Какво трябва да знаете за Александър Македонски и неговата мистериозна смърт

Ранни години

Роден през 356 г. пр.н.е. в Пела, Македония – древен град, намиращ се в днешна Гърция, Александър е бил известен като ученик на Аристотел. Според документ от 2021 г., публикуван в Advances in Social Science, неговият баща, Филип II, наема известния философ, когато Александър е на 13 години, за да му преподава етика, политика и дебат. „Пред този период Александър получава значителна теоретична основа за по-късното завоюване на света“, пише авторът на изследването.

Пор се предава на Александър. Andre Castaigne / Public Domain

Когато гърците недолюбваха Александър Велики

На 20-годишна възраст, след като бащата на Александър е убит, той незабавно наследява престола. Вече военен победител с много битки зад гърба си, новокоронованият монарх продължава напред – събирайки бунтовни гръцки градове-държави като Тесалия и Атина, които са изпаднали извън управлението. След това се заема да завърши започнатото от баща си: война срещу Персия. Според статия, публикувана в Bulletin of the Institute of Classical Studies, Александър използва пропаганда, за да популяризира войната сред древните гърци, обявявайки „войната на континенталните гърци като кампания за реванш… за грешките, извършени в Персийските войни преди 150 години“.

Битката при Гавгамела. Jan Brueghel the Elder / Public Domain

С гръцка подкрепа той се заема да надмине великата Ахеменидска империя – почти 200-годишна цивилизация, основана от Кир Велики в съвременен Иран. До 330 г. пр.н.е. Александър успява да постави на колене нейния цар Дарий III. Според Conquest of Alexander, „след като побеждава Дарий III в битката при Гавгамела, Александър се провъзгласява за цар на Азия, претендирайки за правото да управлява Персийската империя“.

Изграждането на империята

Сред най-известните постижения на Александър Велики е основаването на града, който носи неговото име. Александрия, основана около 332 г. пр.н.е., е сред най-величествените градове в древния свят. Важно морско пристанище и център на гръцката култура, в нея има множество гръцки статуи, издигнати по време на управлението на Александър. Петдесет години по-късно там е построено едно от седемте древни чудеса на света – Александрийският фар.

ОЩЕ: Оракулът на Александър Македонски

Александър Велики основава Александрия, картина на Пласидо Констанци / Public Domain

До 26-годишна възраст, с голяма част от Средиземноморието и Персия под негово управление, Александър отправя поглед към Индийския субконтинент. Армията му печели няколко брутални победи; но войниците също са уморени след години на кампании и в резултат се разбунтуват в древния вавилонски град Опис. „Всички източници са съгласни, че бунтът е предизвикан от съобщението на Александър, че ще пусне у дома старите, слабите и негодните войници. [Това разгневява] всички бунтовнически войски, които искат да бъдат изпратени у дома“, пише авторът на статия, публикувана в Social Science Research Network.

Александър влиза във Вавилон, картина на Шарл Льобрюн / Public Domain

Александър в крайна сметка ще се обърне към дома – въпреки че никога няма да завърши пътуването, тъй като умира от мистериозна болест. Към момента на смъртта си той е известен със своята харизма и способност да мотивира войските в битка. Но е известен и със своята бруталност и желание да победи на всяка цена.

Мистериозната смърт

Причината за смъртта на Александър до голяма степен остава мистерия. Известно е, че се е разболял и починал във Вавилон, древен град близо до съвременен Багдад; и до ден днешен учените спорят за причината. Не е ясно дали е бил жертва на малария, коремен тиф, отравяне или нещо друго.

Статия от 2018 г., публикувана в Ancient History Bulletin, предполага, че причината може да е синдром на Гилен-Баре – състояние, което причинява парализа и може да е резултат от бактериална инфекция. Изследователката Катрин Хол казва, че това може да обясни защо тялото му дълго време не се е разложило.

Смъртта на Александър Велики, картина на Карл Теодор фон Пилоти / Public Domain

Всъщност, казва Хол, той изобщо не е бил мъртъв, просто парализиран: „Смъртта му може да е най-известният случай на псевдотанатос, или фалшива смърт, регистрирана някога“, пише тя.

През 2021 г. като причината за смъртта на Александър Македонски е посочена некроза на задстомашната жлеза. Заключението е на екипа на д-р Томас Гарасимидис, почетен професор по медицина от Солунския университет, който повече от 25 години изучава възможната причина за смъртта на великия пълководец.

Август на гроба на Александър, картина на Гюстав Клод Етиен Куртоа / Public Domain

Гробницата в Амфиполис може да е на любовника на Александър Македонски

След като Александър умира, империята му почти веднага се разклаща и е разделена между най-старшите му генерали. Без ръководството на Александър това няма шанс. Въпреки че може никога да не разберем със сигурност как е загинал великият военачалник, за краткото време на неговото управление, победите му и империята, която изгражда, той завинаги ще бъдат обект на интерес от историците.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Как Александър Македонски устрои съревнование "кой ще изпие повече", от което никой не оцеля