В следващите години трябва да се положат много повече усилия с бюджета за 2024 и 2025 г. Така, че ограничаване на дефицита до 3% не е само стъпка към еврозоната, а е стъпка към възстановяване на финансовата стабилност. Това обясни Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България пред Нова телевизия.
„Населението в България намалява, съответно намалява и работната сила.
Социалните партньори не подкрепят напълно бюджета, стана ясно от изявленията след Националния съвет за тристранно сътрудничество, на който бяха обсъдени бюджетите на НЗОК, ДОО и на държавата за 2023 г.
Вицепремиерът Мария Габриел обърна внимание, че посланията от днес са свързани със сътрудничество и диалог.
„Бюджетът е напрегнат и не е сигурно, че ще бъде изпълнен. Нямаме средносрочна консолидация. Една от основните причини е прекомерният ръст на социалните разходи, който изпреварва инфлацията”.
„Имаме забавяне на икономиката, това е факт, който отчита и статистиката. Не само на месечна база, вече и на годишна база се отчита спад в индустрията, отчита се спад в експорта.
Ако нищо не се промени - ние ще имаме бюджетен дефицит от порядъка на 6-7%. Това коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в "Денят започва" по БНТ.
Той смята, че проблемът ни е средносрочен.
Появите на Васил Велев в телевизионен ефир, който в новинарския и леко скапан език за кратко е наричан "бизнесът", доколкото бизнесът си има казионни, тоест медийно приложими представители, винаги буди интерес.
Не приемам спекулациите, че ще загубим суверенитет в Еврозоната. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов по време на конференция "България по пътя към еврото" в НДК.
Работодателите прогнозират, че цените на храните ще тръгнат сами надолу. Това стана ясно от думите на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на брифинг в Министерски съвет.
Според него има такива предпоставки на пазара, като той смята, че цените ще тръгнат надолу на месечна база в абсолютен размер.
Идеята, приета в края на работатата на 48-мия парламент за изчисляване на размера на минималната работна заплата като 50% от средната брутна заплата за период от 12 месеца назад, срещна отпор от страна на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и национално представените работодателски организации.
Промените в Кодекса на труда, въвеждащи понятието брутна минимална работна заплата, която ще включва и клас прослужено време, скара синдикати и работодатели.
Идва криза, празникът свърши. Трябва да разпределим справедливо тежестта на тази криза. Това мнение изрази председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в ефира на Нова телевизия.
„Тласкани от популизъм и жажда за народната любов раздухме разходите до невъзможност да ги покриваме.
Появите на Васил Велев в телевизионен ефир, който в новинарския и леко скапан език за кратко е наричан "бизнесът", доколкото бизнесът си има казионни, тоест медийно приложими представители, винаги буди интерес.
Работодателите прогнозират, че цените на храните ще тръгнат сами надолу. Това стана ясно от думите на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на брифинг в Министерски съвет.
Според него има такива предпоставки на пазара, като той смята, че цените ще тръгнат надолу на месечна база в абсолютен размер.
„Бюджетът е напрегнат и не е сигурно, че ще бъде изпълнен. Нямаме средносрочна консолидация. Една от основните причини е прекомерният ръст на социалните разходи, който изпреварва инфлацията”.
Ако нищо не се промени - ние ще имаме бюджетен дефицит от порядъка на 6-7%. Това коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в "Денят започва" по БНТ.
Той смята, че проблемът ни е средносрочен.
Идва криза, празникът свърши. Трябва да разпределим справедливо тежестта на тази криза. Това мнение изрази председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в ефира на Нова телевизия.
„Тласкани от популизъм и жажда за народната любов раздухме разходите до невъзможност да ги покриваме.
Промените в Кодекса на труда, въвеждащи понятието брутна минимална работна заплата, която ще включва и клас прослужено време, скара синдикати и работодатели.
Идеята, приета в края на работатата на 48-мия парламент за изчисляване на размера на минималната работна заплата като 50% от средната брутна заплата за период от 12 месеца назад, срещна отпор от страна на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и национално представените работодателски организации.
„Имаме забавяне на икономиката, това е факт, който отчита и статистиката. Не само на месечна база, вече и на годишна база се отчита спад в индустрията, отчита се спад в експорта.
Социалните партньори не подкрепят напълно бюджета, стана ясно от изявленията след Националния съвет за тристранно сътрудничество, на който бяха обсъдени бюджетите на НЗОК, ДОО и на държавата за 2023 г.
Вицепремиерът Мария Габриел обърна внимание, че посланията от днес са свързани със сътрудничество и диалог.
Не приемам спекулациите, че ще загубим суверенитет в Еврозоната. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов по време на конференция "България по пътя към еврото" в НДК.
В следващите години трябва да се положат много повече усилия с бюджета за 2024 и 2025 г. Така, че ограничаване на дефицита до 3% не е само стъпка към еврозоната, а е стъпка към възстановяване на финансовата стабилност. Това обясни Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България пред Нова телевизия.
„Населението в България намалява, съответно намалява и работната сила.
В следващите години трябва да се положат много повече усилия с бюджета за 2024 и 2025 г. Така, че ограничаване на дефицита до 3% не е само стъпка към еврозоната, а е стъпка към възстановяване на финансовата стабилност. Това обясни Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България пред Нова телевизия. „Населението в България намалява, съответно намалява и работната сила.
Социалните партньори не подкрепят напълно бюджета, стана ясно от изявленията след Националния съвет за тристранно сътрудничество, на който бяха обсъдени бюджетите на НЗОК, ДОО и на държавата за 2023 г. Вицепремиерът Мария Габриел обърна внимание, че посланията от днес са свързани със сътрудничество и диалог.
„Бюджетът е напрегнат и не е сигурно, че ще бъде изпълнен. Нямаме средносрочна консолидация. Една от основните причини е прекомерният ръст на социалните разходи, който изпреварва инфлацията”.
Трябва да се върнем към нормалността. Икономиката ще продължи да расте и през тази година. В същото време дефицита е далеч над средноевропейския.
„Имаме забавяне на икономиката, това е факт, който отчита и статистиката. Не само на месечна база, вече и на годишна база се отчита спад в индустрията, отчита се спад в експорта.
Когато има толкова голям дефицит, очевидно имаме проблем. Виждаме удължен бюджет с преизчислени показатели. Там няма заложена политика.
Ако нищо не се промени - ние ще имаме бюджетен дефицит от порядъка на 6-7%. Това коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в "Денят започва" по БНТ. Той смята, че проблемът ни е средносрочен.
Публикуваме най-четените и харесвани коментари тази седмица. Този коментар събра над 9000 ваши прочитания в Actualno.com.
Появите на Васил Велев в телевизионен ефир, който в новинарския и леко скапан език за кратко е наричан "бизнесът", доколкото бизнесът си има казионни, тоест медийно приложими представители, винаги буди интерес.
Бизнесът не е спрял да вдига заплатите и очаква увеличение на възнагражденията средно от 8-10%, което отново ще изпревари годишната инфлация.
Не приемам спекулациите, че ще загубим суверенитет в Еврозоната. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов по време на конференция "България по пътя към еврото" в НДК.
Работодателите прогнозират, че цените на храните ще тръгнат сами надолу. Това стана ясно от думите на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев по време на брифинг в Министерски съвет. Според него има такива предпоставки на пазара, като той смята, че цените ще тръгнат надолу на месечна база в абсолютен размер.
Средната минимална заплата е далеч над 850 лева, тъй като към определената основна заплата, се прибавят доплащания за прослужено време и други такива.
Идеята, приета в края на работатата на 48-мия парламент за изчисляване на размера на минималната работна заплата като 50% от средната брутна заплата за период от 12 месеца назад, срещна отпор от страна на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и национално представените работодателски организации.
Икономически съветник в КТ "Подкрепа" Ваня Григорова и председателят на УС на АИКБ Васил Велев влязоха в остър спор за минималната работна заплата.
Промените в Кодекса на труда, въвеждащи понятието брутна минимална работна заплата, която ще включва и клас прослужено време, скара синдикати и работодатели.
Двете реплики в заглавието са цитати съответно от водещата на сутрешния блок на БНТ Христина Христова и председателя на АИКБ Васил Велев.
България е на първо място в целия ЕС по минимална работна заплата отнесена към Брутния вътрешен продукт на глава от населението.
Идва криза, празникът свърши. Трябва да разпределим справедливо тежестта на тази криза. Това мнение изрази председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в ефира на Нова телевизия. „Тласкани от популизъм и жажда за народната любов раздухме разходите до невъзможност да ги покриваме.
Tрябва да бъде предотвратени желанието на КЕВР да направи кръстосано субсидиране като насочи евтиният газ към топлофикациите и бита.
