След дълъг период на масови тревоги за икономиката на България и личните пари вече се виждат признаци на спад, макар опасенията на сънародниците ни да остават исторически високи.
Mашинният вот се оказва по-предпочитан вариант за гласуване на избори. Обществото по-скоро приема за важна темата с влизането на България в Шенгенското пространство, макар засега да не личи особен интерес.
47,5% от българите не искат президентска република, а 24,5% са съгласни у нас да се въведе такава форма на управление. Това показват данните от независимата представителна ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“.
Млади хора не са излезли да гласуват на 2-ри октомври в степента, в която са гласували на 4 април 2021 г. Сега са излезли 14.6% при 18,2% вот тогава е в групата 18-30 г. Това до голяма степен определя и оставането на ПП зад ГЕРБ – доколкото именно ПП е избор на млади.
Опасностите за ежедневното качество на живот у нас са възприемани като реални, както и опасностите на текущата геополитика, но не в толкова висока степен.
Осем формации са в "играта“ за места в Народното събрание, като изгледите на две от тях ще зависят от оставащите седмици на кампанията, от активността и от съпътстващи фактори.
50.5% от българите не одобряват свалянето на правителствотоса, 48.1% са на противоположното мнение. Това показват данните от експресен телефонен сондаж сред представителна извадка от 800 души на "Галъп Интернешънъл", проведен между 23 и 25 юни.
41.3% от българите не са съгласни да има нови предсрочни избори. 26.5% са на обратното мнение. По отношение на оставка на правителството българите не са толкова категорични, но дори и там изглежда, че нежеланието за оставка все още надделява, макар и с малко – 39.8% срещу 36.7%.
Множеството избори през миналата година не са оставили българите с впечатлението за повече демокрация. Това сочат резултатите от последното глобално изследване „Гласът на хората“.
84,9% от пълнолетните българи очакват повишения на цените в следващите месеци. 7,5% смятат, че цените ще остават същите, а само 2,9% мислят, че те ще се понижат.
Това сочи независимо проучване на „Галъп Интернешънъл болкан”, проведено сред 809 пълнолетни българи в периода 31 март - 8 април.
Данните от последните две тримесечия на независимата изследователска програма обаче показват, че ръстът на тревогата не е продължил – през есента очакването за повишения на цени бе достигнало процент, близък до 90%, а през зимата – над 86%.
Ако изборите бяха в средата на април, отново щеше да се случи оспорвана битка между двете главни формации в страната, като "Продължаваме промяната" има предимство сред хората с право на глас, а ГЕРБ-СДС - сред тези, които са решени да гласуват.
Липсата на достатъчно достоверна информация, наличие на хронични заболявания или вече преболедуван Covid-19 са най-честите причини за отказ от ваксинация срещу коронавируса у нас.
61% от българите се съмняват в ефективността на ваксините, а 27% отхвърлят съмненията дали ваксините наистина действат. Малко над една десета не могат да преценят.
В края на 2021 г. глобалните нива на надежда и щастие леко намаляват в сравнение с миналата година. Страховете за предстоящи икономически трудности остават високи.
Ако изборите бяха в средата на април, отново щеше да се случи оспорвана битка между двете главни формации в страната, като "Продължаваме промяната" има предимство сред хората с право на глас, а ГЕРБ-СДС - сред тези, които са решени да гласуват.
50.5% от българите не одобряват свалянето на правителствотоса, 48.1% са на противоположното мнение. Това показват данните от експресен телефонен сондаж сред представителна извадка от 800 души на "Галъп Интернешънъл", проведен между 23 и 25 юни.
Осем формации са в "играта“ за места в Народното събрание, като изгледите на две от тях ще зависят от оставащите седмици на кампанията, от активността и от съпътстващи фактори.
Липсата на достатъчно достоверна информация, наличие на хронични заболявания или вече преболедуван Covid-19 са най-честите причини за отказ от ваксинация срещу коронавируса у нас.
В края на 2021 г. глобалните нива на надежда и щастие леко намаляват в сравнение с миналата година. Страховете за предстоящи икономически трудности остават високи.
Mашинният вот се оказва по-предпочитан вариант за гласуване на избори. Обществото по-скоро приема за важна темата с влизането на България в Шенгенското пространство, макар засега да не личи особен интерес.
Множеството избори през миналата година не са оставили българите с впечатлението за повече демокрация. Това сочат резултатите от последното глобално изследване „Гласът на хората“.
47,5% от българите не искат президентска република, а 24,5% са съгласни у нас да се въведе такава форма на управление. Това показват данните от независимата представителна ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“.
61% от българите се съмняват в ефективността на ваксините, а 27% отхвърлят съмненията дали ваксините наистина действат. Малко над една десета не могат да преценят.
Млади хора не са излезли да гласуват на 2-ри октомври в степента, в която са гласували на 4 април 2021 г. Сега са излезли 14.6% при 18,2% вот тогава е в групата 18-30 г. Това до голяма степен определя и оставането на ПП зад ГЕРБ – доколкото именно ПП е избор на млади.
