Владо Пенев: Всичко може да се постигне, ако поискаш

Какво си обеща за новата година?

Обещах си да си почивам повече и да имам много повече свободно време, в което да мога да чета, да гледам филми, да се разхождам, да не правя нищо. И се оказа точно обратното. Още с настъпването на новата година поех нови ангажименти, имах и стари и така ще бъде през цялата година, за съжаление. Но какво да направим? Не се оплаквам, това е част от професията ми и аз се чувствам стабилен и в кондиция, точно защото имам работа. Най-вероятно, ако нямах работа, щях да се потискам доста повече – но така или иначе не си изпълних обещанието да си почивам. 

Колко най-много текста за пиеси е трябвало да помниш едновременно?

Оо, имаше сезон... деветдесетте години някъде, имах 18 пиеси с гигантски текстове, а не просто с малки роли да кажа по пет думи и половина. Огромни текстове. Осемнайсет! Не знам, беше много трудно. Но тогава – млада памет и помниш много.

Това сигурно избива нанякъде, какви са "страничните ефекти"? Говориш несвързано в личния живот? Бълнуваш? Или?

О, да! Значи ефектът от тия много текстове, които трябва да науча, рефлектира върху това, че аз много трудно помня имена на хора. Ужасно трудно! Понякога знам, че познавам човека, знам даже откъде го познавам – и не мога да му кажа името никога. А може и да сме много близки. Просто изтрива ми се от паметта името на човека, ако не го срещам всеки ден и не е пред мене. А вече и физиономията му забравям, ако не се срещаме дълго време. Съжалявам. Но вече искрено си казвам, когато видя някой и гледам глупаво, казвам „Съжалявам. Аз не си спомням, не е ваша вината. Припомнете ми откъде се познаваме.“.

Ако трябва да избираш никога повече да не се занимаваш с едно от трите: кино, театър, телевизия, от кое ще се откажеш?

О, не! Няма да се откажа от нито едно. Не може. Или от трите заедно. Това са три съвсем различни проявления на тази професия, която не е професия за мен, това е удоволствие и аз не бих искал да се лишавам от нито едно от тия неща.

Кое би ти подхождало повече в един паралелен свят - директор на болница или висш полицай?

Ми, нито едното, нито другото. Аз не мога да имам друг живот. Моят живот е на актьор и моят живот е да сменям персонажите и да сменям животите, а не да живея един постоянно. Ако въобще съществуваше такава опция – аз кандидатствах и ако ме бяха приели, щях да стана археолог. Това беше моята мечта. Алтернативата на актьорството.

Снимка: Радослав Делийчев за @kristal.thebrand

Къде си държиш всички награди от театъра?

Държа си ги вкъщи, в едно пространство, едно като поличка, като рафт. Те се събраха наистина много. Може би е характерно това, че зад тях има огледало и изглеждат, че са двойно повече (смее се).

Гледаш ли си ги понякога, когато си в някаква "дупка", за да се почувстваш по-добре?

Наградите са хубаво нещо, разбира се, това е оценка за труда ти. И е хубаво, когато ги получаваш. Аз съм много горд с моите награди и не само тези, които са за театър или за кино. А и с тези, които са за това, че аз съм човек, който се опитва да бъде полезен на обществото по най-различни начини – участвам в благотворителни инициативи, имам всякакви ордени, медали, включително съм почетен гражданин на София, имам орден „Св. св. Кирил и Методий“ - огърлие, което е най-високата му степен. Така че това са неща, които са обществено признание за значимостта ти, за труда ти, но по никакъв начин те не ме спасяват от лошо настроение или там някаква дупка, в която изпадам. Когато изпадам в дупка, обикновено, за да изляза от нея, не си галя наградите (смее се), а се опитвам да работя. С работа и с труд се преодоляват тези неща според мен.

Има ли роля, която би отказал?

Да, аз съм отказвал много, когато физически нямам време, не мога да смогна. Но има и някои неща, с които не се свързвам по никакъв начин. Които са морално извън моите представи, не са част от работата ми, не бих желал да ги направя и не ги правя.

Още от разговора с Владо Пенев ПРОЧЕТЕТЕ ТУК.