Китайска подводница е намерила хиляди червеи и мекотели на почти 10 километра под морското равнище в Марианската падина, най-дълбоката колония от същества, наблюдавана досега. Откритието предполага, че в неблагоприятните условия на дъното на до голяма степен неизследваните океани на нашата планета може да има много повече живот, отколкото се смяташе досега. Проучването е публикувано вчера, 30 юли, в списание Nature.
Почти целият живот на Земята се поддържа от слънчевата светлина. В пълната тъмнина на дъното на света обаче тези същества се хранят с химични вещества като метан, проникващ през пукнатини в морското дъно, процес, наречен хемосинтеза.
Още: Зловещи шумове от Марианската падина най-накрая са обяснени след 10 години (АУДИО)
Повече за откритието
Миналата година китайската подводница Fendouzhe се потопила 23 пъти в дълбините на Марианската падина в западната част на Тихия океан с изследователи на борда. Те открили колонии от хиляди морски тръбни червеи и мекотели, наречени двучерупчести, на дълбочина от 2500 до 9533 метра.
Видеоклип, публикуван заедно с проучването, показва полета от тръбни червеи, които са достигнали дължина до 30 сантиметра, както и купчини от мекотели и миди. В дълбините са заснети и бодливи ракообразни, свободно плаващи морски червеи, морски краставици, морски лилии с пернати ръце и други безгръбначни. Проучването бележи „откриването на най-дълбоките и най-обширни общности, основани на хемосинтеза, известни на Земята“, заявиха авторите му. Предвид факта, че други океански падини са подобни, „такива общности, основани на хемосинтеза, може да са по-разпространени, отколкото се предполагаше досега“, добавиха те.
Изследователите заявиха, че са открили „убедителни доказателства“, че метан се произвежда от микроби, като тръбните червеи са склонни да се струпват около микробни пластове, които приличат на сняг.
Още: Марианската падина – какво не знаем за нея?
Предишни проучвания са открили процъфтяващи общности от едноклетъчни организми на океанското дъно, но малко големи животни. Но дистанционно управлявано превозно средство е намерило тръбни червеи и други морски безгръбначни, живеещи в хидротермални извори в кората под морското дъно на дълбочина два километра в Тихия океан, според проучване от миналата година.
Нараства напрежението
Новото проучване беше публикувано в момент, когато страните спорят по спорния въпрос за дълбоководното минно дело. Китай, САЩ и други страни изразиха интерес към добив на ценни минерали от дълбините на океана. Океанолозите предупреждават, че добивът на малко проученото морско дъно, една от последните диви зони на планетата, може да унищожи крехките екосистеми, които все още не са добре изучени.
Въпреки последните преговори, Международната организация за морското дъно, която контролира дълбоководен добив в международни води, все още не е приела дългоочакваните правила за регулиране на този сектор. Китайски медии съобщиха по-рано, че подводната мисия „Фендоуже“ ще проведе изследвания на „дълбоководни материали“.
Още: На дъното на Марианската падина - найлонова торбичка и опаковки от бонбони (ВИДЕО и СНИМКА)
Повече за Марианската падина
Само няколко души са посещавали дъното на Марианската падина, най-дълбоката известна океанска падина, както и най-дълбокото място в земната кора.
Марианската падина първоначално е проучена през 1951 г. от Кралския военен кораб "Чалънджър". На негово име е наречена и най-дълбоката част от падината – The Challenger Deep. Използвайки ехо-локатор, 'Чалънджър II" регистрира дълбочина от 10 900 м на 11°19'N, 142°15'E. На 23 януари 1960 г. в Марианската падина до дъното се спуска батискафът „Триест“ с швейцарския учен Жак Пикар и американския лейтенант от ВВС Дон Уолш. По време на първото спускане, те са изненадани да открият, че това не е „мъртъв свят“, а напротив – има живот. През 1962 г. М. В. Спенсър регистрира още по-голяма дълбочина от 10 915 м. На 24 март 1995 г. японската сонда Kaiko дава най-точните данни за дълбочината на Марианската падина до днес – 11 022 м.
През 2012 г. канадският режисьор Джеймс Камерън слиза сам до дълбините на падината с помощта на батискафа „Deepsea Challenge“ в чието разработване участва и самият той, достигайки рекордна за този тип плавателни съдове дълбочина. Капсулата извършва няколкочасово пътуване, донасяйки заснет 7-часов 3D-материал с помощта на HD-камери, образци от почвата и живи организми за биолозите и геолозите. Част от заснетите от Камерън кадри се използват във филма "Подводно Предизвикателство" Учените са озадачени от намерените причудливи форми на живот.
Източник: Сп. Nature
