България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
9 юни 1923 г: Извършен е Деветоюнският преврат
На този ден през 1923 г. България осъмва с новото правителство на Александър Цанков, след като в нощта на 8 срещу 9 юни е извършен Деветоюнският преврат, свалил от власт законното земеделско правителство на Александър Стамболийски. Двамата водачи на преврата генерал Дамян Велчев и полковник Кимон Георгиев, които са извършители и на останалите два преврата в историята на България съответно през 1934 и 1944 г., залагат на перфектен план и реализация от военнотехническа гледна точка.
Всички правителствени сгради, министерства и стратегически пунктове като пощенски станции, гари и полицейски участъци, са овладени изключително бързо, почти без никаква съпротива. Повечето земеделски министри са арестувани. Арестувани са и 110 депутати от парламентарната група на БЗНС.
Прочетете също: 6 юни в историята: Цар Калоян завладява Филипопол
Заговорниците се събират в дома на Иван Русев в очакване на развоя на събитията вечерта на 8 юни. Именно на тази среща е "сглобен" съставът на новото правителство. Част от него са представители на Народния сговор и Военния съюз. На бившия социалист Александър Цанков е поверен председателският пост в новото правителство.
Превратът започва през нощта на 8 срещу 9 юни. Първоначално са прекъснати телефонните връзки със София. След прекъсване на електрозахранването - токът спира за 4 минути в 03:00 часа и това отбелязва началото на преврата.
На 9 юни в 07:00 часа сутринта Цанков влиза в двореца „Врана” в очакване подготвените укази за назначаването на правителството му да бъдат подписани от монарха. Той е придружаван от Димо Казасов и Боян Смилов.
Първоначално цар Борис III се крие от тях, тъй като не иска да узакони извършената промяна. Но след като научава, че превратът е белязан от успех в почти цялата страна и Великите сили не реагират на случващото се, той се подписва.
Възприетата от Комунистическата партия линия на неутралитет е основен фактор за успеха на преврата. Партията определя събитията като сблъсък между селската и градската буржоазия. Надеждата на комунистите е, че след разгрома над БЗНС именно те ще получат най-добър резултат на изборите. Но истината е, че превратът подтиква БКП към поредната силова проява в страната – избухването на Септемврийското въстание само 3 месеца по-късно през 1923 г.
Въпреки че извършеният преврат на 9 юни слага край на земеделското управление, той не успява да успокои напрежението в политиката. С последвалото убийство на Стамболийски се поставя началото на поредицата от политически убийства в страната.
Прочетете също: 8 юни в историята: Започва Деветоюнският преврат
Предистория на преврата от 9 юни
Краят на Първата световна война поставя България в изключително тежка ситуация. Страната ни понася не само огромни човешки загуби, но и търпи колосални материални щети. От друга страна непосилни репарации и откъсването на изконни територии от страната след Ньойския мирен договор, поставят България в дипломатическа изолация. Междувременно към страната, която трябва да се справи с разрухата, се стичат десетки хиляди бежанци.
От май 1920 година БЗНС се налага като първа политическа сила. Стамболийски идва на власт с намерението да накаже виновниците за националните катастрофи, както и да унищожи спекулативната частна собственост. Междувременно той търси и нови перспективи във външната политика. Но всичко това го изправя срещу влиятелни кръгове в българското общество.
През април 1923 г. се провеждат извънредни избори за Народно събрание. С 52% от гласовете БЗНС печели вота. В резултат на това партията на земеделците получава 86% от местата в парламента.
Стамболийски заявява категорично, че през следващите 20 години той неизменно ще управлява страната, а на другите партии не остава много време. Това го изправя в директна конфронтация с определени кръгове в собствената му партия - част от съпартийците му го обвиняват в лична диктатура и произвол.
В лицето на ВМРО Стамболийски също печели голям противник заради направените отстъпки при подписването на Нишкото споразумение през март 1923 г. Всички традиционни буржоазни партии и офицерството се обединяват срещу него.
Превратът е материално обезпечен от конспиративния Военен съюз, който е създаден през 1919 г. като професионална организация на офицерството, а политически той е подкрепен от Народния сговор (надпартийната малочислена организация, пледираща за нов ред в обществото и държавата), създаден през 1921.
Прочетете също: 7 юни в историята: Излита вторият български космонавт. Сталин нарежда на Георги Димитров да ускори македонизацията в Пиринско
