Изследване, публикувано в Journal of Archaeological Science, разкрива, че изграждането на гранични стени по време на китайските династии Цин (221 – 207 г. пр.н.е.) и Хан (202 – 100 г. пр.н.е.), освен че е впечатляващо инженерно постижение, е било и ключов фактор за разпадането на империята.
Изследването, ръководено от Зехао Ли от Университета за наука и технологии в Пекин, заедно с международен екип, за първи път анализира подробно човешката и логистичната цена на тези конструкции и как претоварването с ресурси може да е дестабилизирало държавата.
ОЩЕ: Археолози откриха най-стария участък от Великата китайска стена
Династията Цин, която обединява Китай и полага основите на бъдещата ѝ империя, се помни с краткото си царуване и бързото си падение. Въпреки че упадъкът ѝ исторически се дължи на множество фактори като бунтове и лошо управление, новото изследване посочва конкретен детайл: изграждането на Великата китайска стена на север. Според изследователите огромните усилия за мобилизиране на работна ръка, налагане на премествания и транспортиране на храна са оказали непоносим натиск върху населението, пише LBV Magazine.
Великата китайска стена при династията Цин. Ksyrie / CC BY-SA 3.0
Изследването се фокусира върху стените, построени в планините Иншан, регион, който е бил стратегически важен за защита от номадски нашествия. Чрез теренна работа, 3D моделиране и анализ на строителните техники екипът изчислил времето и работната сила, необходими за издигането на тези стени. Резултатите са поразителни: само стената на Цин е изисквала 5,5 милиона човекодни (еквивалента на един човек, работещ за един ден), без да се включват свързаните с нея крепости и наблюдателни кули.
Камък, пръст и пот
Проучването описва три основни метода, използвани при изграждането на стената: Каменни стени, изградени с местно добивани блокове, които са били издълбани и запълнени с развалини. Всеки построен метър е изисквал около 67 часа труд. Стени от трамбована пръст, които са били по-бързи за изграждане, но по-малко издръжливи, са били изграждани чрез уплътняване на влажна пръст на слоеве, със скорост от 10,6 часа на метър. И смесени стени, съчетаващи камък отвън и пръст отвътре.
ОЩЕ: Мистериозната 405-километрова "Велика монголска стена" е изследвана за първи път
Освен това наблюдателни кули (или „маяци“) са били от решаващо значение за предупреждение за нашествия, а само върху стената на Цин са били идентифицирани 828 маяка, всеки с платформи, стени и помещения за войници. Тяхното изграждане би добавило още 568 100 човекодни към общите усилия.
Но изграждането на стената е било само част от проблема, тъй като изхранването и транспортирането на провизии за работниците – много от които насилствено набирани – се е оказало още по-скъпо. Според исторически записи, цитирани в изследването, всеки работник е имал нужда от 1,66 кг зърно на ден, а тъй като граничният район е бил сух и слабо обработван, храната е трябвало да се внася от земеделското сърце на империята, на стотици километри разстояние.
Прочутата Теракотена армия и Мавзолеят на Цин Шъхуан, първия император на Китай, е друг от грандиозните проекти на династията Цин, реализиран успоредно със строителството на Великата китайска стена. J. Arpon / CC BY-SA 3.0
Този транспорт е бил бавен и неефективен. Например, ако зърното е пътувало 1600 км, само 39% е достигало до местоназначението си, а останалата част се е консумирала по пътя от превозвачи. За да се поддържат 26 015 работници по стената на Цин, се смята, че са били необходими 326 975 допълнителни души само за логистика, което е довело общата мобилизация до 13,5 милиона души – тоест между 34% и 67% от населението на империята (оценявано на 20 – 40 милиона).
Тези цифри изключват други едновременни мегапроекти, като Мавзолея на Първия император или двореца Епанг, пояснява изследването. Комбинираните изисквания на всички тези проекти са били колосални, като в крайна сметка са допринесли за имперския колапс.
ОЩЕ: Великата китайска стена се крепи от „био мазилка“
Урокът за Хан
Династията Хан, която наследява Цин, също строи стени в същия регион, но с някои ключови разлики, като например по-ниска човешка цена, тъй като се възползва от факта, че границата вече е била по-населена и култивирана, като по този начин намалява нуждата от транспорт на дълги разстояния. Техните стени, макар и по-дълги, са построени само за шест месеца благодарение на по-добрата организация.
Въпреки това историческите записи показват, че стресът сред населението е останал висок. Пасаж от Шидзи (хроники на епохата), цитиран в изследването, описва: „Цивилното население страдало много под тези тежести... доставчиците се борели да поддържат военните кампании, изчерпвайки ресурсите, докато провизиите не се изчерпали“.
ОЩЕ: Тайни проходи са открити във Великата китайска стена
Великата китайска стена при династията Хан. Ksyrie / CC BY-SA 3.0
Изследването заключава, че стената на Цин не е единствената причина за падането на империята, а по-скоро симптом на по-голям проблем: превишаването на пълномощията на държавата. Изграждането на стената не е било в основата на имперския колапс; по-скоро системното напрежение е възникнало от преместванията на границите и националната логистична мрежа, необходима за тяхното поддържане, пишат авторите.
С други думи, империята Цин може би е „стегнала въжето твърде много“, опитвайки се да защити границите си, като същевременно е поддържала други мащабни проекти. Историческо предупреждение за границите на централизираната власт и човешката цена на грандиозните начинания.
