България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Стефан Панаретов - преподавател, дипломат, общественик, публицист, учен и щедър дарител за просвета и култура, който става първият български посланик в САЩ.
Биографични данни
Стефан Панаретов е роден на 4 октомври 1853 г. в Сливен. Негов баща е свещеникът Панарет Хилендарски, чието светско име е Парашкев Хаджиилиев. Панарет е ръкоположен в църквата “Свети Стефан” в Цариград.
Когато е на 7 години, Стефан напуска родния си Сливен, за да се премести при баща си в Цариград. Там той завършва българското училище към българската църква и след това Робърт колеж - американско частно училище, създадено през 1863 г. като филиал на Университета в Ню Йорк. По-късно преподава в него български език повече от 40 години. Докато учителства, се занимава и с превеждането на българска литература на английски език, работи и върху създаването на английско-български речник.
Още: Възрожденецът, който полага основите на българския театър
Обществена дейност
След кървавото потушаване на Априлското въстание екзарх Антим I заръчва на Панаретов да замине за Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите и издевателствата на османците над поробения български народ.
С публикациите си във вестниците "Македония", "Напредък" и "Зорница", които излизат в Цариград и се четат от много чужди общественици и писатели, Стефан Панаретов широко отразява събитията около въстанието.
Той е активен участник и в движението против решенията на Берлинския договор. Открито се възмущава от лицемерието на Европа, която според него има две лица - от една страна изразява съчувствието си към българския народ, от друга - удря звучен шамар с решенията на Берлинския договор.
Още: Родолюбивата българка, която даде четирима сина за свободата на България
Стефан Панаретов става дописен, а след това и действителен член на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките) след Освобождението на България.
След като цар Фердинанд обявява решението си за създаване на българска делегация във Вашингтон и консулство в Ню Йорк през 1913 година, година по-късно Стефан Панаретов е назначен за пръв пълномощен министър на България във Вашингтон.
В Америка той защитава българските интереси след началото на Първата световна война. Занимава се активно с благотворителност, насочена към оказването на помощ на пострадали в България от Първата световна война, бежанци, сираци и вдовици. Изпраща 80 000 долара в родината за хуманитарна дейност.
Той е посланик на България в САЩ до пенсионирането си през 1925 г. След това започва работа във Вашингтонския университет като хоноруван лектор по славянска филология и литература. Едновременно с това пише статии и дописки в българския и чуждестранния печат. Издава “Българска граматика", освен това е автор на книгата "Near East Affairs and Conditions", публикувана през 1922 г. Повече от 40 години Панаретов работи върху английско-български речник.
При подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г. той е част от българската делегация. През 1921 г. участва като делегат на събранието на Обществото на народите.
Завещание
Състоянието си, възлизащо на около 5 000 000 лв., Стефан Панаретов завещава на България. Последната му воля е тези средства да се използват за подпомагане на българското просветно и културно развитие.
Всичките си пари и ценни книжа, вложени в банкови институции в България, благодетелят дарява на БАН. Завещава средства за подпомагане на бедни учители и студенти, както и за такива с отличен успех и заслуги в просветното дело. Част от средствата си дарява за комплектоване на книжовния фонд на Народната библиотека в София.
Личната си библиотека Панаретов дарява на Американския колеж в София. Дружество “Майчина длъжност” и читалище “Зора” в родния му град Сливен получават по 1000 долара.
Стефан Панаретов умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон.
Село в близост до Сливен днес носи името на известната фамилия Панаретови.
Още: Първият българин, обявен за бележита личност в Кеймбридж
