Според ново проучване, хората могат да вдишват повече от 70 000 микропластични частици всеки ден в закрити помещения – много повече, отколкото се смяташе досега. Още по-лошото е, че повечето от тях са достатъчно малки, за да проникнат дълбоко в белите ни дробове.
Пластмасата е един от определящите екологични проблеми на нашето време, запушвайки всичко – от водните пътища до кръвоносните съдове. Малки частици от този материал проникват в тялото ни не само чрез това, което ядем и пием, но и чрез самия въздух, който дишаме.
Шокиращите резултати
Още: Кои пластмасови опаковки са опасни за храните и напитките? Отговорът на учените
В ново проучване учени от Университета в Тулуза, Франция, изчислили колко пластмасов прах вдишваме всеки ден. Екипът взел 16 проби от въздуха в собствените си апартаменти и автомобили, след което ги анализирали с помощта на техника, наречена Раманова спектроскопия, за да измери концентрацията на микропластмаси, плаващи във въздуха.
И, както се оказва, количеството е значително. Средната концентрация на микропластмасови частици във въздуха в апартаментите е 528 частици на кубичен метър, а в автомобилите – цели 2238 частици на кубичен метър. 94% от тези частици са с ширина по-малка от 10 микрометра, което е достатъчно, за да проникнат дълбоко в белодробната тъкан при вдишване.
Въз основа на това и други проучвания, екипът изчисли, че възрастните хора вдишват приблизително 71 000 микропластични частици от тези среди всеки ден, като 68 000 от тях са с размер под 10 микрометра.
„Концентрацията, която открихме, е 100 пъти по-висока от предишните екстраполирани оценки“, казват авторите.
Още: Научен пробив: Бактерия превръща пластмасата в парацетамол
„Хората прекарват средно 90% от времето си на закрито, включително в домовете си, на работното място, в магазините, в транспорта и т.н., и през цялото това време са изложени на замърсяване с микропластмаси чрез вдишване, без дори да се замислят за това.“
Точно какво правят тези микропластмаси, след като попаднат в тялото ни, остава неясно, но учените подозират, че нищо добро. Последните проучвания сочат, че те могат да увеличат риска от определени видове рак, проблеми с плодовитостта, инсулт и редица други здравословни проблеми.
Необходими са спешни допълнителни проучвания, за да се изследват биологичните ефекти на микропластмасите, както и начините, по които бихме могли да намалим експозицията.
Проучването е публикувано в списанието PLOS One.
