Отложиха промените в закона за референдумите, Местан предупреди за еднопартиен сценарий

Промените в Закона за референдумите доведоха до горещи спорове, парламентарни декларации, процедурни предложения и в крайна сметка до отлагане на точката от дневния ред на Народното събрание, предаде БГНЕС.

На днешното си заседание като точка трета депутатите трябваше да разгледат промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, които предвиждат ключова реформа на системата за провеждане на референдуми в България. Макар на първо четене да бяха приети поправки, касаещи единствено провеждането на референдум и местни избори две в едно и участието на българите от чужбина, между първо и второ четене са внесени ключови изменения, които променят изначално правилата за провеждане на референдум.

Предвижда се отмяна на досегашното условия за валидност на референдума, което изискваше участие на поне толкова граждани, колкото са гласували на последните парламентарни избори. Въвежда се праг за валидност от 40% от гражданите, които имат избирателни права. Това условие ще важи, когато референдумът се провежда отделно от други избори. Ако се провеждат избори две в едно, независимо дали са парламентарни, президентски или местни, референдумът ще бъде валиден без никакъв праг и ще изискват единствено повече от 50% от гласувалите да са подкрепили съответното предложение. С предложените поправки се намаляват и необходимия брой подписи за задължително свикване на референдум, като от 500 000 те падат на 400 000.

Още в началото на заседанието Лютви Местан поиска отпадане на тази точка от дневния ред, като първоначално групата на ГЕРБ не се съгласи и отхвърли това искане. Последваха няколко парламентарни декларации, свързани с темата за референдумите у нас в светлината на референдума в Гърция, след което тихомълком точката все пак беше отложена с процедурна хватка от страна на ДПС. Депутатът Хамид Хамид предложи размяна на последната точка 19 от дневния ред и въпросната точка 3 за референдумите, което този път се прие от мнозинството. Така законът за референдумите се отлага много назад в програмата и по всяка вероятност няма да се стигне до разглеждане на промените.

Малко преди това в декларация от името на ДПС Лютви Местан отправи "важен призив и предупреждение" във връзка с резултатите от референдума в Гърция, който по думите му е "разтърсил Европейския съюз". Тези резултати имат външно политически за целия съюз последици и не дотам осъзнавани вътрешнополитически измерения за България, каза той. Според Местан дори средно грамотни юристи биха се затруднили да дадат информиран отговор с "да" или "не" на референдума в Гърция. Трябва да има референдуми, но не по експертни теми, посочи той.

"ЕС може да понесе гръцката криза, но предстои още един референдум, истинското предизвикателство - референдумът във Великобритания", посочи Местан. Според него ако британските гражданите се произнесат за напускане на съюза, ще настъпи истински риск за цялостта на този проект. "ЕС основан на последващи референдуми, на които да се преразгледат вече взети решения от представителните власти, не може да оцелее", обяви той.

Да си послужим с наш пример, призова Местан и помоли депутатите да си представят, че се подложи на референдум дали България да върне 16-те милиарда лева заем, взет преди месеци. "Представяте ли си след 10 години следващо популистко мнозинство да попита българския народ дали България да върне този заем. Нали знаете какъв ще бъде резултатът - не", каза Местан.

Вътрешнополитическите измерения се свеждат до това дали партиите в 42-рото НС са готови да прочетат урока от референдума в Гърция, обясни Местан. "Целта на българският референдум за изборните правила е много ясна - цели се чрез промяна в тях и чрез въвеждане на смесена система да се променят моделите на управление на страната", подчерта той.

Според Местан чрез облекчаване на условията за признаване на задължителния характер на референдума ще се стигне до там, че това Народно събрание ще се принуди да въведе смесена избирателна система, резултатът от която ще бъде, че първата политическа сила ще спечели освен пропорционалните избори, но и 75 от 80 от едномандатните райони, което ще доведе до еднопартийно управление. "Това ли искате, колеги", попита той депутатите от по-малките парламентарни групи.

Вижте всички последни новини от Actualno.com