Скитите са заемали значително място в древната история. Техният външен вид и обичаи са описани подробно от Херодот. Скитските надгробни могили са широко разпространени в цялата Евразийска степ – от Вътрешна Монголия до Северното Черноморие. Една от характерните черти на материалната им култура е известният животински стил. Археологията не е дала убедителни отговори на въпросите за произхода на скитите, както и за това кои са техните преки потомци. Учените възлагат надеждите си на палеогенетиката.
Скитите се появяват в Черноморския регион през VIII – VII век пр.н.е. Според една от хипотезите те са потомци на мигранти от Срубната култура, които са се смесили с местното население. Друга гледна точка гласи, че предците на скитите са дошли от Централна Азия.
ОЩЕ: Жертвени погребения потвърждават източния произход на скитите
За да внесат яснота, учени от няколко руски изследователски организации, водени от Евгений Рогаев, представляващ Центъра за генетика и науки за живота в университета „Сириус“ (Сочи) и Медицинския факултет на Масачузетския университет (САЩ), са извършили пълногеномен анализ на обраеца от 154 индивида от погребения от бронзовата и желязната епоха на територията на Голяма Скития, описана от Херодот. Те са наричани още европейски скити.
Dimitri Pozdniakov / Martina Unterländer et al., Nature, 2017 / CC BY-SA 4.0
В анализа били включени 131 проби, открити в 289 геномни библиотеки, както и публикувани данни.
За сравнение били взети няколко нескитски образеца от същата епоха от северните и южните граници на Скитското царство, включително от селището Семилуки на Среден Дон, от представители на Пяноборската и Кобанската култура. Други девет проби от Кавказ (алани, меоти, сармати), обхващащи периода от VII век пр.н.е. до I век от н.е. Освен това наборът от данни включвал генетичен материал от хора от Катакомбната и Срубната култура. Резултатите от изследването са публикувани в списание Science.
Основното, което показала научната работа, е голямата генетична нееднородност на скитите както географски, така и хронологично. Техният азиатски произход не се потвърдил: групите, които са живели в Причерноморието по различно време, са били най-тясно свързани със степните култури от бронзовата епоха. Приносът на сибирския и азиатския компонент е минимален.
ОЩЕ: Херодот не е излъгал: скитите използвали кожата на убити врагове
„Това говори в полза на хипотезата, че населението от желязната епоха в обширни степни територии е споделяло общи културни елементи, а не етнически произход“, отбелязват авторите на статията. Генетично най-древните скити са по-близки до представителите на Андроновската култура – народ, обитавал Южен Урал и Южен Сибир през бронзовата епоха. Според палеогенетиката андроновците са потомци на индоевропейски племена, мигрирали от Европа.
Разпространение на скитите в Западна Азия. Antiquistik / CC BY-SA 4.0
От друга страна, тези ранни скити се оказали свързани с близкоизточни образци от Анатолия, от Синайския полуостров. Скитите от класическия период, както и по-късните кримски скити, до голяма степен са загубили това наследство и са придобили повече връзки със северните си съседи. Най-вероятно, заключават авторите на работата, предците на скитите са дошли от южните райони. Промяната в генетичния профил с течение на времето е била подкрепена от промени в материалната култура.
Народите от Семилукската култура, живеещи по̀ на север, са били генетично различни от скитите и са били по-близки до източните балти. Изследователите са сравнили семилукския народ с народа будини, описан от Херодот. Протобалтийски корени са открити и в съседната юхновска култура от Среден Дон.
ОЩЕ: Генетици потвърждават сибирските корени на индианците
Изследването потвърдило някои факти за скитите, изказани от древните гърци и считани преди това за митове. Така се оказало, че те наистина може да са имали светла и червена коса с рубиненочервен или бронзов тен на кожата.
Любопитно е, че при тях е открит патогенен вариант на гена ALDOB, отговорен за непоносимостта към фруктоза в съвременните популации. В ранна възраст тази мутация може да доведе до смърт, ако не се избягват плодове и мед. Вероятно скитската диета е включвала предимно месо и растителни продукти.
Реконструкция на скитска владетелска двойка от Аржан в днешна Тува. Е.В. Веселовская a, b, Р.М. Галеев / CC BY-SA 4.0
Учените не са разбрали от какъв народ произхождат скитите. Не е открита пряка връзка с предходните култури от бронзовата епоха, които са обитавали региона. Според учените това показва висока мобилност на степното население през тази епоха.
Не е открито и забележимо генетично влияние върху по-късни народи. Колкото и да е странно, скитите са имали най-голямо сходство със съвременните северни европейци, отколкото с тези, които са заемали територията след тях.
ОЩЕ: Генетици отхвърлиха хипотезата на Херодот за балканския произход на арменците
Въпреки че новата научна работа не е отговорила на ключови въпроси, тя е запълнила значителни празнини в историята на този динамичен регион и е помогнала за идентифицирането на нови проблеми: по-специално взаимодействията на различните групи от населението от бронзовата и желязната епоха, които в крайна сметка са послужили като субстрат за съвременните европейски популации.
