България и считам, че е от общ интерес те да бъдат подкрепени", изтъкна премиерът пред останалите лидери в Прага. Борисов допълни, че правилата както за Кохезионната, така и за Общата селскостопанска политика трябва да не водят до допълнителни административни и финансови тежести за националните бюджети, което крие риск за изпълнението на програмите и за инвестициите, особено в по-слабо развитите региони.

Припомняме, че след 2020 година би трябвало България да не се възползва в такава степен от кохезионните фондове, защото съгласно присъединителния ни договор планът на развитие предполагаше България да е догонила средното европейско ниво на развитие.

Преди година и половина вицепремиерът Томислав Дончев коментира темата пред Actualno.com, когато се получи неяснота какво всъщност предлага ЕК като средства за кохезионна политика. Какво каза тогава Дончев – припомнете си в този материал!. Малко по-късно Дончев уверено заяви, че България няма да загуби от намаляване на еврофондове за периода 2021 – 2027 година.

Actualno.com

Етикети: