Вселената може да е на 26,7 милиарда години според ново изследване на канадски физик. Тази хипотеза оспорва доминиращия космологичен модел и е много трудна за доказване, но в същото време може да отговори на някои проблематични въпроси на ранната Вселена.
Астрономи от цял свят обявиха, че са открили първото доказателство за отдавна теоретизираната форма на гравитационни вълни, които създават "фоново бучене", разнасящо се из цялата Вселена.
Разширението на Вселената може да е мираж, предполага потенциално противоречиво ново изследване. Това преосмисляне на Космоса предлага също така и решения за пъзелите на тъмната енергия и тъмната материя, за които учените смятат, че представляват около 95% от общата енергия и материя на Вселената, но остават забулени в мистерия.
За земляните, които се взират в Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично, като например черна дупка?
Според известната теория на Стивън Хокинг черните дупки се изпаряват с течение на времето, постепенно губейки маса под формата на странен вид лъчение, тъй като хоризонтът на събитията си играе с околните квантови полета.
Какво е било началото на Вселената? С Големия взрив ли се е появила тя, или с голям отскок? Възможно ли е Космосът да се развива в цикъл на разширяване и колапс – и така отново и отново за цяла вечност?
Това е един от най-завладяващите въпроси, които бихте могли да зададете, и човечеството си го задава от началото на времето: Какво има отвъд познатите граници?
Няма неща в живота, които биха се случили на човек случайно, всички събития са необходими за нещо. И следователно, ако интуицията се опита да предупреди индивида за нещо, той не трябва да бездейства.
Центърът на Слънчевата система е Слънцето, но за нашите предци това не е било очевидно. Първо, защото изглежда, че планетите и самото Слънце се движат, за да задоволят нашите нужди.
Почетният професор по космология и астрофизика в Кеймбриджкия университет Мартин Рийс наскоро сподели своите мисли за съществуването на мултивселената.
Често става така, че човек да не може да се развива по-нататък, защото не знае в каква посока трябва да продължи. Всички ние периодично срещаме непреодолими стени пред себе си, но не всеки е в състояние да забележи важните знаци на Вселената, които помагат да се намерят верните решения.
„Пришълецът“ на Ридли Скот може да ви накара да повярвате, че в Космоса няма звук. Наистина няма писък, който човек може да чуе, но звуковите вълни се движат през пространството, пронизвайки плазмата през звездите и дори през галактиките.
Вселената е изпълнена с магнитни полета. И въпреки че като цяло тя е електрически неутрална, в нея има положително заредени атомни ядра и отрицателно заредени електрони.
Ако червеевите дупки съществуват, те биха могли да увеличат светлината на отдалечени обекти до 100 000 пъти и това може да е ключът към тяхното откриване, става ясно от изследване, публикувано в списанието Physical Review D.
Това е един от най-завладяващите въпроси, които бихте могли да зададете, и човечеството си го задава от началото на времето: Какво има отвъд познатите граници?
Центърът на Слънчевата система е Слънцето, но за нашите предци това не е било очевидно. Първо, защото изглежда, че планетите и самото Слънце се движат, за да задоволят нашите нужди.
За земляните, които се взират в Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично, като например черна дупка?
Разширението на Вселената може да е мираж, предполага потенциално противоречиво ново изследване. Това преосмисляне на Космоса предлага също така и решения за пъзелите на тъмната енергия и тъмната материя, за които учените смятат, че представляват около 95% от общата енергия и материя на Вселената, но остават забулени в мистерия.
Какво е било началото на Вселената? С Големия взрив ли се е появила тя, или с голям отскок? Възможно ли е Космосът да се развива в цикъл на разширяване и колапс – и така отново и отново за цяла вечност?
„Пришълецът“ на Ридли Скот може да ви накара да повярвате, че в Космоса няма звук. Наистина няма писък, който човек може да чуе, но звуковите вълни се движат през пространството, пронизвайки плазмата през звездите и дори през галактиките.
Почетният професор по космология и астрофизика в Кеймбриджкия университет Мартин Рийс наскоро сподели своите мисли за съществуването на мултивселената.
Вселената е изпълнена с магнитни полета. И въпреки че като цяло тя е електрически неутрална, в нея има положително заредени атомни ядра и отрицателно заредени електрони.
Според известната теория на Стивън Хокинг черните дупки се изпаряват с течение на времето, постепенно губейки маса под формата на странен вид лъчение, тъй като хоризонтът на събитията си играе с околните квантови полета.