След дълъг период на масови тревоги за икономиката на България и личните пари вече се виждат признаци на спад, макар опасенията на сънародниците ни да остават исторически високи.
Опасностите за ежедневното качество на живот у нас са възприемани като реални, както и опасностите на текущата геополитика, но не в толкова висока степен.
41.3% от българите не са съгласни да има нови предсрочни избори. 26.5% са на обратното мнение. По отношение на оставка на правителството българите не са толкова категорични, но дори и там изглежда, че нежеланието за оставка все още надделява, макар и с малко – 39.8% срещу 36.7%.
84,9% от пълнолетните българи очакват повишения на цените в следващите месеци. 7,5% смятат, че цените ще остават същите, а само 2,9% мислят, че те ще се понижат.
Това сочи независимо проучване на „Галъп Интернешънъл болкан”, проведено сред 809 пълнолетни българи в периода 31 март - 8 април.
Данните от последните две тримесечия на независимата изследователска програма обаче показват, че ръстът на тревогата не е продължил – през есента очакването за повишения на цени бе достигнало процент, близък до 90%, а през зимата – над 86%.
След дълъг период на масови тревоги за икономиката на България и личните пари вече се виждат признаци на спад, макар опасенията на сънародниците ни да остават исторически високи.
Около 35% от българите смятат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители. На обратното мнение са близо 31% от запитаните.
20% от българите очакват по-добра 2023 г. Песимисти за бъдещето са 44%, а 27% смятат, че следващата година ще е същата като тази.
Mашинният вот се оказва по-предпочитан вариант за гласуване на избори. Обществото по-скоро приема за важна темата с влизането на България в Шенгенското пространство, макар засега да не личи особен интерес.
47,5% от българите не искат президентска република, а 24,5% са съгласни у нас да се въведе такава форма на управление. Това показват данните от независимата представителна ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“.
Млади хора не са излезли да гласуват на 2-ри октомври в степента, в която са гласували на 4 април 2021 г. Сега са излезли 14.6% при 18,2% вот тогава е в групата 18-30 г. Това до голяма степен определя и оставането на ПП зад ГЕРБ – доколкото именно ПП е избор на млади.
Опасностите за ежедневното качество на живот у нас са възприемани като реални, както и опасностите на текущата геополитика, но не в толкова висока степен.
Осем формации са в "играта“ за места в Народното събрание, като изгледите на две от тях ще зависят от оставащите седмици на кампанията, от активността и от съпътстващи фактори.
50.5% от българите не одобряват свалянето на правителствотоса, 48.1% са на противоположното мнение. Това показват данните от експресен телефонен сондаж сред представителна извадка от 800 души на "Галъп Интернешънъл", проведен между 23 и 25 юни.
41.3% от българите не са съгласни да има нови предсрочни избори. 26.5% са на обратното мнение. По отношение на оставка на правителството българите не са толкова категорични, но дори и там изглежда, че нежеланието за оставка все още надделява, макар и с малко – 39.8% срещу 36.7%.
58.8% от българите не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23.3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия.
Множеството избори през миналата година не са оставили българите с впечатлението за повече демокрация. Това сочат резултатите от последното глобално изследване „Гласът на хората“.
ГЕРБ води с 24,9% срещу 18,2% за „Продължаваме промяната", ако изборите бяха днес. ДПС и „Възраждане" са изравнени, съответно с 11,1% и 10,5%.
84,9% от пълнолетните българи очакват повишения на цените в следващите месеци. 7,5% смятат, че цените ще остават същите, а само 2,9% мислят, че те ще се понижат. Това сочи независимо проучване на „Галъп Интернешънъл болкан”, проведено сред 809 пълнолетни българи в периода 31 март - 8 април. Данните от последните две тримесечия на независимата изследователска програма обаче показват, че ръстът на тревогата не е продължил – през есента очакването за повишения на цени бе достигнало процент, близък до 90%, а през зимата – над 86%.
Ако изборите бяха в средата на април, отново щеше да се случи оспорвана битка между двете главни формации в страната, като "Продължаваме промяната" има предимство сред хората с право на глас, а ГЕРБ-СДС - сред тези, които са решени да гласуват.
68,9% от българите подкрепят тезата, че България трябва да запази твърдата си позиция спрямо присъединяването на Република Северна Македония в ЕС.
Липсата на достатъчно достоверна информация, наличие на хронични заболявания или вече преболедуван Covid-19 са най-честите причини за отказ от ваксинация срещу коронавируса у нас.
61% от българите се съмняват в ефективността на ваксините, а 27% отхвърлят съмненията дали ваксините наистина действат. Малко над една десета не могат да преценят.
"Продължаваме промяната“ се ползва с декларативната електорална подкрепа на 19,6% от пълнолетните българи. На втората позиция са ГЕРБ – с 14,2%.
В края на 2021 г. глобалните нива на надежда и щастие леко намаляват в сравнение с миналата година. Страховете за предстоящи икономически трудности остават високи.
