България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
7 юни 1988 г.: Излита вторият български космонавт
На този ден през 1988 г. от Байконур излита вторият български космонавт Александър Александров. Общо 9 дни и 20 часа е времето, което той прекарва в Космоса. От това време 7 дни са прекарани на борда на орбитална станция „Мир“.
По време на космическия си полет Александър Александров извършва множество научни експерименти, белязани с невероятен успех - общо 59 на брой. С изстрелването му в Космоса България става третата държава в света, изпратила двама космонавти в Космоса след СССР и САЩ.
Прочетете също: 3 юни: Цар Иван Шишман е посечен от османците. Цар Борис III се среща с Хитлер
11 години преди полета Александров е избран за космонавт, който да е част от втората група на програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. Веднага след това Александров пристига в Центъра за подготовка на космонавти, където преминава обща космическа подготовка. Там той се подготвя за космическия полет през 1979 г. като дубльор на Георги Иванов. България и СССР успяват да се споразумеят за изпращането на втори български космонавт.
На космическия кораб „Союз ТМ-5“ Александров лети заедно с Анатолий Соловьов (командир на полета) и Виктор Савиних (бординженер).
7 юни 1946 г.: Сталин нарежда на Георги Димитров да започне македонизация в Пиринско
На този ден през 1946 година, на среща в Москва, Сталин дава нареждане на Георги Димитров да започне македонизация на българите в Пиринско, като заявява следното: „Българите в Пиринско са македонци!“.
Прочетете също: 5 юни в историята: САЩ обявяват война на България. Никола Петков е арестуван
Сталин заявява на привикания от него Димитров, че липсата на македонско съзнание сред населението в Пиринско не означава нищо. Той изтъква, че и в Беларус не са имали такова съзнание преди обявяването им за беларуски народ, но вече имат беларуско самосъзнание. Зад обединението в Македонската народна република стои идеята за предаване на Пиринския край на Титова Югославия.
През август месец следващата година Георги Димитров подписва Бледската спогодба, с която става възможно обединение на Пиринска Македония с Вардарска Македония, след премахване на визовите режими и митническите служби. Но въпреки спогодбата, България отхвърля прякото присъединяване на областта към Югославия до реализацията на планираното включване на България във ФНРЮ - Федеративна Народна република Югославия (т.е. по това време е имало план България да влезе във федерация с Югославия; планът пропада след конфликт между Сталин и Тито през 1948 г.).
Въпреки официалното признаване от страна на България за съществуването на македонската нация и македонския език, голяма част от населението на Пиринска Македония се самоопределя като етнически българи. При преброяването в Пиринска Македония през декември 1946 година, властите настояват местното население да бъде вписано като „македонско“, като в това число влизат и помаците. Изключение правят единствено гражданите с еврейски, турски и ромски произход.
Прочетете също: 4 юни: Създаден е българският лев. Умира Иларион Макариополски
