Древни пирамиди и градове са открити в Амазония

Подобни открития накарали учените да разгледат по-отблизо Амазония, която преди се смяташе за изключително селскостопански регион без големи градове и сложна държавна структура.

Хайко Прюмерс от Германския археологически институт и неговите колеги изследвали региона Лянос де Мохос („Мокрите равнини“) в Югозападна Амазония (територията на Боливия) с помощта на лидар. Оказало се, че под гъста растителност се крият градове, пирамиди, канали и павирани пътища. Подробностите са изложени в статия, публикувана в Nature.

Преди две години в същото списание се появи статия, чиито автори убедително доказаха, че Лянос де Мохос е едно от най-древните огнища на земеделие. На тази равнина, където саваната е осеяна с гъсти тропически гори, където има много реки и блата, хората са отглеждали маниока и тиква още преди десет хиляди години.

По-късно в този район се развива културата Касарабе, която датира от периода от 500 до 1400 г. сл.Хр. За нея се знае малко, основно учените са строили хипотези. Според общото мнение равнината Лянос де Мохос по онова време е била изключително слабо населена. Хората живеели на малки групи и се занимавали със земеделие – заобикалящата действителност допринасяла за това.

Археолозите знаели, че някои селища на Касарабе са се запазили в горите и до днес. Двете най-големи дори са получили имена: Котока и Ландивар. Но се смяташе, че това са малки центрове на земеделски район. Сега откритието на д-р Прюмерс променя всичко.

Лидарно изображение на Ландивар. Heiko Prümers et al.

Учените използвали лидар (лазерен аналог на радара, способен да определя разстоянието), с който на практика "почистили" гъстата растителност - и "видели" земята и изкуствени структури под горската покривка.

Те изследвали Котока, Ландивар и 24 малки селища, от които преди са били известни само 15. Котока и Ландивар се оказали сложни градове с обществени и церемониални места. Такива места се отличавали със земни платформи, понякога с тераси. На тези платформи стояли обществени сгради, ако се съди по размерите им.

Освен това археолозите са открили конични пирамиди с височина до 22 метра. Нещо повече, това е височината им днес: невъзможно е да се разбере оригиналната, тъй като пирамидите са построени от земята, която в условията на Амазонка се отмива от проливни дъждове и се издухва от ветровете. Във всеки случай само достатъчно развито общество би могло да създаде обекти с такъв размер.

Най-важното откритие на Прюмерс и неговите колеги е, че са систематизирали информацията за всяко селище и са ги разделили на четири групи. Основа за разграничаването бил размерът на селищата, броят на обществените и церемониални места в тях и връзката с други селища. Така археолозите са съставили четиристепенна йерархия на селищата – от Котока и Ландивар до съвсем малки селища (ферми).

Лидарна карта на Котока. Heiko Prümers et al.

Традиционно в археологията четиристепенната йерархия на обектите се свързва със същия процес на управление и вземане на решения на четири нива. А това от своя страна обикновено се свързва с изключително сложно "държавно" ниво на организация на обществото и развита система от социални връзки.

Всички селища на Касарабе са свързани помежду си чрез система от пътища. Съдейки по това, че лидарът ги „вижда” след толкова векове, те са имали настилка, вероятно от дърво. Освен това околността, включително земеделските земи, е заобиколена от мрежа от канали и резервоари. Хората явно са регулирали подаването на вода на нивите в зависимост от сезонната потребност.

Котока и Ландивар са заобиколени от отбранителни конструкции, състоящи се от ров и двоен пръстен от стени. Другите селища нямат такава защита, поради което най-вероятно жителите на околността са се приютявали в тези два центъра в случай на опасност. Всичко това говори, че в Амазония е съществувала добре развита държава с поне два центъра. Разбира се, новите данни са в противоречие с всички предишни представи за предколумбовото население по тези места. Това прави откритието още по-важно.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Древните маи лепели скъпоценни камъни върху зъбите си за нещо повече от украса