Отдавна си мислим, че извънземните са като нас, но има всички основания да смятаме, че вместо това са форма на необозрим изкуствен интелект, казва кралският астроном от Великобритания лорд Мартин Рийс.
Млечният път е просто една галактика в огромна космическа мрежа, която съставлява мащабната структура на Вселената. Докато космическият кораб Gaia на ESA изгражда карта на нашия звезден квартал, екип от астрономи от Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI), е публикувал изчерпателна галактическа карта, която включва всички данни от три широкообхватни проучвания, завършени между 2014 и 2017 г.
Нашата Вселена изобилства от сложни, развиващи се системи, дори отвъд областите на биологията. От растежа на звездите до пребиотичната химия, различни смеси от материали често могат да приемат много по-сложни форми.
Космическите струни са хипотетични топологични дефекти, често описвани като „пукнатини“ във Вселената, които теоретично са се образували по време на квантовия хаос непосредствено след Големия взрив.
Защо съществува нещо, а не нищо? Този дълбок въпрос е в основата както на науката, така и на философията, като ни приканва да изследваме произхода на нашето съществуване.
Теоретичните физици имат много общо с юристите. И едните, и другите прекарват много време в търсене на вратички и несъответствия в правилата, които могат да бъдат използвани, пише SciencеAlert.
В дълбоката Вселена има тъмни места – нещо като огромни Сахари на стотици милиони светлинни години, празни, с изключение на заблуден водороден атом или малко радиация.
Белите дупки са теоретични космически области, които функционират обратно на черните дупки. Точно както нищо не може да избяга от черна дупка, нищо не може да влезе в бяла дупка.
Вселената може да е на 26,7 милиарда години според ново изследване на канадски физик. Тази хипотеза оспорва доминиращия космологичен модел и е много трудна за доказване, но в същото време може да отговори на някои проблематични въпроси на ранната Вселена.
Астрономи от цял свят обявиха, че са открили първото доказателство за отдавна теоретизираната форма на гравитационни вълни, които създават "фоново бучене", разнасящо се из цялата Вселена.
Разширението на Вселената може да е мираж, предполага потенциално противоречиво ново изследване. Това преосмисляне на Космоса предлага също така и решения за пъзелите на тъмната енергия и тъмната материя, за които учените смятат, че представляват около 95% от общата енергия и материя на Вселената, но остават забулени в мистерия.
За земляните, които се взират в Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично, като например черна дупка?
Според известната теория на Стивън Хокинг черните дупки се изпаряват с течение на времето, постепенно губейки маса под формата на странен вид лъчение, тъй като хоризонтът на събитията си играе с околните квантови полета.
Какво е било началото на Вселената? С Големия взрив ли се е появила тя, или с голям отскок? Възможно ли е Космосът да се развива в цикъл на разширяване и колапс – и така отново и отново за цяла вечност?
Това е един от най-завладяващите въпроси, които бихте могли да зададете, и човечеството си го задава от началото на времето: Какво има отвъд познатите граници?
Това е един от най-завладяващите въпроси, които бихте могли да зададете, и човечеството си го задава от началото на времето: Какво има отвъд познатите граници?
В дълбоката Вселена има тъмни места – нещо като огромни Сахари на стотици милиони светлинни години, празни, с изключение на заблуден водороден атом или малко радиация.
За земляните, които се взират в Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично, като например черна дупка?
Разширението на Вселената може да е мираж, предполага потенциално противоречиво ново изследване. Това преосмисляне на Космоса предлага също така и решения за пъзелите на тъмната енергия и тъмната материя, за които учените смятат, че представляват около 95% от общата енергия и материя на Вселената, но остават забулени в мистерия.
Какво е било началото на Вселената? С Големия взрив ли се е появила тя, или с голям отскок? Възможно ли е Космосът да се развива в цикъл на разширяване и колапс – и така отново и отново за цяла вечност?
Отдавна си мислим, че извънземните са като нас, но има всички основания да смятаме, че вместо това са форма на необозрим изкуствен интелект, казва кралският астроном от Великобритания лорд Мартин Рийс.
Нашата Вселена изобилства от сложни, развиващи се системи, дори отвъд областите на биологията. От растежа на звездите до пребиотичната химия, различни смеси от материали често могат да приемат много по-сложни форми.
Защо съществува нещо, а не нищо? Този дълбок въпрос е в основата както на науката, така и на философията, като ни приканва да изследваме произхода на нашето съществуване.
Млечният път е просто една галактика в огромна космическа мрежа, която съставлява мащабната структура на Вселената. Докато космическият кораб Gaia на ESA изгражда карта на нашия звезден квартал, екип от астрономи от Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI), е публикувал изчерпателна галактическа карта, която включва всички данни от три широкообхватни проучвания, завършени между 2014 и 2017 г.
Според известната теория на Стивън Хокинг черните дупки се изпаряват с течение на времето, постепенно губейки маса под формата на странен вид лъчение, тъй като хоризонтът на събитията си играе с околните квантови полета.
Белите дупки са теоретични космически области, които функционират обратно на черните дупки. Точно както нищо не може да избяга от черна дупка, нищо не може да влезе в бяла дупка.
Теоретичните физици имат много общо с юристите. И едните, и другите прекарват много време в търсене на вратички и несъответствия в правилата, които могат да бъдат използвани, пише SciencеAlert.
Вселената може да е на 26,7 милиарда години според ново изследване на канадски физик. Тази хипотеза оспорва доминиращия космологичен модел и е много трудна за доказване, но в същото време може да отговори на някои проблематични въпроси на ранната Вселена.
Космическите струни са хипотетични топологични дефекти, често описвани като „пукнатини“ във Вселената, които теоретично са се образували по време на квантовия хаос непосредствено след Големия взрив.
Астрономи от цял свят обявиха, че са открили първото доказателство за отдавна теоретизираната форма на гравитационни вълни, които създават "фоново бучене", разнасящо се из цялата Вселена.