Мистериозна оранжева субстанция, открита в бронзов съд, намерена преди около 70 години в древен храм близо до Помпей, Италия, най-накрая беше идентифицирана като мед. След няколко неуспешни опита през последните десетилетия, изследователи от Оксфордския университет разгадаха химичния разпад на странното вещество и разкриха, че то е сладък дар, поднесен на древен гръцки бог преди 2500 години – подходящ подарък, като се има предвид, че според легендата Зевс се е хранил с мед като дете.
Повече за откритието
Археоложката Лучиана да Коста Карвальо и нейните колеги успели да открият химически отпечатък, почти идентичен с този на съвременния мед и пчелен восък, като използвали газова хроматография и мас спектрометрия. Той обаче бил по-кисел, както можело да се очаква от дълго съхранение, при което захарите се разграждат във фурани с течение на времето. Това се случва и с пчелния восък, който бил идентифициран в един от предишните анализи, но остатъците имали много по-сложен състав, за да бъдат просто восък, твърдят изследователите.
Още: Изненадващи самоличности на жертвите на Помпей пренаписват историите от катаклизма
Докато предишните анализи не успели да открият никакви въглехидрати, новият анализ открил простата захар хексоза и продуктите от разложени захариди, запазени в корозиралия мед на съда.
Снимка: Costa Carvalho et al., JACS, 2025
За разкопките
Още: Двойната трагедия на Помпей
Изкопана през 1954 г., светилището в гръцко селище в Паестум, Италия, е било посветено на неизвестно божество. Вътре бронзови съдове обграждали празно желязно легло, придружено от шест хидрии и две амфори.
„Празното легло и недостъпността на светилището означават, че божеството е било там“, описват в статията си да Коста Карвальо и екипът му, обяснявайки, че медът е „символ на безсмъртието“.
Медът е бил добре известен и като подсладител, както и в медицински препарати, козметика и ритуали в древна Гърция.
„Древните остатъци не са просто следи от това, което хората са яли или са предлагали на боговете – те са сложни химически екосистеми“, казва да Коста Карвальо. „Изследването им разкрива как тези вещества са се променяли с течение на времето, отваряйки вратата за бъдещи проучвания на древната микробна активност и нейните възможни приложения.“
Това проучване е публикувано в Journal of the American Chemical Society.
