Защо френските и европейските медии мълчат за Одеса?

Какво би се случило? Западните столици щяха да бъдат развълнувани до краен предел. Правителствата щяха да нададат вой за масовото убийство, извършено от главорезите на Янукович. Щяха да видят в това явното доказателство за варварските нрави в един град толкова близо до ЕС, на няколко часа път от Париж. Уважавани интелектуалци щяха веднага да вземат самолета за Киев, за да изразят своята солидарност. Бернар-Анри Леви (френски интелектуалец – бел. ред.) щеше вече да е избрал специалната си бяла риза за пред медиите. Щяха да завалят петиции. Европа щеше да осъжда. Лоран Фабиюс щеше да говори за погазените универсални ценности.

А сега? Нищо или почти нищо. Няма протести, няма осъждане, няма предупреждения освен към Москва – а именно, че става дума за руски шпиони, преоблечени като прозападни украинци. Някои, които не отстъпват пред нищо, не са далеч от идеята да намекват за това. От името на ЕС Катрин Аштън само поиска разследваща комисия да установи какво се е случило в този прокълнат ден, сякаш никой не знае. Знае се как се стигна до фронталния сблъсък между сепаратистите и прокиевските протестиращи. Знае се, че сред последните имаше активисти на крайнодясната партия "Десен сектор". Именно те подпалиха Профсъюзния дом, след което гледаха как се пекат блокираните вътре хора.

За това говорят разкази на свидетели, публикувани снимки, не може да има никакво съмнение. Но медиите си затварят очите, като "Монд", за който каквото и да се случва изводът винаги е един и същи: "Отговорността на Русия е поразителна". Впрочем, вярно е, че това до голяма степен е така. Случаят с Крим го показва. Но Путин ли е единствено отговорен за положението, което може да се превърне в гражданска война? Как да изтрием реалността на случилото се на Майдана, където не всичко се заключи до борба между бунтовници, настояващи за справедливост, и агенти на бившия президент? Защо френската телевизия не направи разследване като това на германската ARD, според която много от убитите на Майдана са били поразени от куршуми, идващи от собствения им лагер?

Без да изпадаме в реториката на Москва, която се вживява отново в антифашистката борба от Втората световна война, как да не се тревожим от присъствието на най-високо ниво на представители на крайната десница, пред които Жан-Мари Льо Пен изглежда като аниматор във ваканционен клуб? Как да не си задаваме въпроси за едно правителство, чието първо решение беше да оспори статута на руския като втори език в страната? Когато направи крачка назад, злината вече беше сторена. Беше твърде късно.

Оттогава положението става от лошо по-лошо. В източната част Русия по всяка вероятност подхранва сепаратистки елементи, с които може да играе. В Киев последните са смятани за "терористи" сякаш един бунтовник от западната част е достоен за уважение, а колегата му от Изток е достоен за презрение. Наддаване срещу наддаване, опростяване срещу опростяване. Всички удари са позволени. Докога?

Впрочем, във Франция медиите представят това положение точно толкова карикатурно, колкото разпадането на бивша Югославия. Както по онова време имаше добри бошняци и лоши сърби, сега има добри украинци (проевропейци, дори да са ултранационалисти) и лоши украинци (проруски настроени и следователно толкова омразни, колкото бяха съветите).

Това е голямото завръщане към манихейството и мисленето в черно и бяло. Действителността никога не се анализира в нейните противоречия. Никой не иска да види, че ЕС и НАТО играят толкова опасна игра, колкото Русия. Както по радиото, така и по телевизията историята се обобщава с просто разсъждение – общественият враг номер едно е Путин.

Моралът изисква: тези, които се шегуват с медийното вербуване в Москва, по-добре да си пометат пред собствената врата.

Калфин: Трябва да поддържаме непрестанна връзка с българската общност в Одеса

България трябва да иска изпращането на максимално голяма група международни наблюдатели, ако трябва - и омиротворители в Източна Укра...

Прочети повече