Ако червеевите дупки съществуват, те биха могли да увеличат светлината на отдалечени обекти до 100 000 пъти и това може да е ключът към тяхното откриване, става ясно от изследване, публикувано в списанието Physical Review D.
Вселената може да е на 26,7 милиарда години според ново изследване на канадски физик. Тази хипотеза оспорва доминиращия космологичен модел и е много трудна за доказване, но в същото време може да отговори на някои проблематични въпроси на ранната Вселена.
Често става така, че човек да не може да се развива по-нататък, защото не знае в каква посока трябва да продължи. Всички ние периодично срещаме непреодолими стени пред себе си, но не всеки е в състояние да забележи важните знаци на Вселената, които помагат да се намерят верните решения.
Астрономи от цял свят обявиха, че са открили първото доказателство за отдавна теоретизираната форма на гравитационни вълни, които създават "фоново бучене", разнасящо се из цялата Вселена.
Няма неща в живота, които биха се случили на човек случайно, всички събития са необходими за нещо. И следователно, ако интуицията се опита да предупреди индивида за нещо, той не трябва да бездейства.
Вселената може да е на 26,7 милиарда години според ново изследване на канадски физик. Тази хипотеза оспорва доминиращия космологичен модел и е много трудна за доказване, но в същото време може да отговори на някои проблематични въпроси на ранната Вселена.
Учените са успели да надникнат в ранната ера от съществуването на Вселената, когато тя е била на около един милиард години.
Учените, които се занимават с различни изследвания, днес, 29 юни, ще направят важни съобщения за своите две нови открития.
Астрономи от цял свят обявиха, че са открили първото доказателство за отдавна теоретизираната форма на гравитационни вълни, които създават "фоново бучене", разнасящо се из цялата Вселена.
Разширението на Вселената може да е мираж, предполага потенциално противоречиво ново изследване. Това преосмисляне на Космоса предлага също така и решения за пъзелите на тъмната енергия и тъмната материя, за които учените смятат, че представляват около 95% от общата енергия и материя на Вселената, но остават забулени в мистерия.
За земляните, които се взират в Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично, като например черна дупка?
Според известната теория на Стивън Хокинг черните дупки се изпаряват с течение на времето, постепенно губейки маса под формата на странен вид лъчение, тъй като хоризонтът на събитията си играе с околните квантови полета.
Какво е било началото на Вселената? С Големия взрив ли се е появила тя, или с голям отскок? Възможно ли е Космосът да се развива в цикъл на разширяване и колапс – и така отново и отново за цяла вечност?
Това е един от най-завладяващите въпроси, които бихте могли да зададете, и човечеството си го задава от началото на времето: Какво има отвъд познатите граници?
Вселената е винаги с нас – тя е вътре в нас, около нас. Тя постоянно ни помага да излезем от трудни ситуации и защитава хората от проблеми.
Астрономи са установили, че Слънцето наистина може да се счита за слънцеподобна звезда, която малко се отличава от звездите, подобни на него.
Няма неща в живота, които биха се случили на човек случайно, всички събития са необходими за нещо. И следователно, ако интуицията се опита да предупреди индивида за нещо, той не трябва да бездейства.
Центърът на Слънчевата система е Слънцето, но за нашите предци това не е било очевидно. Първо, защото изглежда, че планетите и самото Слънце се движат, за да задоволят нашите нужди.
Черните дупки са едни от най-масивните единични обекти в Космоса, но кой е най-големият съществуващ и колко големи могат да станат?
Почетният професор по космология и астрофизика в Кеймбриджкия университет Мартин Рийс наскоро сподели своите мисли за съществуването на мултивселената.
Често става така, че човек да не може да се развива по-нататък, защото не знае в каква посока трябва да продължи. Всички ние периодично срещаме непреодолими стени пред себе си, но не всеки е в състояние да забележи важните знаци на Вселената, които помагат да се намерят верните решения.
Нашата планета е океански свят, а ние сме водни хора. Точно 70,8% от повърхността на Земята са океани, които съдържат 97% от водата на Земята.
„Пришълецът“ на Ридли Скот може да ви накара да повярвате, че в Космоса няма звук. Наистина няма писък, който човек може да чуе, но звуковите вълни се движат през пространството, пронизвайки плазмата през звездите и дори през галактиките.
Вселената е изпълнена с магнитни полета. И въпреки че като цяло тя е електрически неутрална, в нея има положително заредени атомни ядра и отрицателно заредени електрони.
Ако червеевите дупки съществуват, те биха могли да увеличат светлината на отдалечени обекти до 100 000 пъти и това може да е ключът към тяхното откриване, става ясно от изследване, публикувано в списанието Physical Review D.
