Нова супермашина за разбиване на атоми ще търси липсващите 95% от Вселената

Ако бъде одобрен, той ще бъде три пъти по-голям от сегашната гигантска машина. Но цената му от 17 млрд. паунда повдигна някои въпроси, като един критик определи разходите като "безразсъдни".

Тези средства, които представляват само първоначалните разходи за строителство, ще бъдат предоставени от страните членки на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), включително Обединеното кралство, а някои експерти поставят под въпрос икономическата целесъобразност на проекта.

Най-голямото постижение на Големия адронен колайдер (LHC) беше откриването на нова частица, наречена Хигс бозон, през 2012 г. Но оттогава амбицията му да открие двата свещени граала на физиката - тъмната материя и тъмната енергия - се оказа непостижима и някои изследователи смятат, че има по-евтини варианти.

Новата машина се нарича Future Circular Collider (FCC). Генералният директор на Церн, проф. Фабиола Джаноти, заяви пред Би Би Си, че ако бъде одобрена, това ще бъде "прекрасна машина".

"Това е инструмент, който ще позволи на човечеството да направи огромни крачки напред в отговорите на въпроси от фундаменталната физика, свързани с познанията ни за Вселената. А за да направим това, се нуждаем от по-мощен инструмент, който да отговори на тези въпроси", каза тя.

Церн е разположен на границата между Швейцария и Франция, близо до Женева.

LHC се състои от подземен кръгъл тунел с обиколка 27 км. Той ускорява вътрешността на атомите (адроните) както по посока на часовниковата стрелка, така и обратно на нея до скорости, близки до скоростта на светлината, и в определени моменти ги разбива по-силно, отколкото може да направи всяка друга машина за разбиване на атоми в света.

По-малките субатомни частици, останали от сблъсъците, помагат на учените да разберат от какво са изградени атомите и как взаимодействат помежду си.

Съществуването на градивен елемент, който дава формата на всички останали частици във Вселената, е предсказано през 1964 г. от шотландския физик Питър Хигс, но е открито в LHC едва през 2012 г. Това е последното парче от пъзела на настоящата теория на субатомната физика, наречена Стандартен модел.

Предложението е по-големият ускорител да бъде изграден на два етапа. Първият ще започне да функционира в средата на 40-те години на ХХ век и ще сблъсква електрони заедно. Надяваме се, че увеличената енергия ще доведе до образуването на голям брой частици на Хигс, които учените ще могат да изследват в детайли.

Вторият етап ще започне през 2070 г. и ще изисква по-мощни магнити, толкова усъвършенствани, че все още не са изобретени. Вместо електрони в търсенето на съвсем нови частици ще се използват по-тежки протони.

FCC ще бъде почти три пъти по-голям от обиколката на LHC, ще има огромна дължина от 91 км и ще бъде два пъти по-дълбок. Той трябва да е по-дълбок, за да не достигне до повърхността по-силното лъчение, създавано от по-високите енергии, предава БГНЕС. 

ОЩЕ: Гигантски пръстен от галактики не се вписва в стандартния космологичен модел