Един норвежец за това защо всъщност Норвегия не е най-щастливата страна в света

Норвегия беше обявена за най-щастливата страна в последната годишна класация на най-щастливите нации. Норвежкият стенд-ъп комик Даниел Симонсен обаче вижда норвежкото щастие по друг начин.

Винаги е странно да живееш в държава, която се определя като една от най-добрите. Бих казал, че като цяло Скандинавският полуостров е чудесно място за живот. Почти всички скандинавски страни достигнаха до топ 3 в класацията на най-щастливите нации за тази година. Шведите бяха изключение. Те не са достатъчно щастливи и се класираха чак на 9-о място. Но те действително имат потенциал за титлата, така че очакваме съседите ни да се представят по-добре следващия път.

За мен причината Норвегия да е тазгодишният победител несъмнено е стандартът на живот. Повечето хора печелят прилични пари и живеят в топли, комфортни къщи с Netflix и HBO. Нарвежците са добри в това да им е уютно - купуваме си бомбони и се увиваме в меки одеала докато гледаме любимото си телевизионно предаване или четем книга. Не е някакво особено трансформиращо преживяване, но тези малки моменти играят своята роля. Обичаме да ни е уютно и да прекарваме много време, просто лежейки на дивана.

Всичко е и много здравословно - храната е органична, водата е чиста, дори въздухът е невероятен. През целия ден дишаме чист кислород, идващ от красивите ни планини, който ни прави 10 години по-млади.

Но дълбоко се съмнявам, че ние сме най-щастливите хора на планетата. На мен гърците, американците и латиноамериканците винаги са ми правили впечатление като по-щастливи. Изглеждат ми по-свободни, по-отворени и по-способни да бъдат себе си. Някак са по-живи. Норвежците често са леко нервни и се чувстват неловко в социално отношение. Изглеждат малко подтиснати. Някои казват, че социалната тревожност може да се дължи на времето и в това има логика - студено е, вали много, така че ние всъщност имаме само няколко месеца, в които често да излизаме навън сред хората. През останалата част от годината стоим на закрито, вкъщи, като мечки, спящи зимен сън. И когато изведнъж дойде пролетта и трябва да излезем и да говорим с хората, това може да е болезнено трудно. Нямаме същите социални умения като например гърците, на които им е приятно да се гледат в очите докато пеят любовни песни. Или като кубинците, чиято идея за забавление е да танцуваш трезвен.

Подтиснатата част у нас идва от социалния механизъм, който наричаме "Закон на Янте". Той, най-общо, гласи, че не трябва да вярваш, че си нещо специално и да не си прекалено доволен от това, което си. Изключение от правилото има само, когато си пиян - тогава ти е позволено да се отпуснеш и затова толкова много хора се отрязват юнашки през уикендите.

Ето защо норвежците са толкова забавни, когато излязат да пият - защото цялата тази стаена енергия излиза наяве. Същият човечец, който преминава срамежливо и незабележимо по улицата, бързайки за работа, в събота танцува сам в средата на голяма тълпа. И прави невероятно шоу.

Ако трябва да съм честен, не съм сигурен, че някой е истински щастлив. Хората ме питат дали мисля, че датчаните са ядосани, че тази година ние сме първи. Според мен обаче те се чувстват облекчени. Сигурно е уморително винаги да трябва да си най-щастливият човек в стаята. Сега поне няма да се чувстват принудени да се усмихват по време на вечеря.