България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
8 юни 1923 г.: Поставено е началото на Деветоюнския преврат
На този ден през 1923 година малко преди полунощ е поставено началото на така наречения Деветоюнски преврат, който е най-големият преврат в новата история на България.
Първо са прекъснати телефонните връзки със София. В 3:00 ч. сутринта на 9 юни електричеството спира за 4 минути. Това е знак за начало на преврата, в който участват военни отряди под ръководството на щаба на Военния съюз. Държавните институции са овладяни бързо, както и важни стратегическите обекти. Участниците в преврата успяват да установят контрол върху полицейските участъци, пощите и гарите. До часове е завзета и властта - това се случва сутринта на 9 юни.
Прочетете също: 5 юни в историята: САЩ обявяват война на България. Никола Петков е арестуван
В резултат на преврата земеделското правителство на Александър Стамболийски е свалено, а самият той е подложен на зверски изтезания, след което е обезглавен. Свидетелство за зверствата е кървавият надпис, който остава в стаята на инквизицията в село Славовица.
Цар Борис описва зверството по следния начин: "Под тънкия слой цивилизация, българинът си остава страшен варварин!".
Ърнест Хемингуей, който по това време е кореспондент на „Торонто Стар“, също коментира случилото се с думите: „Стамболийски беше убит от хората, които доведоха до пълна разруха страната, която той се опитваше да спаси.“
Генерал Дамян Велчев и полковник Кимон Георгиев са двамата водачи на преврата. Те остават в историята и като организатори и на другите два преврата - на 19 май 1934 година и на 9 септември 1944 година. Пред цар Борис е поставен ултиматум - той е принуден или да подпише Указа за назначаване на превратаджийското правителство, или да обяви абдикацията си.
Прочетете също: 4 юни: Създаден е българският лев. Умира Иларион Макариополски
След преврата на 9 юни на власт идва правителството на Александър Цанков, останал в историята като Кървавия професор. Управлението му поставя началото на така наречения черен период на България, който е изпълнен с масов терор. В резултат на това избухва Септемврийското въстание. Управлението на Кървавия професор е съпроводено от метежи, атентати, арести, убийства. Но въпреки тежкия и драматичен период по време на управлението си, до края на своя живот Александър Цанков отказва да поеме отговорност за кървавите размирици. Той заявява единствено: "Ние предупреждавахме, ние молехме да не се посяга върху държавата и предупреждавахме - който посяга върху нея, ръката му ще бъде счупена, главата му откъсната. Уви! Не бяхме чути.“
Прочетете също: 3 юни: Цар Иван Шишман е посечен от османците. Цар Борис III се среща с Хитлер
