За първи път в света изследователски екип успя да открие следи от живи организми в скали, произхождащи първоначално от земната мантия – тоест от дълбочина над 100 километра, предаде агенция АПА, позовавайки се на публикация в списание Scientific Reports. Намерите скали съдържат фосили, които според изследователите вероятно са на възраст до 300 милиона години.
Нашата планета постоянно излъчва топлина, включително от ядрото. Част от тази топлина се издига до повърхността, но делът ѝ от общия топлинен поток е незначителен.
Древна плоча от земната кора, заровена дълбоко под Средния запад, засмуква огромни части от днешната северноамериканска кора надолу в мантията, твърдят изследователи.
Преди малко повече от век учените научиха, че континентите далеч не са стабилни – те се плъзгат по повърхността на Земята върху гигантски тектонски плочи.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Два колосални „острова“, всеки с размерите на континент, са скрити дълбоко в мантията на Земята. Ново изследване от университета в Утрехт разкрива, че тези региони са не само по-горещи от заобикалящото ги „гробище“ от студени, потънали тектонски плочи, но също така са и древни – поне на половин милиард години, ако не и по-стари.
Чрез разпространението на сеизмичните вълни в недрата на Земята геолозите сякаш „сканират“ планетата и откриват все по-интересни особености в нейната вътрешна структура.
Учени от Университета в Мериленд са открили останки от древно морско дъно, заровени дълбоко в мантията на Земята. Това предлага нов поглед към вътрешността на планетата и как тя се е развивала в продължение на милиони години.
Екип геолози от Университета на Британска Колумбия (Канада) предлага да преосмислим нашето разбиране за произхода на вулканичните лави, изригващи в горещи точки на Земята като Хавай, Исландия и Самоа.
Международен екип от учени е изяснил, че скоростта на движение на литосферните плочи в Земята рязко се забавя на дълбочина от около хиляда километра поради големите зърна на минерала бриджманит в средата на мантията.
Сеизмичните наблюдения показват, че на дълбочина хиляди километри, на границата на ядрото и мантията, има масивни и плътни „планини“ с височина до няколко десетки километра.
Геолози са открили, че наскоро откритите сеизмични аномалии на границата между мантията и земното ядро може да се обяснят с това, че в тази зона постоянно има особени силициеви „снегове“, покриващи границата между тези слоеве на литосферата с тънък слой от твърди кристали от съединение на желязо и силиций.
Въглеродът играе жизненоважна роля в геоложките процеси, протичащи във вътрешността на Земята. Въпреки че по-голямата част от въглерода на нашата планета е в нейното ядро, не е ясно дали основният въглерод може да бъде прехвърлен в мантията поради липса на знания за възможния механизъм на преноса на въглерод на границата между ядрото и мантията на Земята.
Международен екип учени от Китай, Великобритания, Франция и Австралия е регистрирал движението на мистериозни региони в мантията на Земята, които представляват струпвания от магма със специфична плътност.
Сеизмолозите отдавна знаят, че сеизмичните вълни, генерирани от земетресения, не преминават през всички части на вътрешността на Земята с еднаква скорост.
Чрез разпространението на сеизмичните вълни в недрата на Земята геолозите сякаш „сканират“ планетата и откриват все по-интересни особености в нейната вътрешна структура.
Нашата планета постоянно излъчва топлина, включително от ядрото. Част от тази топлина се издига до повърхността, но делът ѝ от общия топлинен поток е незначителен.
Два колосални „острова“, всеки с размерите на континент, са скрити дълбоко в мантията на Земята. Ново изследване от университета в Утрехт разкрива, че тези региони са не само по-горещи от заобикалящото ги „гробище“ от студени, потънали тектонски плочи, но също така са и древни – поне на половин милиард години, ако не и по-стари.
Преди малко повече от век учените научиха, че континентите далеч не са стабилни – те се плъзгат по повърхността на Земята върху гигантски тектонски плочи.
Геолози са открили, че наскоро откритите сеизмични аномалии на границата между мантията и земното ядро може да се обяснят с това, че в тази зона постоянно има особени силициеви „снегове“, покриващи границата между тези слоеве на литосферата с тънък слой от твърди кристали от съединение на желязо и силиций.
Екип геолози от Университета на Британска Колумбия (Канада) предлага да преосмислим нашето разбиране за произхода на вулканичните лави, изригващи в горещи точки на Земята като Хавай, Исландия и Самоа.
Сеизмичните наблюдения показват, че на дълбочина хиляди километри, на границата на ядрото и мантията, има масивни и плътни „планини“ с височина до няколко десетки километра.
Международен екип учени от Китай, Великобритания, Франция и Австралия е регистрирал движението на мистериозни региони в мантията на Земята, които представляват струпвания от магма със специфична плътност.
Въглеродът играе жизненоважна роля в геоложките процеси, протичащи във вътрешността на Земята. Въпреки че по-голямата част от въглерода на нашата планета е в нейното ядро, не е ясно дали основният въглерод може да бъде прехвърлен в мантията поради липса на знания за възможния механизъм на преноса на въглерод на границата между ядрото и мантията на Земята.
Древна плоча от земната кора, заровена дълбоко под Средния запад, засмуква огромни части от днешната северноамериканска кора надолу в мантията, твърдят изследователи.
Учени от Университета в Мериленд са открили останки от древно морско дъно, заровени дълбоко в мантията на Земята. Това предлага нов поглед към вътрешността на планетата и как тя се е развивала в продължение на милиони години.
Международен екип от учени е изяснил, че скоростта на движение на литосферните плочи в Земята рязко се забавя на дълбочина от около хиляда километра поради големите зърна на минерала бриджманит в средата на мантията.
За първи път в света изследователски екип успя да открие следи от живи организми в скали, произхождащи първоначално от земната мантия – тоест от дълбочина над 100 километра, предаде агенция АПА, позовавайки се на публикация в списание Scientific Reports. Намерите скали съдържат фосили, които според изследователите вероятно са на възраст до 300 милиона години.