Магията на медения месец

19.08.2014 08:52 57966

Снимка: Изток-Запад

Социалната същност на хармоничните общества, съставени от много организми, ни дава възможност да си направим фундаментални изводи, които са директно приложими към човешката цивилизация. Един великолепен пример за това е мравката, която – както и човешкото същество – е многоклетъчен социален организъм. Ако отделим мравката от нейната общност, тя ще умре. На практика отделната мравка се явява подорганизъм – истинският организъм е мравешката колония. Луис Томас описва мравките по следния начин: „Мравките приличат толкова много на човешките същества, че чак да ти стане неудобно. Те култивират гъби като селски стопани, отглеждат листни въшки като животновъди, изпращат армии на война, използват химически струи, за да вдигнат тревога и да объркат неприятеля, пленяват роби... експлоатират детски труд... неспирно обменят информация. Те правят всичко – освен да гледат телевизия.“

Природният императив за формиране на общности може лесно да се наблюдава и при бозайниците, например при конете. Буйните жребчета тичат наляво-надясно и дразнят родителите си точно като малките деца. За да ги обуздаят, родителите им ги ухапват леко като вид наказание. Ако това не свърши работа, родителите преминават към най-ефективното наказание – принуждават провинилите се малки да излязат от групата и не ги пускат да се върнат в тяхната общност. Това се оказва най-непоносимото нещо дори за най-палавите и неконтролируеми жребчета и те правят всичко възможно, за да се присъединят към останалите.

Как по-лесно да открием и задържим сродната ни душа?

Как по-лесно да открием и задържим сродната ни душа и да заживеем в рая на земята разбираме от известния доктор на биологическите науки...

Прочети повече

Що се отнася до човека, ние можем да се грижим за себе си по-дълго, отколкото изолираната от мравуняка мравка, но в такъв случай може да изгубим ума си. Идва ми наум филмът „Корабокрушенецът“, в който Том Ханкс играе ролята на човек, изхвърлен на самотен остров в южната част на Тихия океан. Той рисува със собствената си кръв лице на волейболна топка и я нарича Уилсън, за да има някой, с когото да си говори. След четири дълги години най-после предприема рискованата крачка да напусне острова със саморъчно направен сал, тъй като предпочита да умре, търсейки някой, с когото да общува, отколкото да остане сам на острова, въпреки че е намерил начин да си осигурява храна и вода – т.е. да оцелява.

Повечето хора мислят, че инстинктът за размножаване е фундаменталният биологически императив за човешките същества. Да, няма съмнение, че възпроизводството на индивида е от решаващо значение за оцеляването на вида. Ето защо за повечето от нас сексът носи такова удоволствие – природата е искала да си гарантира, че хората ще имат желание да се размножават и поддържат вида. Ала героят на Ханкс не поема риска да напусне острова, за да се размножава – той го прави с цел общуване с някого, различен от волейболната топка.

За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

За хората сексът (биолозите го наричат „чифтосване“) не е само с цел възпроизводство. В лекцията си „Уникалността на човешките същества“ невробиологът и изследовател на приматите Робърт Саполски обяснява защо в това отношение хората се различават от всички останали живи същества:

Понякога обаче фактът, че сме единствени и безпрецедентни в животинския свят, е предизвикателство. Нека ви дам един пример, при това доста шокиращ. Да вземем една любовна двойка или семейство. Те се прибират у дома в края на деня. Говорят си. Вечерят, говорят си. После си лягат. Правят секс. Говорят си още малко. Заспиват. На следващия ден правят абсолютно същото. Прибират се от работа. Говорят си. Хранят се. Говорят си. Лягат си. Правят секс. Говорят си. Заспиват. Правят това 30 дни поред. Това би предизвикало пълно отвращение у един жираф. В неговия свят никой не прави секс ден след ден, при това с цел различна от размножаването; нещо повече: никой не обсъжда секса, след като е приключил с него.