България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
6 юни 1205 г.: Цар Калоян завладява Филипопол
На този ден през 1205 година, на връщане от Солун, цар Калоян завладява Филипопол, днешен Пловдив, който е най-важна крепост в Тракия по онова време. Местните павликяни и богомили са съгласни да предадат града без военни действия, но ромейските аристократи отказват да го направят. Поради тази причина цар Калоян предприема военни действия. След като установява владение над крепостта, той наказва част от съпротивляващите се. Принудителното изселване отвъд Стара планина също е част от мерките, които той предприема срещу оказалите му съпротива.
Прочетете също: 4 юни: Създаден е българският лев. Умира Иларион Макариополски
Цар Калоян е брат на цар Асен I и на цар Петър II. Той остава в средновековната история като изтъкнат пълководец и добър дипломат. С тънкостите на византийската дипломация той се запознава след победата на въстанието на двамата му братя. Тогава Калоян е изпратен като заложник в Цариград, за да се гарантира запазването на мира между България и Византия.
След убийството на брат си Петър, цар Калоян се възкачва на престола и веднага предприема мерки за укрепване на властта и овладяване на болярите. Той умело се възползва от вътрешните борби във Византия, по време на които от нея се отделят присъединилите се по-рано български боляри Иванко и Добромир Хриз. Висшите сановници Мануил Камица и Йоан Спиридопаки (управител на Смолянската област) също се отцепват от Византия, а цар Калоян се възползва от това.
Император Алексий III Ангел сключва мир с Калоян, за да се справи с отцепниците. В договора Византия признава всички териториални придобивки на България след 1195 година - цяла Северна България, черноморските градове, областите около Видин, Белград и Браничево са освободени. Крепостта Констанция (дн. Кюстенджа) и Варна падат в ръцете на цар Калоян през 1201 г.
Благодарение на политиката на цар Калоян, българската държава възстановява границите си преди падането й под византийска власт. Но малко след това унгарският крал Емерих поема на поход към България. През 1203 г. той окупира Белград, Браничево и Ниш, които са населени с българи. След това крал Емерих се провъзгласява за "крал на България".
Прочетете също: 3 юни: Цар Иван Шишман е посечен от османците. Цар Борис III се среща с Хитлер
Цар Калоян успява да си върне тези области и да прогони унгарския крал. Той дори влиза в преговори с римската курия и сключва уния с папа Инокентий III - Калоян е провъзгласен за "крал", а архиепископ Василий - за "примас". Но този акт е с формален характер - римският папа няма право да разпростира влиянието си над българите, а Калоян продължава с усилията си за разширяване на българските територии.
Той успява да утвърди България като първостепенна политическа и военна сила на Балканите, благодарение на победата си на 14 април 1205 г. над кръстоносците при Одрин. Тогава Калоян пленява император Балдуин Фландърски.
Скоро след това той превзема и Пловдив. Макар и за кратко успява да освободи редица крепости - Серес, Костур, Битоля, Охрид. Цар Калоян стига и до стените на Солун. Но някои от българските боляри остават недоволни от прекомерното засилване на властта му. Недоволните боляри организират заговор с куманския вожд Манастър, в резултат на който цар Калоян е убит.
Прочетете също: 5 юни в историята: САЩ обявяват война на България. Никола Петков е арестуван
