Зърнопроизводители се разгневиха на идеята да няма биокомпонента за зимата в бензина

Г-н Георгиев, ефективна ли е, според Вас идеята на Българската петролна и газова асоциация да се спре влагането в горивата на биодобавка през зимния период, тъй като се твърди, че тя е двойно по-скъпа спрямо цената на самото гориво?

Такава мярка изобщо не би била ефективна, защото биокомпонентата (биодизел) влияе незначително на цената на дизела. Нека погледнем вчерашните цени на един от основните търговци – ИНСА: цена на едро на дизел марка Е5 (без биодизел) - 1139 лв./1000л.; цената на едро на дизел марка Б6 (с 6% биодизел) - 1176 лв./1000л. Вижда се ,че разликата от 37 лв. на 1000 литра води до оскъпяване от 3,7 стотинки на литър дизел. Във времето тази стойност варира от 2,5 стотинки на литър до 4 стотинки на литър, което влияе незначително на цената на дизела - средно 2.34 лв. за литър през вчерашния ден.

Иначе казано, цената на дребно на дизела е 2.34 лв. с биокомпонента или би била 2,30 лв. без нея. Ако от 2.34 лв за литър цената на дизела стане 2.30 лв. за литър, народът, ние - потребителите, дали ще кажем "дизелът поевтиня"? Цените на горивата не се определят от правителството или някакъв регулаторен орган, а от търсенето и предлагането, от пазара. Ако падне биодобавката, търсенето на минерални горива ще нарасне с 6 – 8%, колкото е делът на биогоривата. Махаме "биото" и нишата се замества с минерални петролни продукти. Това е големият интерес на петролната и газова индустрия - да си върне този пазар. 6% е добавката на биодизел в дизела, 8% е добавката на биоетанол в бензина. Това са 6 – 8% пазарен дял, който беше заместен за сметка на минералните горива с биогоривата. Когато биогоривата бъдат спрени, този дял ще се върне отново към минералните горива, към членовете на Българската петролна и газова асоциация. Да се случи това е техният голям интерес. Но има и друг аспект – какво ще стане в един пазар, на който търсенето на минерални горива изведнъж се увеличава с 6 – 8%? Това вероятно ще повиши цената с повече от споменатите 4 стотинки.

Как би се отразила мярката с биокомпонентата на зърнопроизводителите?

Предложението да се спре биодобавката само за зимния период е добре премерен удар върху всички земеделци - производители на суровините рапица и слънчоглед, както и върху преработвателите им в биогорива от страна на Българската петролна и газова асоциация. Количествата, които ще се преработват сега, са вече произведени и са в складовете на земеделците и преработвателите. Какво ще правим с тази стока за стотици милиони левове? Рапицата за следващата година е засята в началото на септември, в нея са инвестирани много ресурси и се очаква да бъде събрана през август 2019 година. Какво ще се случи с нея, след като у нас тази култура не се използва за друго?

Много голям удар ще понесат и преработвателите. Не мога да си представя как преработвателите ще спрат производството си през зимния сезон и ще го възобновят през летния. В една такава структура има назначени не стотици, а хиляди работници. Там има административен персонал, персонал по преработката, имат огромни складове, в които се съхранява продукцията, имат логистика, която е в пристанищни и жп терминали и комплекси със съответните машини, кораби, локомотиви, вагони и бази за съхранение в различни точки на страната, които също имат персонал. Няма как те да работят и да произвеждат само за летния период. Това е непрекъснат процес. Това е бизнес с огромни инвестиции в машини за преработка, транспорт, складове за съхранение, инфраструктура и административен персонал, на който БПГА предлага да не работи през зимата. Подобна мярка, въведена внезапно, макар и само за зимния период, ще има катастрофални последици за всички земеделци и производители на биодизел, без това да доведе до осезаемо понижение на цените на горивата. Единственият ефект, който реално ще се получи, е увеличаване на пазара на производителите и вносители на горива с 6%, тъй като изваждането на биокомпонентата ще бъде заменено с минерално гориво. Това е големия интерес. Ефектът върху зърнопроизводителите ще бъде само негативен - загуби от нереализирана продукция през 2018 година (рапицата няма друг пазар у нас), загуби от започнато производство за реколта 2019 година, загуби от закупено технологично оборудване за рапица и нарушена ротация на културите в стопанствата поради отпадане на част от културите. Огромни загуби, разбира се, ще понесат и банките, финансирали целия този процес по производството и преработката на биогоривата.

Виждате ли перспектива в т.нар. биогорива от второ поколение?

Има директиви на ЕС, според които до 2030 година се предвижда не спиране, а поетапно намаляване на биогоривата от първо поколение, т.е. тези, които се произвеждат от хранителни продукти – рапица и слънчоглед и замяната им с биогорива от второ поколение, т.е. такива, които се получават от отпадни продукти от селското и горското стопанство като слама, дървесни отпадъци, стърготини и пр. Не виждам кой инвеститор ще вложи стотици милиони левове в изпълнение на друга европейска директива, за да произвежда биодобавки второ поколение, при положение, че така се спират и се пуска индустрии, създадени в изпълнение на директивите на ЕС за биодобавките. Това е икономика и тя не може да се управлява така – днес я спираме, утре – пускаме, после пак я спираме, пак я пускаме.... Това са неща, свързани освен с паричния ресурс, вложен в тях, и с инвестиции в хора, технологии, обучение, инфраструктура. Това е цяла работеща машина, която не може така да се пуска и спира.

Като гражданин, как бихте коментирали идеята на финансовия министър касовата бележка за горивата да стане "по-прозрачна" като в нея се посочват акциза, ДДС и търговската надценка?

Идеята за "прозрачната" касова бележка не е лоша, защото това ще внесе малко спокойствие у хората и яснота как се формира цената и от какво и кого зависи тя и ще им помогне да се ориентират пред кого да протестират.

Интервю на Ива Иванова