"Хвърчащите хора"
Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен "Фиат".
"За щастието"
И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив -
Щастие!
"Добрите писма"
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Малката къща"
Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.
Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.
За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.
Какво от тебе ще остане?
"Хвърчащите хора"
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
"Хвърчащите хора"
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
Песен за приятелството
Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
"Добрите писма"
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
"Хвърчащите хора"
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
Добрите писма
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
"Добрите писма"
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Хвърчащите хора"
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
"Хвърчащите хора"
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
„Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че, както при хората, приятелче мое, и при нас е по-важно сърцето какво е“.
Вече е факт новото издание на книгата „Африкански бележник“, с която преди 51 години Валери Петров обогатява съкровищницата на българската пътеписна традиция.
В потенциално голям скандал е на път да бъде сериозно замесена Първа инвестиционна банка (ПИБ). Става въпрос за случай в Румъния, при който обществена поръчка за доставка на олио и брашно за социално слаби завършва с „изчезнали“ 22 млн. евро.
Поклонението пред тленните останки на Валери Петров ще е в петък, съобщиха от Министерството на културата.
За сега опечаленото семейство не са съобщили къде ще бъде погребан големият поет.
Някои хора оставят толкова много след себе си, че никога не биха могли да бъдат забравени. Валери Петров е от тези велики личности, които са дали повече на света, отколкото са взели за себе си.
Някои хора оставят толкова много след себе си, че никога не биха могли да бъдат забравени. Валери Петров е от тези велики личности, които са дали повече на света, отколкото са взели за себе си.
„Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че, както при хората, приятелче мое, и при нас е по-важно сърцето какво е“.
"Хвърчащите хора"
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
В потенциално голям скандал е на път да бъде сериозно замесена Първа инвестиционна банка (ПИБ). Става въпрос за случай в Румъния, при който обществена поръчка за доставка на олио и брашно за социално слаби завършва с „изчезнали“ 22 млн. евро.
Поклонението пред тленните останки на Валери Петров ще е в петък, съобщиха от Министерството на културата.
За сега опечаленото семейство не са съобщили къде ще бъде погребан големият поет.
"Хвърчащите хора"
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
"Добрите писма"
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
"Хвърчащите хора"
Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен "Фиат".
"Хвърчащите хора"
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
"Добрите писма"
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Песен за приятелството
Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
"Августовска нощ"
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета
като с триончета така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
Вече е факт новото издание на книгата „Африкански бележник“, с която преди 51 години Валери Петров обогатява съкровищницата на българската пътеписна традиция.
Добрите писма
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
"Малката къща"
Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.
Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.
За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.
Какво от тебе ще остане?
"За щастието"
И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив -
Щастие!
"Хвърчащите хора"
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
"Хвърчащите хора"
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
"Добрите писма"
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
"Хвърчащите хора" Те не идат от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж, ето ги – литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора. А ний бутаме някакси и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът и говорим за глупости, важно вирейки нос или с израз на мъдра умора и изобщо – стараем се да не става въпрос за рода на хвърчащите хора. И е верно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен "Фиат".
"За щастието" И както тече си на човека живота между три неприятности и два анекдота, изведнъж като някаква тържествуваща нота, като гръм от небето, като експлозив, от който светът става свеж и красив - Щастие!
"Добрите писма" Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни. Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен, листчето, с радост богато, е вече летяло към мен. Значи, така ни се струва понякога черен светът.
"Августовска нощ" Това се случи с моя милост... Впрочем, за да съм точен, същинска случка нямаше във тоя час край морето - всичко бе в покоя, излъхван от тревите, от звездите и главно от един милиард щурчета, които със назъбени крачета като с триончета така трещяха, че сякаш щяха да разрушат, преди да стане ден, бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Малката къща" Къде изчезна, малка къщо, със барелефа над вратата си? Едно чудовище могъщо разчиства твоите остатъци. Балкончето в бръшлян го няма, под него няма я и фурната, на тяхно място в грозна яма оградката стърчи, катурната. За два-три дена те погълна, не ти прости духът на времето, а през годините бе пълна и с радостта им, и със бремето. Какво от тебе ще остане?
"Хвърчащите хора" Те не идат от космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук. и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от вида на хвърчащите хора! А ний бутаме някак си и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът, и говорим за глупости, важно вирейки нос, или с израз на снобска умора, и изобщо стараем се да не става въпрос за вида на хвърчащите хора. И е вярно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен „Фиат“, но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора – да не би да ни спомнят, че и ний сме били от вида на хвърчащите хора?
"Хвърчащите хора" Те не идат от космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук. и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от вида на хвърчащите хора! А ний бутаме някак си и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът, и говорим за глупости, важно вирейки нос, или с израз на снобска умора, и изобщо стараем се да не става въпрос за вида на хвърчащите хора. И е вярно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен „Фиат“, но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора – да не би да ни спомнят, че и ний сме били от вида на хвърчащите хора?
Песен за приятелството Казва се приятел пръв, Но защо е той такъв? Затова че пръв полита в огъня да те спaси, пръв, и без да се запита прав ли си или не си.
"Добрите писма" Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни. Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен, листчето, с радост богато, е вече летяло към мен.
"Хвърчащите хора" Те не идат от космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук. и виж, ето ги, литват над балкони с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от вида на хвърчащите хора! А ний бутаме някак си и жени ни влекат, а ний пием коняка си в битов някакъв кът, и говорим за глупости, важно вирейки нос, или с израз на снобска умора, и изобщо стараем се да не става въпрос за вида на хвърчащите хора. И е вярно, че те не са от реалния свят, не се срещат на тениса, нямат собствен „Фиат“, но защо ли тогава нещо тук ни боли, щом ги видим да литват в простора – да не би да ни спомнят, че и ний сме били от вида на хвърчащите хора?
Добрите писма Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни. Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен, листчето, с радост богато, е вече летяло към мен.
"Добрите писма" Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни. Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен, листчето, с радост богато, е вече летяло към мен.
"Августовска нощ" Това се случи с моя милост... Впрочем, за да съм точен, същинска случка нямаше във тоя час край морето - всичко бе в покоя, излъхван от тревите, от звездите и главно от един милиард щурчета, които със назъбени крачета като с триончета така трещяха, че сякаш щяха да разрушат, преди да стане ден, бунгалото, тъмнеещо зад мен.
"Хвърчащите хора" Те не идват от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж – ето ги, литват над балкона с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора.
"Хвърчащите хора" Те не идват от Космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук, и виж – ето ги, литват над балкона с пране, над калта, над сгурията в двора, и добре, че се срещат единици поне от рода на хвърчащите хора.
„Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че, както при хората, приятелче мое, и при нас е по-важно сърцето какво е“.
Вече е факт новото издание на книгата „Африкански бележник“, с която преди 51 години Валери Петров обогатява съкровищницата на българската пътеписна традиция.
В потенциално голям скандал е на път да бъде сериозно замесена Първа инвестиционна банка (ПИБ). Става въпрос за случай в Румъния, при който обществена поръчка за доставка на олио и брашно за социално слаби завършва с „изчезнали“ 22 млн. евро.
Поклонението пред тленните останки на Валери Петров ще е в петък, съобщиха от Министерството на културата. За сега опечаленото семейство не са съобщили къде ще бъде погребан големият поет.
Някои хора оставят толкова много след себе си, че никога не биха могли да бъдат забравени. Валери Петров е от тези велики личности, които са дали повече на света, отколкото са взели за себе си.
